Те със сигурност са направени с повече любов към детайла и "дишат" с повече изкуство отколкото повечето табли за игра. И с мощно превъзходство над мебелите ширпотреба, с които сме заобиколени!

Когато види това дървесно творчество, човек си представя тарикат-дърт майстор, който преценя как да ти "скрои капата" с дяволито присвито едно око... Грешка!

Петко Арбалиев от Панагюрище всъщност е слънчев 32-годишен мъж, който се запалил по ювелирните дъски за рязане случайно, от една... фира.

На сватбата с жена му решили да направят украсата от дървени шайби. Хартисали им 2 чувала с дървени шайби. И за да ги рециклират, а не да ги изхвърлят, Петко направил маса, като ги залял с епоксидна смола.

Масата от сватбените остатъци, от която тръгва всичко.

"Бях гледал само клипчета в YouTube. Резултатът  обаче бе добър", скромничи днес майсторът. 

След масата направил пак за съпругата си и първата поставка за вино от масив. Именно тогава експериментирал, че при специален срез, при самото слепване шарката, която се появява, е много по хубава в сравнение с лицевата на дървото. И по този начин - показал му YouTube - се изработват различни изделия.

"Не мога да се издържам все още от тази дейност", признава Петко.

През деня работи друго, а вечерите и уикендите са посветени на виртуозните му изпълнения с дъските. И така - вече от година и 2-3 месеца.

Технологията се нарича енд грейн (end grain cutting board). Работна повърхост е т. нар. щорц на дървото.

При обикновените дъски годишнте нишки се обръщат, обяснява Арбалиев. Затова с ножа ти реално режеш перпендикуларно на нишките и ги прерязваш. По този начин - както всеки от нас е установил, дори след първото използване на кухненската дъска, тя вече не може да се възстанови и се виждат познатите следи от употреба.

Другото неблагоприятно е, че ножът много бързо затъпява... 

"А при тези дъски, които аз правя, разрязвам дървото и го обръщам "нагоре", като по този начин режем успоредно на нишките – ножът действа така, че повърхността не се драска. Те са много по устойчиви и са за интензивно рязане – от готвачи и месари", посочва майсторът.

Ако е вярно, че човек първо "яде с очите си", храна за окото Петко осигурява изобилно:

Цялата шарка тук идва единствено от комбинациите от различни дървесни видове, които са "показали" най-доброто от годишните си нишки. Използва такива с високи показатели за твърдост - орех, дъб акация, явор, но и екзотични като махагон. Което, естествено, би се отразило на цената... Смее се, че са възможни и много сложни плетеници, но цената би отишла "в телевизора"!

Не използва никакви оцветители и бои – това което се вижда като шарка, е самият цвят на дървото, набляга Петко. Дъската е само слепена и мината с ленено масло. Няма химикали – само лепило за слепване, което е сертифицирано на световно ниво, специално за досег с хранителни продукти.

Дъските са изцяло натурални, посочва.

Казва, че кобинациите са безброй (както се вижда и на снимките). Например, яворът е много светло дърво, махагонът е много тъмно - като ги смесиш, се получава страхотно.

"Една такава дъска, ако я поддържаме с масло веднъж месечно, може и да ни надживее", с оправдана гордост посочва Арбалиев.

Как? С натурално ленено масло... По принцип, както на всеки от нас са казвали - може и с олио или зехтин, но "те имат лек горчив вкус и когато дъската се обрабва с тях, ако сервираме някакви сухи мезета например, попива от този вкус", предупреждава спецът. А може да почне и да гранясва.

Затова препоръчва лененото масло, вакса от карнауба или гъша мас, с които дори дъската става леко мазна - и водата се хлъзга по нея. Дъските му обаче не се сърдят и на пчелен восък.

Размерът има значение

Дъските на Петко са дебели по 30-40 мм, като това може да варира. Площта пак зависи от желанието на клиента, но масовото е по 27х37 см.

"За мен това е оптималният размер за кухненска дъска", казва ни.

Сравнена с най-обикновената "конфекция" от магазина, ако е от сравнително твърдо дърво и при площ около 40х30 см, негова дъска тежи към 4 кг, дори 4 и половина. 

А защо не "конвенционално" дърводелство - да си прави черчевета и шкафове мирно и тихо?

Факт е, че в България има само още двама-трима души, които се занимват с изработването на тези дъски. Като единият от "конкуренцията" е много, много сериозен и продава и в чужбина.

"Става ти драго, като си изпратил продукта и човек ти звънне колко е доволен", усмихва се Петко.

Даже някои го поядосвали с думите: аз на тая дъска няма да режа.

"Което е много погрешно! Тя е направена за интензивно рязане."

Тъй като само най-отчаяните дарвинисти вярват, че съществува във Вселената нещо без създател - изникна въпросът кой е майсторът зад тази красота. Ето го:

И в момент на радост с някои скъпи хора и предмети:

И логото, по което ще познаете неговия малък, но толкова очарователен бизнес.

С майстора всеки може да се свърже чрез фейсбук страницата му Arbaliev Woodorking, инстаграм профила arbalievwoodworking или на имейл  parbaliev@gmail.com.

А ето и още два "расови екземпляра", излези изпод майсторските ръце на Петко Арбалиев.

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).