Орехът има няколко прозвища - Дърво на живота, Храна на боговете и героите… Троянецът Иво Немски е започнал да го превръща в дърво на своя живот. И е оценил хранителните и здравословни качества на ядката му. Но не, за да го превръща в храна за богове, а за хората. Да го направи бизнес, който първо да изплати вложеното, а после да изхранва семейството му. 

Немски (фамилията да не ви подвежда, българин си е, при това от възрожденски край) е на 30 г., вълнува се от приедприемачество. Учил е компютърни системи и технологии в Техническия университет в Габрово. Три лета е бил на студентски бригади в САЩ. Описва себе си като активен човек, занимаващ се с няколко спорта и хобита. Сред тях са мотоциклетите, като сега си вади хляба от търговия с тях.

Първите впечатления обикновено не лъжат - Иво Немски носи духа на Троянския балкан. Ако сте оттам, имате роднини и приятели или просто сте се застоявали (не само на маса с троянска сливова), няма как да ви убегнало, че хората са предприемчиви, будни, много често номади, сред тях има търговци, занаятчии, творци… Преди много години те са сред първите, тръгнали да гурбет в Америка. Не е случайно, че повечето от българите на “Титаник” са били от Троян и съседните села Бели Осъм, Орешак, Гумощник, Сенник.

“При първото ми пътуване в Америка попаднах на статия за семейства, които имат орехови градини. Впечатли ме как след години няколко поколения се изхранват от това, започна разказа си Иво Немски как е поставил началото преди 5 години. - Заинтересувах се как стоят нещата в България, какви са традициите тук. Оказа се, че родният ми край е много подходящ като климат. Дядо ми беше починал наскоро и знаех, че имаме доста имоти, останали от него.

Те пустееха, никой от семейството не искаше да се занимава с тях. В селото на дядо ми - Бели Осъм, всичко беше зарязано. Единствената алтернатива беше тези имоти да се продадат на безценица. Тогава проявих интерес да изкупя дяловете на роднините. Всичко беше неочаквано. Така започнах с първите няколко декара.”

Бели Осъм е сред най-големите села в България като площ. То е живо, доста хора живеят там - като за село в страната ни. Има три големи ръкава - единият води към прохода “Троян - Кърнаре” (Беклемето), другият към популярната спа дестинация Чифлик, а третият към Рибарица и Тетевен. 

Иво има засадени около 12 декара, в процес на засаждане са още три. Дръвчетата му са около 260. Личи, че проектът е повече от бизнес за него, влага сърце.

С всяка година добавяме нови декари, изчистваме, облагородяваме, засаждаме… Удоволствието е голямо - когато погледнеш нещо, което е било занемарен имот и го превърнеш в красива градина, казва той.

Отвъд океана той е взел не само идеята, но също така един от сортовете и методологията за градините си.

“Отглеждам ги по американски начин с френски и американски сортове, дърветата са разположени на по-малки разстояния и са по-малки на височина. Така успявам да събера повече на декар. Хубавото при тях е, че в един момент растежът им намалява за сметка на продукцията. По-лесни за обработка са и дръвчетата са повече. Самите орехи са характерни с пълнота на ядката, белота, по-тънка черупка… Качеството на ядката е по-високо, а оттам и продажната цена. 

В началото си мислех, че грижата не е голяма, но като при всяко нещо, като навлязох се уверих, че това не е така”, казва Иво.

Той е прочел някога, че много щатски земеделци имат по около 15-20 декара и с тях изхранват семействата си. Поначало мечтае да има свое семейство и още едно от хобитата му да стане бизнес. Иска да изгради поливна система. Ползва агроном, който пътува от Пловдив, за да го съветва.

Така изглежда запустелият имот, закупен от Иво Немски.
Положен е много труд.
И се превръща в орехова градина.

Орехът и издръжлив, както и ядката му, но това не значи, че не могат да го споходят болести. Или например... катерици, с каквито той още няма проблеми. Има много тънкости, за които човек трябва да си дава сметка.

Оказва се, че първите 7 години са най-важни и при ореховите насаждения. 

