"Седмото издание от поредицата "Черна книга на правителственото разхищение в България" предлага нови случаи, описващи българското държавно творчество в крадливото разхищение на ресурсите на българските граждани".

Така икономистът и депутат Георги Ганев анонсира в написания от него предговор поредното издание на сборника с журналистически материали, описващи година по година някои от най-ембелатичните (и проблематични) случаи на харчовете на властта. "Черната книга" е проект на Фондация за свободата "Фридрих Науман", а тази година (по Ганев) акцентът е, че "диапазонът от удобни извинения, благозвучни оправдания и конкретни практики по крадене на парите на гражданите се увеличава с годините, като най-фрапантният случай е създаване на изцяло паралелна реалност, нямаща нищо общо с никаква действителност от този свят".

При подбора на публикуваните в седмото издание материали "продължава и тъжната традиция избраните за излагане в книгата материали всяка година да се избират между неприятно много кандидати". А един от новите акценти е колко бързо краденето се настрои към реалностите на глобална пандемия, посочва още той.

В изданието, достъпно и в интернет, и като книжно тяло - безплатно, са публикувани 17 материала - от удобната (за някои) "реформа" в държавните предприятия, през "черната дупка" Държавна консолидационна компания (ДКК), поръчките за на кабинета "Борисов" на COVID маските - колко са годни за употреба и кой е платил за тях, как задлъжняват болниците, за превземането на ловните стопанства от частни субекти и мн.др.

Сред авторите на материалите са известни журналисти като Лилия Цачева, Десислава Николова, Росен Босев, Георги Ангелов, Марин Николов, Красен Николов, Спас Спасов, Миролюба Бенатова и мн. др.

"Българската държава е лош стопанин. В изложените в "Черната книга" на правителственото разхищение за 2021 казуси става напълно ясно, че българската държава се справя изключително зле с държавните предприятия, язовири, почивни бази и пристанищна инфраструктура, с българското здраве, с българския и европейския публичен ресурс, с българския спорт, бряг, дивеч", обобщава в послеписа Георги Ганев.