Русия изглежда напът да измести Франция от Западна Африка, регион от бивши френски колонии, тероризиран от джихадисти, в който вече управляват три военни хунти, протягащи ръка към Москва.
Лидерът на военния режим в Мали, полковник Асими Гойта, който взе властта през 2020 г., преди ден поднесе горчива чаша на френския президент Еманюел Макрон по-малко от три месеца преди изборите и по време на френското председателство на Съвета на ЕС, отбелязва днес Франс прес. Хунтата поиска френският посланик да напусне Мали, а по-рано показа вратата и на датски контингент от специални сили.
Датската министърка на отбраната Трине Брамсен каза, че европейските страни участващи в многонационалните сили "Такуба" в Мали, ще решат до две седмици какво да правят със съвместната си операция, която Макрон смята за ценно постижение и първообраз на проекта му за европейска отбрана.
Франция се бори с криза на сигурността и хронична политическа нестабилност в Мали от 2012 г., когато тя изпрати там свой военен контингент, за да спре завладяването на страната от джихадисти. Париж положи големи усилия да превърне военната си мисия в европейска. Днес Франция има близо 4000 военни в западноафриканския регион Сахел, половината от които са в Мали.
Операцията обаче до ден днешен не може да се справи с клоновете на Ислямска държава и на Ал Кайда в Мали, а военните спекулират с масова антифренска психоза сред населението, отбелязва АФП.
През юни миналата година Макрон обяви, че Франция ще съкрати наполовина военния си контингент от 5000 души, участващ в антитерористичната операция "Бархан" в западната част на региона Сахел, припомня БТА. Това предизвика отрицателна реакция сред държавите в региона, които от години се борят с джихадистки групировки.
Други страни, участващи в многонационалните сили също заявиха, че ще съкратят или дори ще изтеглят контингентите си. В създалия се вакуум в сферата на сигурността Русия видя възможност да разшири влиянието си в тази част на Африка, чрез изпращане на свои военни инструктори в нестабилните държави от региона.
Да влезе "Вагнер"
Откакто през септември се появи новината, че правителството на Мали преговаря за договор с руската частна военна компания "Вагнер" (Wagner Group), Франция и други европейски държави поставиха въпроса в центъра на дипломатическата си дейност, пише експертът по региона Андрю Лебович от Европейския съвет по външна политика.
Преходните власти на Мали – резултат от два преврата от август 2020 г. – изглежда са договорили до 1000 руски наемници да пристигнат в страната за провеждане на обучение, охрана и операции за борба с тероризма.
Съобщава се, че това широко присъствие ще бъде заплатено чрез отдаване на концесии на "Вагнер" или свързани с нея компании няколко мини, от които те очакват да получават по 10 млн. щатски долара на месец.
В отговор Франция, Германия и Европейският съюз ясно изразиха недоволството си. ЕС подготви санкции срещу руската групировка и работещите с нея, ако тя официално започне операции в Мали. Те са свързани с европейските и американски санкциите миналата година срещу предполагаемия спонсор и лидер на "Вагнер" Евгений Пригожин заради дейностите на организацията в Либия. Близкият до Путин Пригожин отрича да има връзки с групата.
Лебович отбелязва, че възможностите на "Вагнер" да оперира в Мали са вероятно преувеличени, като се имат предвид разходите и трудностите, свързани със създаването на присъствие в страната. Освен това нейните мини и други минерални ресурси не са толкова лесни за експлоатация, колкото теизи в други страни, където "Вагнер" работи - например Централноафриканската република. Споразумение между хунтата и руската групировка е било подготвено, но не е било подписано.
Стари връзки
Съветският съюз и по-късно Русия са поддържатли трайни отбранителни, образователни и други отношения с Мали, включително програми за обучение и оборудване, договори за доставка и поддръжка на оръжейни системи и стипендии, пише Лебович. Двама от петимата членове на хунтата, организирали преврата, който свали бившия президент Ибрахим Бубакар Кейта, полковниците Малик Диау и Садио Камара, са били обучавани в Русия.
Съвсем наскоро, през 2019 г., тогавашното правителство на Русия и Мали подписаха договор за четири ударни хеликоптера, които наскоро бяха доставени в Бамако заедно с боеприпаси, консумативи, обучителен и друг персонал. След преврата през август 2020 г. първата чуждестранна делегация, която получи новата хунта, беше руският посланик в Мали. И в края на септември руският външен министър Сергей Лавров защити възможните преговори на Мали с групата "Вагнер" в ООН, преди да приеме външния министър на Мали Абдулайе Диоп в Москва миналия месец, подчертава авторът.
