Новото правителство, водено от „Продължаваме промяната“, все още не е започнало да работи на пълни обороти и в следващите месеци ще видим дали ще реализира амбициозната си програма. Една от най-смелите заявки е за радикална реформа в държавната администрация, което очаквано ще е и сред най-трудните им задачи, тъй като новите министри ще очакват именно от служителите, които ще бъдат реформирани, всеотдайна работа, а неведнъж по време на прехода сме били свидетели как съпротивата на бюрократичната машина е провалила не едно политическо намерение. 

30 000 чиновници аут, но възможно ли е?

Заявките за промени в държавната администрация бяха десетки, но обществото най-много се впечатли от думите на вицепремиера Асен Василев, който заяви, че ще бъдат съкратени 30 000 служители в институциите или 15 на сто от работещите в момента. 

Въпреки че в коалиционното споразумение няма отделно приложение за административната реформа, в различните текстове видяхме още интересни намерения:

- прекратяване на корупцията и административния произвол (среща се няколко пъти, но това клише сме чували през годините от всяко правителство);

- намаляване на административния произвол (също добре известно клише, което и тук е използвано няколко пъти);

- въвеждане на единна система от длъжностни характеристики;

- въвеждане на единна система за атестиране на неспециализираната администрация;

- премахване на дублиращи функции и структури в държавната администрация.

По време на преговорите се чуха още идеи като въвеждане на централизиран конкурс за назначаване на държавна служба, за да може всички новоназначени да имат ключови компетенции – да познават нормативните актове, да имат компютърна грамотност и защо не дори липсващите повсеместно меки умения – да комуникират приятелски с гражданите, да се усмихват, да бъдат ориентирани към решаване на проблеми, а не задълбочаването им.

Впоследствие видяхме и назначаването на вицепремиер по ефективно управление – Калина Константинова, която ще има и 12 съветници. Според структурата на властта тя ще ръководи т.нар. Центрове за споделени услуги на база дирекции „Човешки ресурси“, „Информационни технологии“, „Управление на собствеността“, „Счетоводство“ от всички ведомства към МС. Накратко това означава, че вместо всяко министерство и административна структура да има отделна обща администрация, която да се занимава с финансите, имотите, колите, почистването, счетоводството, персонала и поддръжката на компютрите, това ще се върши от единни структури и така значително ще се намали броят на служителите, занимаващи се с такива дейности.

Засега от тези намерения видяхме само пенсионирането на 25 служители от МОН. А какво предстои и в какъв времеви хоризонт не знаят нито самите държавни служители, които се очаква да работят плътно с министрите по новите политически приоритети, нито гражданите, които сме клиенти на тази администрацията. 

142 613 души работят на държавна заплата, почти е невъзможно да се намалят

Какво е положението в момента? Държавната администрация продължава да е най-големият работодател в страната. Хората, работещи за бюджетни институции, са 142 613, сочи Годишният доклад за състоянието на администрацията през 2020 г., приет от МС през лятото на тази година и единственият достоверен източник на информация за положението с човешките ресурси в институциите. Веднага може да сметнем, че 30-те хиляди души, споменати от Асен Василев, не са 15 на сто, а около 21 на сто. 

Назначаването на нови служители се случва с конкурси, организирани от всяко ведомство, и така през 2020 г. на държавна служба са постъпили 3734 души. Много по-ефективен механизъм на смяна на работата става преместването от една администрация в друга, за което не е нужен конкурс – така са постъпили 4597 души. И двата начина за назначаване отдавна са опорочени – обикновено конкурсите се правят за конкретен човек, а преместването е въпрос на индивидуални договорки и връзки. 

Що се отнася до пенсионирането, от тази армия през 2020 г. са пенсионирани 472 души. За сравнение общо в страната за същия период са пенсионирани 85 175 души. Излиза, че частният сектор се освобождава доста по-бързо от възрастните си служители, докато в някои държавни институции има работещи пенсионери и над 68-70 години – справка МВнР, където новата министърка от ИТН Теодора Генчовска в последните дни се обгражда с такива хора на ръководни длъжности.

