Господин Калфин, през няколко месеца излизат проблеми с изплащането на пенсиите - под една или друга форма. От вашата реформа през 2015 г. не остана почти нищо, политиците продължават да объркват системата. Какъв е този път проблема, защото над милион пенсионери получиха по-малко пари през януари, отколкото през декември?

Днес на практика виждаме до какво води непрекъснатото ровене в пенсионната система. Политици и партии използват пенсиите, за да трупат дивиденти. Сметката се плаща от пенсионерите. Факт е, че никой, който досега се е опитвал да купи пенсионерите, не е печелил гласовете им на избори. Причината е, че с конюнктурни промени системата става все по-неясна и несправедлива, а доходите на пенсионерите – все така ниски. Особеността на пенсионното осигуряване е, че това е дългосрочна система, която съпровожда човека от първия му работен ден до края на живота. Пенсионните вноски са отказ от потребление, докато един работещ получава доходи, което се отлага за дните, в които тя или той вече няма да могат да работят и ще живеят от натрупаните права.

Това означава, че пенсията зависи от размера на предходния отказ от потребление – какви осигуровки и в продължение на колко години е отделял всеки. Това на практика са спестявания. С вдигането само на минималните пенсии се вдига доходът само на тези, които имат най-малък принос.

Къде е логиката? Пенсиите трябва да се увеличават, но пропорционално – на всички. За хората с най-ниски доходи трябва да работи социалното подпомагане. То обаче не е пенсия. Не идва от спестяване, а от солидарността на обществото. Ето това е несложната логика на пенсионната система, която систематично се нарушава. Затова виждаме и проблемите сега.

Добавките за КОВИД кризата, които бившите и някои от сегашните управляващи се надпреварваха предизборно да раздават, не са пенсия. Но те се залепиха за пенсиите и хората с основание ги приеха за увеличение. Сега това се връща като бумеранг. Да не говорим, че цялото упражнение беше много скъпо и неефективно. Тревожното е, че сегашните управляващи очевидно продължават с този хаос.

Можеше ли този момент да бъде избегнат и в кого е вината - в МТСП, в МФ или в НОИ?

Сегашното управление наследи една разбита през последните години пенсионна система. Половината пенсионери получават една и съща пенсия и то – минималната. Същевременно всички получават някакви необясними добавки, които непрекъснато се променят – 50 лв., 60 лв, 120 лв. Само за Коледа, за 6 месеца, за 8 месеца, за една година. Стигна се дотам, че никой не знае колко ще получи следващия месец. За сметка на това бюджетът харчи огромни средства и „помага“ еднакво на този, който получава 300 лв и на другия, чиято пенсия е 1400 лв. на месец. Но не помага заради КОВИД на семействата с малки деца, пред които стои рискът да си загубят доходите и имат средства на член от семейството по-малко от високите пенсии.

Сегашният кабинет подходи шизофренично. От една страна премахна старите добавки, но същевременно въведе нови. Прие наследеното увеличаване на пенсиите, наследени от едно от служебните правителства, което трябваше да компенсира и премахне добавките, но разгласи, че пенсиите ще се увеличат средно с 13% или 64 лв. И пенсионерите с основание очакваха доходът им да се увеличи с 13%. Само че вместо това – на над 1 млн. души – доходът намаля. Това е лоша комуникация и липса на разчети. Не вярвам НОИ да не си е направил сметките – там има перфектна информация и добри експерти. Някой от политиците обаче не ги е поискал или се е поблазнил да се хвали с поредното увеличение на пенсиите. Лошото е, че след като капанът щракна, решението пак е нови добавки и добавки върху добавките. Това ще доведе до нови проблеми.

Ако погледнем напред във времето, има притеснителни неща. Последните данни за демографията показват, че възрастното население превишава това в трудоспособна възраст. Как това ще се отрази на пенсионната система?

Демографските процеси се отразяват зле на социалните системи в цяла Европа. В България проблемът е по-тежък, защото продължава емиграцията на младо и трудоспособно население и съответно – оставащите в страната са по-възрастни. Това ще е така, докато българите не започнат да се връщат. Това зависи от доходите, но и от много други фактори.

Междувременно пенсионната система ще продължи да бъде субсидирана от данъците. Важното е тя да запази своята относителна самостоятелност и логиката на своята архитектура. Другата алтернатива е пенсионната система да се закрие и всеки пенсионер да получава еднаква и минимална сума от бюджета. А това как ще се обясни на тези, които са се осигурявали досега?

Може ли да се върне някак логиката в системата - колкото повече внасяш, осигуряваш се на реалната си заплата - получаваш повече след пенсиониране?

Тази логика все още съществува някъде дълбоко заровена в пенсионния модел. Трябва да се извади на светло и да се изчисти от натоварвания като всякакви добавки, изключения и внимание само към минималните пенсии. Точно това направихме през 2016 г. В България има експерти, включително социалните партньори – синдикати и работодатели, които знаят какво трябва да се направи. Трябва политическа воля.

Как би изглеждала една радикална реформа, съобразена с демографското движение на населението?

Няма нужда от радикална реформа. Нов модел наказва всички, които са се осигурявали досега – независимо дали 1 ден или 40 години и са имали определени очаквания. Сегашният обаче трябва да се очисти от тежести като изключения и временни добавки. Задължително е да се увеличи и максималния осигурителен доход. Това е в интерес на тези, които имат високи доходи, защото ще могат да получават по-добра пенсия. Така ще се стигне и до отпадане на таваните.

Накрая - кажете нещо за тези млади хора, които тепърва навлизат на пазара на труда. Защо те трябва да имат стимул за осигуряване и защо трябва да продължават да участват в системата, при положение, че тя прави всичко възможно да им покаже, че няма да вземе предвид техния индивидуален принос?

Непрекъснато се срещам с хора, които казват, че няма да разчитат на пенсия или че докато се пенсионират няма да има кой да внася вноски, за да има пенсии. Всички до един грешат. Пенсионирането е неизбежно и едва, когато се появи на хоризонта, много хора се сещат да увеличат вноските си в пенсионното осигуряване. Тогава вече е късно, защото под внимание се вземат всички 40 години трудов стаж.

Това, което трябва да направи държавата, е да не променя и да не „ремонтира“ непрекъснато пенсионната система, да я държи ясна и разбираема в продължение на много години и да запази основния принцип – повече и по-високи вноски – по-висока пенсия. И най важното—трябва да се постави цел и тя да се спазва – например пенсиите да бъдат 70% от дохода преди пенсиониране. Разбира се, ако кариерата се е развивала нормално и осигурителните вноски са внасяни върху истинския доход.