Премиерът Кирил Петков в сряда, преди началото на първото за новата година заседание на МС, поздрави здравната министърка Асена Сербезова за засилването на ваксинацията.

"За вчерашния ден има поставени 24 947 ваксини (дози - бел. ред.) за един ден", каза той. След което добави: "От началото на новата програма (за добавката от 75 лв. на хора над 65 г. вероятно - бел.ред.) имаме над 130 хил. ваксинирани".  И заключи възторжено: "Нашата цел беше допълнително 300 хил. Вече сме на една трета от този резултат, даже повече, а сме само в първите дни на януари. Целта ни е ясна и вече имаме първи резултати".

Дали е точно така?

Според данните на Единния информационен портал към 24 декември м.г. поставените дози в страната от началото на ваксинационната кампания на 27 декември 2020 г. са 3 652 226. Ден по-рано, на 23 декември, премиерът Петков анонсира, че кабинетът започва програма за стимулиране на имунизацията срещу COVID като ще дава в рамките на 6 месеца еднократно по 75 лв. към пенсиите на хората над 65 г., които се ваксинират или си сложат бустерна доза. Тъй като в своите сметки за над 130 хил. Петков не уточнява коя дата смята за начало на тази програма, приемаме, че е 23 декември като най-благоприятен вариант. 

Пак според портала към 5 януари т.г. общо поставените в страната дози са 3 736 566. Сметката показва, че между 24 декември и 5 януари са поставени 84 340 дози. Т.е. съвсем не са над 130 хил. дози.

Има и някои други дребни уточнения:

- поставена доза не е равно на ваксиран (би могло да е, ако се поставя еднодозовата ваксина на "Янсен", но тя е доста по-слабо популярна);

- част от тези дози вероятно са бустерни, което също трябва да се има предвид, и това отново не е равно на ваксиниран, т.е. не се разширява обхватът на имунизираните хора, но гарантира допълнителна защита на вече ваксинирани;

- тези над 84 хил. поставени дози не са само на хора над 65 години, а на хора от всички възрастови групи.

Така заявката, която дава премиерът, че се засилва интересът към ваксините, започва да изглежда леко пресилена.

Всъщност след дълга поредица от празници и почивни дни никой не би очаквал внезапен бум на желаещите да се ваксинират, този период не е представителен и да се правят изводи за тенденции, стъпвайки върху него, няма да е много резултатно. Вярно е, че телевизиите обхванати от разбираемия недостиг на новини (което само по себе си е добра новина) по Коледа и Нова година, показваха опашки от чакащи за ваксинация - в София, в няколко пункта, които работеха.

Може да се предположи и че има засилен интерес към имунизацията - за поставянето обаче на бустерна доза на вече ваксинирани хора, които бързат да изпреварят пика на следващата вълна в страната, предизвикана от Омикрон. Но това не е по-широка ваксинация и това не е ръст на процента на имунизираното население. Отново да повторим.

Премиерът в сряда обяви още, че целта е ясна. Още на 23 декември той обясни, че с новата програма се цели да бъдат ваксинирани поне 300 хил. души (над 65 г.). Пак не стана ясно дали има предвид 300 хил. дози (най-вероятно като се сложат вътре в сметката и бустерните). Разхвърляни върху 6 месеца, това са по 50 хил. на месец. Те обаче ще включват и вече ваксинирани възрастни хора, т.е. някакъв съществен ръст на имунизираните оттук няма как да се очаква. Търсеният ефект е целенасочено ваксиниране на най-застрашените. Досега напълно имунизирани в България над 60-годишна възраст са 707 640 души.

Защо му е на Кирил Петков да говори по този начин с твърде приблизителни числа по една от най-щекотливите, чувствителни и опасни теми в последно време? Загадка.

Досегашната инерция не е добър пример. За изминалата година провалът на ваксинационната кампания се замаскираше редовно от предишните власти с "творческо" тълкувание на данните. Така например ГЕРБ и особено бившият премиер Бойко Борисов, както и бившият здравен министър Костадин Ангелов разказваха приказки от 1001 нощ за огромното желание на българите да се ваксинират при тяхното управление. Най-честатата полуистина беше как при ГЕРБ на ден имало по 40-45 хил. поставени дози, но служебният здравен министър Стойчо Кацаров спрял мерака на хората като затворил зелените коридори. Всъщност поставяне на 40-45 хил. дози имаше броени дни, а Кацаров не е затварял никакви зелени коридори.

Самият той, следвайки принципа, че всеки трябва да си прецени и тогава да се ваксинира, оправдаваше слабия интерес към имунизацията единствено с действията на правителството преди неговото. След въвеждането на т. нар. зелен сертификат той обяви бум на ваксинациите. Повишеният интерес отново беше за кратко и бързо се спихна като се разбра, че контрол почти няма, а и бяха въведени други опции като признаване на антигенен тест за преболедуване и т. н.

И след всички тия езикови, числови и т.н. еквилибристики нищо не се промени - България гордо продължава да брани последното място по ваксинационен обхват в ЕС.

Самият Кирил Петков вече даде няколко важни знаци за истинска съпричастност към темата за ваксинирането. Той е първият български премиер, който открито, недвусмилено и постоянно призовава за имунизация, както и декларира желанието си ситуацията да се промени и още преди да встъпи в длъжност се обяви за масирана кампания. Във всяка своя медийна изява той акцентира на този проблем. Даде пример с въвеждането на зелен сертификат за МС (нещо, което депутатите така и не намират смелост да направят, явно Костадин Костадинов и Тошко Йорданов много ги страхуват).

Петков говори за ваксините като споделя нещо много ценно - своя личен опит. Той има разказ за своето семейство, с акцент върху 14-годишната си дъщеря, която е с диабет тип 1 и е ваксинирана. Повтаря колко важно е да бъдат убедени и да разберат точно хората с тежки заболявания, уязвимите, че те са най-застрашени от коронавируса, и трябва да се имунизират. Споделя от първо лице, без недомлъвки, на които се нагледахме вече.  Търси различни форми - интервюира своята съветничка проф. Радка Аргирова във вариант въпроси и отговори по най-често оспорваните аспекти на ваксините.

Правителството изобщо изглежда, че залага на различен подход. Част от него е и програмата за парично стимулиране на най-рисковата група - хората на 65 г. Част от този подход е и директното, откровено говорене, но без заплаха и всяване на страх. Към него се опитва да се придържа и здравната министърка проф. Сербезова. В сряда тя написа и лично обръщение във фейсбук на прага на новата вълна към ваксинирани и неваксинирани. Всичко това изглежда добре като първи опити. Ясно е обаче, че ще трябват много повече усилия и добре насочени политики. Съвсем няма да е достатъчно само деклариране на добра воля, защото нагласите за една година са силно обрасли с недоверие и съмнения. Но поне е опит за промяна и задаване на нов тон.

Днес поставените дози са 32 429 и това е добра новина. Но докато България има основания да се хвали с ваксинацията си - например при 60 на сто със завършен курс, ще мине доста време.