Какви са реалистичните реформи?

Съкращението на 30 000 души е едно от най-трудно изпълнимите обещания на новото правителство. 

Първо, всяко съкращение на 30 000 реални хора ще доведе до силни обществени вълнения, бойкот в администрацията срещу новите политически кабинети и забавяне на всички реформи. 

Второ, от тези 142 613 души в държавната администрация едва 6891 работят в самите министерства, т.е. само при тях министърът е орган по назначаване, сиреч работодател, и може да ги уволни, съкрати или пенсионира. Следователно при добра воля от всички министри може да бъдат пенсионирани хората, придобили право на пенсия по възраст, които са около 3 на сто, и да бъдат съкратени празните щатни бройки, които се държат умишлено така, за да може от предназначените пари за тях да се изплащат бонуси на тримесечие на останалите. Но това са около 300 бройки – заемани от пенсионери или празни. И то ако има воля от всички министри, защото едни вече го направиха (Денков), но други дават обратни сигнали (Генчовска).

Що се отнася до съкращаването на останалите, това ще е свързано със законови промени, промени в устройствени правилници, наредби и редица други нормативни актове. За целта някой трябва да прегледа тази огромна нормативна уредба (вероятно 12-те съветници на Калина Константинова), да направи план за промяна на всички тези текстове и за започне усилена работа – писане на нови текстове, обществени консултации включително със синдикати, съгласуване с коалиционните партньори, комуникационна кампания.

Трето, обединяването на човешките ресурси, счетоводствата, управлението на имоти, шофьорите, чистачките и системните администратори, също изисква доста промени в нормативни актове, но понякога ще бъде и трудно изпълнимо заради спецификата в отделните министерства. Едно е да правиш ремонт на течащ покрив на посолство в Южна Америка, където има специфични изисквания на местното законодателство, а друго – на театъра в Разград.

Трудно е и едни и същи хора да поддържат информационните масиви на различни ведомства, тъй като министерствата са на различни деловодни системи. А най-щекотливият въпрос е за това, че покрай тези дейности при вицепремиера Калина Константинова ще има информация отвътре и за назначаването на служители, и за това какви документи минават през съответното министерство, както и дори къде пътува със служебен автомобил някой зам.-министър – дали на среща, на фризьор или на вилата си. Това едва ли ще се приеме добре от всички членове на кабинета, тъй като злоупотребата с дребните привилегии на властта бързо се научава и трудно се отучва.

Доста спорна мярка е и въвеждането на централизирани конкурси при назначаване в администрацията. Такъв опит направи по времето на тройната коалиция министър Николай Василев, но експериментът бързо бе изоставен. Да, наистина, това ще гарантира минимална цедка на компетентност, която безспорно е нужна и днес, защото все още има държавни служители, които не знаят каква е разликата между постановление, решение, указ, наредба и заповед, как се пише писмо до гражданин или друга институция, да не говорим за елементарни умения като грамотност – и по отношение на правописа, и по отношение на работата с компютър. Оттам-нататък обаче няма как да бъде избегната втората фаза на конкурса, която се провежда в самата администрация, защото е абсурд една конкурсна комисия да прави подбора на специалиста по поливно земеделие и на вътрешния одитор например. А нагласените конкурси ще продължават да се случват именно в министерствата. Правилото първо е да се намери подходящ човек, а след това да започне процедурата, като обратното е по-скоро изключение.

Също толкова сложно е и положението с приветливото отношение към гражданите – все едно да се опиташ да накараш сервитьора в кръчмата да се усмихва. Всъщност там шансовете са по-високи, защото това може да се отрази на бакшиша му.

С две думи на вицепремиерката Калина Константинова ще и е трудно с административната реформа. И със сигурност от „Продължаваме промяната“ ще трябва да направят компромис с част от гръмките си обещания, защото в противен случай гневът на чиновниците ще се обърне срещу тях. А никое правителството досега не е печелило тази война.