Нови методи
Русия също култивира връзки с активисти, гражданско общество и студентски движения в Мали. Това се допълва от разпространението на медии като "Спутник" (Sputnik) и "Русия днес" (Russia Today), основни остриета на руската пропаганда, които имат много последователи в социалните медии в Мали. ЕС подозира, че Русия използва и тролове и фалшиви новини в Мали и в съседната Буркина Фасо, които подкрепят групи против бившата колониална сила Фрация и призовават за руска намеса в региона.
"Въпреки че руското влияние и подкрепа за антифренските движения изглежда ясни, би било също така сериозна грешка да се сведат всички антифренски настроения в Сахел до руска дезинформация и агитация", пише Лебович.
И в Буркина Фасо
Превратът в Буркина Фасо (бившата френска колония Горна Волта) стана третият в Западна Африка за последните осем месеца и беше извършен по сценарий сходен с този в Мали и в Гвинея, където армията свали президента Алфа Конде през септември, припомня БТА.
На 24 януари униформени военни обявиха по телевизията, че армията в Буркина Фасо е завзела властта, отстранила е от власт президента Рок Каборе, суспендирала е конституцията, разпуснала е правителството и парламента и е затворила границите на страната.
В изявлението, подписано от новия военен ръководител на страната подполковник Пол-Анри Сандаого Дамиба и прочетено от друг офицер по държавната телевизия, се посочва, че превратът е извършен безкръвно, а задържаните от превратаджиите са на сигурно място. Изявлението е направено от името на неизвестна досега организация - "Патриотично движение за защита и възстановяване" (ПДЗВ).
Като основания за свалянето на президента превратаджиите изтъкнаха влошаването на ситуацията в сферата на сигурността и неспособността на Каборе да обедини страната и ефективно да отговори на предизвикателствата, пред които тя е изправена.
Макрон осъди преврата, а Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека поиска "незабавното освобождаване" на Каборе.
Интересна реакция дойде от Русия, отбелязва БТА. Не кой да е, а Пригожин, смятан за близък до президента Владимир Путин приветства преврата в Буркина Фасо, като го определи като признак на "нова ера на деколонизация" в Африка.
"Всички тези така наречени държавни преврати се дължат на факта, че Западът се опитва да управлява държавите и да потиска техните национални приоритети, да налага чужди ценности на африканците, понякога явно подигравайки се с тях", заяви Пригожин в коментар в руската социална мрежа "ВК". - "Не е изненадващо, че много африкански държави се опитват да се освободят. Това се случва, защото Западът се опитва да задържа населението на тези страни в полуживотинско състояние", добави бизнесменът, според когото в Африка в момента има "ново освободително движение" и "нова епоха на деколонизация".
За присъствие на "Вагнер" се е съобщавало в Украйна, Сирия, Либия и няколко страни от Субсахарска Африка.
Митинги с руски знамена
Американският в."Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че водачът на новата хунта в Буркина Фасо Пол-Анри Дамиба трудно ще успее да си осигури подкрепата на Франция и САЩ, и затова може да се обърне за помощ към Русия, подобно на военните власти в съседно Мали. Според цитирани от изданието анализатори хаотичната картина в Западна Африка може да отвори възможност за Русия да разшири влиянието си в неспокойния регион.
Миналата седмица в столицата на Буркина Фасо Уагадугу се проведе голям митинг, на който демонстранти развяваха национални и руски знамена и призоваваха Москва да помогне в борбата с джихадистите, които редовно нахлуват в Буркина Фасо от Мали. Руски знамена са се веели и на митинг в Бамако, преди там да бъде поканена "Вагнер".
Новата военна хунта в Гвинея също се обърна за помощ към Русия.
"Руснаците се справиха добре в другите африкански страни. Надяваме се те да могат да направят същото и тук", каза един от участниците в митинга в Уагадугу пред в."Ню Йорк Таймс".
Според някои източници, преди да свали президента на Буркина, Дамиба настойчиво му е предложил да "се обърне към Русия" за помощ, но Каборе е отказал, което може да е провокирало преврата.
Нестабилността в региона на Западна Африка дава възможност на Русия да си върне влиянието на Африканския континент от времето на Съветския съюз, а Москва вече разполага с достатъчни ресурси за това. Буркина Фасо е напът да се превърне в поредната брънка от веригата, но никой не може да прогнозира дали ще бъде и последната.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни