Две новини се появиха по време на днешното официално посещение на българския премиер Кирил Петков в Скопие:

1. Република Северна Македония ще изпрати най-сетне нота до всички държави-членки на Организацията на Обединените нации, че краткото име - Северна Македония, се отнася само до държавата им, а не до географския регион, част от който попада в днешна България. Така Скопие заявява, че няма териториални претенции към нас, а официална София ще нарича без проблеми своята съседка само "Северна Македония", без да слага задължително "Република" пред името. (От няколко години те са декларирали, че ще го изпълнят, но досега това не се случваше.)

2. Директната самолетна линия София-Скопие ще заработи до 60 дни. (Не е ясно кой е превозвачът и кой ще субсидира маршрута, който вероятно няма да е печеливш.)

Останалите важни досега за страната ни въпроси като хармонизирането на учебните програми по история и литература на двете страни, задействането на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание, и премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“, остават на втори план.

Тези въпроси са записани в рамковата позиция на страната ни за РСМ от 2019 г., към която Консултативният съвет за национална сигурност призова преди седмица правителството да се придържа стриктно.

На въпрос на "Клуб Z" към премиера Кирил Петков дали е поставил пред македонския си колега Димитър Ковачевски изброените по-горе въпроси, които все още не се изпълняват, той отговори:

"Обсъдихме всички тези въпроси по същество, препотвърдихме тези позиции, но в надграждащия елемент, който фокусирахме, двамата осъзнахме, че тези специфични въпроси, които трябва да бъдат решени, ще ги работим като част от общата работа, и ще бъдат в съвсем различно измерение, когато са поставени в контекста на всички други работни групи. Отговорът на вашия въпрос е "да", но фокусът трябва да е защо нашите две държави трябва да имат добросъседство, а не само да фокусираме върху проблемите, които са там и трябва да бъдат решени - това е съвсем различен подход."

"Моята първа работа като премиер е създаването на условия за бърз напредък в европейската интеграция. С премиера Петков ще използаме новата енергия, за да отбележим напредък. Визитата съвпада с навършването на 30 години от признаването ни от Република България. 30 години по-късно сме в нов етап в отношенията. Македонците и българите са близки и приятелски народи", каза домакинът - премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски. 

Премиерът Ковачевски приветства създаването на тематичните работни групи, лансирани от премиера Петков, и настоя за по-бързо пускане на граничния пункт "Клепало".

На летището българският премиер бе посрещнат от министъра на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи.

Историческата комисия има план за работа и трябва да информира двете правителства за напредъка, заяви Димитър Ковачевски и така, цитирайки работните правила на комисията, избегна въпроса как ще се решат спорните въпроси в миналото. Попитан от македонски журналисти дали е договорил признаване на македонския език от България, Ковачевски каза, че този въпрос е решен на двустранна основа  по начин, по който досега двете страни са подписвали двустранни договори.

Но не каза дали формулата "български език, съгласно Конституцията на Република България, и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония", може да се използва и в европейските документи, по които РСМ е страна. България настояваше пред Европейската комисия терминът "македонски език" от предприсъединителните документи на Скопие да бъде заменен именно с формулата от двустранните ни договори, но РСМ отказва.

На 25 януари правителствата на двете страни ще заседават в София, а всяка седмица ще има среща на поне една от работните групи, каза премиерът Кирил Петков.

Попитан за македонския език и македонския народ,  Петков каза дипломатично, че България уважава правото на самоопределение.