“Успее ли човек да ги премине… даже първите две-три са най-рискови. Тогава са първите заболявания на дръвчетата и те могат да те демотивират. Всичко става на принципа проба-грешка - за човек без опит като мен. Първите две години беше наистина много трудно. Като всяко нещо. Много грешки направих. Добре, че започнах с 2-3 декара. Опитът на американските семейства сочеше, че инвестицията се изплаща на около десетата година - ако всичко се прави правилно. Много е относително.”

Той бърза да добави, че процесът още не е стигнал до бране на реколта:

“През миналата година имах две чанти с орехи. Преди четвъртата година се обират плодовете като са мънички. След това се оставят да родят, идеята е да се подсили кореновата система, а не да се форсират самите дръвчета. Сега първите ми 40 дървета ще станат на пет години и ще бъдат оставени да раждат. От следващата година ще започна да разчитам, че ще мога да бера 50-100 килограма ядки. До 2-3 години градината трябва "да заработи" на пълни обороти. И да започне да се самоиздържа, защото до момента е само едно наливане на средства.”

Най-голямата трудност пред Иво Немски е не самият процес - личи, че той е търпелив, отдаден и последователен. Друго го тормози - иска да купи още земи, да ги облагороди и засади, но не може са го направи и причината е необичайна на пръв поглед.

“Трудно успявам да увелича градините, не защото нямам желание или заради липса на средства, сам поиска да говори за това предприемачът. - В Балкана имотите са много разпокъсани и много често се случва по няколко собственици да имат един декар. Често имам такива трудности. Скоро се свързах с поредните комшии на един от имотите ми. Хората казаха, че за 3 декара зарязана преди много години земя искат 20 хиляди лева. И разговорите приключиха. На мен ми се иска всичко да е ми е на едно място, за да е по-практично.

Има спънки в планинските села и такива региони, които са запустели откъм земеделие. Никой по никакъв начин не задължава собствениците на имоти да ги подържат, отдават под наем, въобще, нещо да се случва с тези земи. Хората масово се оплакват, че животът на село замира. Но сега като се сблъсках с тези неща видях, че проблемът не е толкова, че няма млади хора, които да правят нещо на село. А че няма как да го правят. В село Бели Осъм сме трима или четирима земеделци. И те имат същите проблеми.

На мен са ми нужни още поне 10 декара, за да се замисля да си купя трактори, инвентар и т.н. Срещам невъзможност и това е много жалко. Има страшно много имоти, които са запустели и стоят така. Няма как да не замират селата, човек няма какво да прави на село. А в Бели Осъм почти няма празни къщи и когато се обяви къща за продан, веднага се купува.”

“Оказа се, че е по-лесно да събереш пари, отколкото да направиш стопанство. Не вярвах, че ще се сблъскам с такъв проблем. Отиваш при някой, който има 50 декара имоти, искаш да купиш някои, които стоят така и той отказва да ти продаде. “А, ти искаш да изкарваш пари от моите имоти!”, казва ми. И спираме дотам. Не знам какво е решението, но е абсурдно. Изобщо не искам помощ от държавата или общината, мога и сам да се справям. Искам само условия. Знам, че в полетата проблемът е решен с така нарачените “бели петна”. Защо това да не се използва и в планината?”, търси решения Немски.

“Бели петна” е термин, който се използва за земеделски земи, които не се обработват от собствениците си, но с оглед следване на принципа, че земеделската земя не трябва пустее, а да бъде обработвана, се предоставят за ползване на трети лица по ред и процедура, определени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи.

Иво Немски е оптимист. Така свършва и разговорът ни - позитивно и с приповдигнато настроение. Той е и спортист, играл е футбол, това му е помогнало да възпита в себе си определени качества, които му помагат. 

Пак го връщам към времето в Америка, но пък той бърза обратно към България. Както съгражданите си отпреди 100 и повече години, които са изкарали пари в Щатите, успели са, но са се върнали. В Троян и селата наоколо. Земята ги е върнала, връзката с нея. Иво иска да реализира българска мечта.

“Емигрант? По-скоро не. В първата година всеки като отиде и види, може би минават такива мисли, но мен родното място ме влече с голяма сила, особено от момента, в който се хванах със земеделието. Промени се мисленето ми. Винаги съм бил привързан към Троян, но сега е много повече. Връзката със земята… Скоро четох статии за други земеделци из цяла България, които споделяха такива чувства и емоции. Удоволствоето да бъда в градината и да върша това, което върша сега, е много голямо.”

----

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).