Данаил Папазов е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в правителството на Пламен Орешарски. От идването на власт на правителството на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. до назначаването си за министър той управляваше успешно Пристанище Варна. Завършил е корабоводене във Висшето военноморско училище. През 2011 г. ГЕРБ активно обсъждаше името му като кандидатура на партията за кмет на Варна. Папазов обаче отрича да има каквато и да е обвързаност с партията на Бойко Борисов. 

- Министър Папазов, преди дни обявихте, че финансирането по Оперативна програма "Транспорт" в периода 2014 - 2020 г. ще бъде в размер на 1,3 млрд. евро и че средствата ще се разпределят по равно за пътища и жп линии. По 650 млн. евро не са никак много. За какво ще стигнат средствата?

- Според нас също не е никак много. Надяваме се числото да претърпи корекции. Това е твърдата сума, която е сигурна, а аз винаги обичам да говоря за сигурните неща. Парите ще са достатъчни, за да завършим магистрала "Струма".

- Но нали само за участъка в Кресненското дефиле, който е с 14-километров тунел, са необходими около 1 милиард евро?

- Няма да е толкова много. Имаме няколко индикативни оценки и смятаме, че бюджетът ще е някъде около 600 - 700 милиона евро. Разбира се, преди да бъде проведена тръжна процедура, е трудно да се каже. Към бюджета от 1,3 млрд. евро, за които говорим, не трябва да се забравя, че има и национално съфинансиране. При всички положения сумата ще бъде малко по-голяма и се надявам, че ще успеем да завършим магистрала "Струма". В зависимост от това колко пари ще останат и какво ще осигури държавният бюджет, средства ще бъдат насочени и към другите приоритетни обекти. Това са различни участъци от пътя Ботевград - Видин, части от магистрала "Хемус" и тунела под Шипка.

- А в жп сектора?

- Там от особена важност е довършването на жп линията Бургас-Пловдив. Ще се работи за вдигането на скоростите в различни части по железния път Пловдив-София. Напълно готов е и проектът за жп линията Варна-Русе, който се надяваме да бъде първият, който ще пуснем през новия програмен период. Като резервен проект ще остане жп връзката Синдел-Карнобат. 

Ще остане само северната скоростна жп отсечка Варна-София. За нея ще търсим варианти за изграждане на принципа на публично-частното партньорство. 

По програмата "Кънектинг Юръп" ще се опитаме да завършим още няколко трасета от жп инфраструктурата. На първо място това са връзката от София до сръбската граница, както и участъкът Видин-Медковец. По същата програма имаме готовност и да пуснем строителството на скоростния път София-Драгоман-сръбската граница.

- Така или иначе говорим за проекти, които вероятно надвишават в пъти осигуреното финансиране.

- Така е, но и в предишния програмен период видяхме, че винаги се появяват проблеми. Понякога те са с отчужденията на земя, друг път с оценките за въздействие на околната среда. Не всичко върви по план. Затова се опитахме да направим един по-голям пакет от проекти и при възникване на проблем някъде, веднага да го заменим с готов резервен вариант. Основната цел е да усвоим всички средства.

- Вие на какво ще бъдете доволен да бъде построено до 2020 г.?

- Ще бъда доволен, ако успеем да направим всичко. Не разчитаме само на европейските средства. Напротив! Проведохме много срещи в Китай, в Южна Корея и в Сингапур. Запознали сме инвеститори от тези страни с нашите проекти. Разбира се, трябва и да направим един читав закон за публично-частното партньорство, който да даде повече възможности за инвестиции в инфраструктура и мисля, че бихме могли да привлечем инвестиции.

- От какво се интересуват китайците?

- Проявяват интерес към няколко магистрали. Като че ли най-сериозно питат за жп линията Варна-София. Особено внимание проявиха към автомагистралите "Черно море" и "Хемус". Питат също така и за тунелите, които предстои да бъдат изградени у нас, тъй като имат много добри специалисти в този вид строителство. Определено има поле за съвместна работа, макар че интересът е в начален стадий.

- В случай че китайците дойдат у нас да строят инфраструктура по какъв начин ще им се изплати инвестицията?

- По действащото законодателство единственият вариант е концесията. Естествено трябва да се намери схема как те да получават приходи от експлоатацията. Това може да става с тол такси по пътищата или част от приходите от винетки да отива при тях. Има различни възможности по света. Много е важно какво позволява законът.

- Важно е и какво позволява Еврокомисията!

- Също! Еврокомисията позволява отдаването на концесия на публична държавна собственост. Проблем няма. Брюксел не спира и въвеждането на тол системите. Целта е бюджетът да не се натоварва по никакъв начин.

- Германска банка наскоро наложи запор върху банковите сметки на БДЖ Холдинг. Защо го направиха при положение, че жп превозвачът започна да изплаща просрочените си кредити?

- Общите задължения на БДЖ ги намалихме с 11,5% само за година. Това е много сериозно. Ние за първи път от години започнахме да плащаме главници по кредитите. Проблемът е, че между ръководството на БДЖ и кредиторите дълго време е липсвал конструктивен диалог и се е стигнало до огромно недоверие. На всяко наше действие се гледа с много сериозен скептицизъм.

- Дори и когато плащате!

- Дори и когато плащаме. Това са големи банки, които държат на парите си и на клиентите си. Блокирането на сметките определено ни изненада, но се опитваме да го преодолеем. Изготвил съм доклад до Министерски съвет за хода на преговорите и целта е да разсрочим дълга до такива нива, че БДЖ да може да го обслужва и да не се налага държавата непрекъснато да доплаща. И мисля, че повечето от банките вече са съгласни за едно разсрочване на задълженията за 8-10 години.

Трябва да признаем, че БДЖ получава в момента една много адекватна подкрепа от Министерство на финансите. С проблема са ангажирани пряко вицепремиерът Даниела Бобева и премиерът Пламен Орешарски. Необходима е подкрепа от правителството, за да видят кредиторите, че държавата твърдо смята да изпълнява споразумението. В тежка ситуация не са само българските железници. Почти навсякъде в Европа железниците се дотират и е нормално това да се прави, защото това е екологично чист транспорт, който облекчава движението по магистралите и петролната зависимост. България не може да се лиши от него, а напротив - това е бъдещето.

- Правителственият авиоотряд вече е на подчинение при вас. Какво ще промените в работата му, предвид на многото нарушения в дейността му през последните 4 години, които бяха констатирани в доклад на Сметната палата?

- Правилникът за работа на авиоотряда е готов. Ще го обсъдим, след което ще мине през Министерски съвет. В него сме включили няколко неща. Първо, авиоотрядът не може да се ползва за търговски цели. Той ще обслужва всички министерства, министър-председателя, президента и председателя на Народното събрание. Разбира се, при бедствия, аварии и други тежки ситуации авиоотрядът ще помага. Когато изявени спортисти се налага да бъдат превозени за важно събитие като олимпийски игри, също ще е възможно по заявка на спортното министерство и след съгласие на премиера. Но полети срещу заплащане няма да има. Това е основното. За всеки полет ще се правят списъци на всички лица, които са на борда. Ще се спазват правилата и ще има ред. Оправданията, че преди са се извършвали голям брой полети, тъй като на летците от отряда им трябва практика, според мен са несъстоятелни. Този въпрос ще бъде решен като им дадем възможност да извършват полети и за други авиокомпании. Това си е тяхно право.