Войната в Украйна може да свърши само по един начин. Когато руснаците, като имперска колониална сила, осъзнаят, както други колониални сили преди тях, че не могат да победят и че Украйна няма да стане руска. Това заяви историчката и журналистка Ан Апълбаум – експерт по Източна Европа – в интервю за „Панорама“ по БНТ.

„Не забравяйте, основната им цел не е територията. Целта им е да унищожат Украйна като държава и общество, да заличат украинския език и идентичност. Казвали са го многократно“, посочва тя.

Според нея за постигането на истински мир, какъвто и да е той, руснаците преди всичко трябва да променят мисленето си и да признаят, че няма да могат да унищожат Украйна. „Затова засега всякакви преговори с тях са просто протакане“, смята тя.

“Историята показва, че руснаците често са губили. През 1905 г. губят войната с Япония, после Първата световна, после Афганистан. Именно след поражение идват политическите промени в Русия. След 1905 г. се създава Думата, руският парламент. След Първата световна – Болшевишката революция. След Афганистан – Горбачов. Вярвам, че в крайна сметка руснаците ще трябва да прекратят и тази война. Може би вече са стигнали критичната точка”, твърди Апълбаум. 

По нейна оценка украинците са извадили от строя поне 40% от руските нефтопреработвателни мощности, ако не и повече: “Спрели са руското настъпление. Фронтът днес е широка зона, дълга около 1100 км. Всеки руски войник, танк, автомобил или хеликоптер, който навлезе в нея, веднага бива засечен от украинските дронове и унищожен”.

"От месеци руснаците не са завзели нова територия, затова сега търсят политически средства да спечелят войната. Могат ли да използват Доналд Тръмп? Могат ли да подкрепят проруски партии в Европа? И крайно-десни, и крайно-леви. Ето така се опитват да победят сега", коментира още тя. 

„Русия и Украйна имат общи корени. Много от сградите в Киев са скъпи и на руснаци, и на украинци. Руските бомбардировки на древни църкви в Киев през последните месеци са трагедия, която би трябвало дълбоко да потресе българите. Една могъща славянска държава разрушава църквите и погубва свещениците на друга“, казва Апълбаум.

Това лято, на 15 юни, при мащабна руска въздушна атака срещу Киев и други украински градове беше поразена и Киево-Печорската лавра – един от най-значимите православни манастирски комплекси в Украйна, основан през XI век и част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. При нападението беше подпален Успенският събор – главният храм на лаврата. Украинския президент Володимир Зеленски определи поражението като едно от най-тежките престъпления срещу християнската култура в съвременността. При същата нощна атака загинаха 11 души в Киев и Харков.

По-късно стана ясно, че възстановяването на Успенския събор и други повредени части от комплекса може да отнеме около две години. 

„Руснаците са толкова обсебени от своя национализъм и империализъм, че вече не виждат в украинците дори хора, камо ли братя християни. Това е много, много тъжно“, допълва Апълбаум.

Тръмп и възможният съюз с автократичния свят

Журналистката определя Доналд Тръмп като първия американски президент поне от Втората световна война насам, а може би и от по-рано, който не се възприема като лидер на демократичния свят.

„Той не смята, че съюзниците са важни за Америка. Не смята и насърчаването на демокрацията за нещо положително. В този тесен смисъл той е първият американски президент, за когото може да се допусне, че би се съюзил с автократичния свят“, казва тя.

Според нея обаче подобен курс няма да бъде лесен за американския президент. По думите ѝ 70% от американците са против, а въоръжените сили, разузнаването, бизнесът и финансовите среди вероятно също не биха го последвали.

Като пример за променящите се отношения между САЩ и авторитарните режими Епълбаум посочва Венецуела. “Във Венецуела, изборите бяха фалшифицирани, а режимът беше готов да репресира хората, за да остане на власт”. Отбелязва, че различните автократичните режими падат по различни начини. 

„Оказа се обаче, че е достатъчно да махнеш един човек, както направиха Съединените щати, и системата става много по-податлива на влияние”. 

Венецуела е в политическа криза от години, но последните събития промениха рязко управлението на страната. През юли 2024 г. президентът Николас Мадуро беше обявен за победител на изборите, въпреки че опозицията представи протоколи, според които нейният кандидат Едмундо Гонсалес е спечелил с над два пъти повече гласове. Властите отказаха да публикуват пълните резултати, а протести, които последваха бяха потушени с репресии – над 2000 души бяха задържани. Правозащитни организации съобщиха за изтезания и изчезнали хора.

На 3 януари тази година американски военни заловиха Мадуро в Каракас и го отведоха в Щатите, където беше изправен пред съд по обвинения, свързани с участие в заговор за наркотероризъм, заговор за внос на кокаин в страната, както и притежание на картечници и взривни устройства. През октомври към тях бяха добавени и обвинения в заговр за извършване на изтезания на политически противници и американски граждани, задържани във Венецуела.

Управлението пое дългогодишната му съюзничка Делси Родригес, първоначално като временен президент. Администрацията на Доналд Тръмп избра да работи с нея, вместо да подкрепи опозицията начело с Мария Корина Мачадо, спечелила миналогодишната Нобелова награда за мир, и Едмундо Гонсалес.

Въпреки смяната на президента, във Венецуела не бяха насрочени нови избори, а управляващата система остана до голяма степен непокътната. 

“Как ще се развие Венецуела, още не е ясно. Демокрация там няма“, казва Апълбаум и допълва: “Диктатурата продължава, но вече е донякъде зависима от Съединените щати. Това е нещо ново и необичайно.”

Социалните мрежи подкопават демокрацията

Що се отнася до западната демократична система, журналистката не смята, че недостатъците, които наблюдаваме, са нови – рискът от вътрешни конфликти винаги е бил част от нея. “В нея няма пълно единство, а функционирането ѝ изисква висока степен на гражданска отговорност.”

„През миналия век демокрации се проваляха многократно. Някой взема властта и руши институциите. Случва се и днес“, казва тя.

По думите ѝ обаче социалните мрежи са сред факторите, които най-силно отслабват демокрациите. Те изместват общуването в реалния свят и улесняват разпространението на цинизма, подигравките и изкривените или измислените истории. В онлайн среда е по-лесно да се разпалват гняв и конфликти, които задълбочават разделението в обществата.

“Разбира се, демокрацията може да бъде подкопавана и от дясно, и от ляво. Затова не толкова либералите, колкото привържениците на демокрацията, трябва винаги да помнят – политическата неутралност се нуждае от гаранции. Съдилищата трябва да са независими. Информационната среда също – без пропаганда и пристрастия. Да се чуват и двете страни, да има дебат.”

“Нужна е обща основа от факти, за които хората са съгласни. Как иначе ще приемаш закони? Как ще установяваш правила? Опасявам се, че губим именно тази основа”.