В началото на ноември китайската тенисзвезда Пен Шуай публикува в личния си профил скандално обвинение към бившия вицепремиер на Китай Жан Гаоли. Тя твърдеше, че той я е насилил сексуално. Половин час след публикацията постът изчезна. А заедно с него изчезна и 36-годишната тенисистка.

Пен Шуай се появи внезапно, както и изчезна, тази седмица и даде странно интервю, в което твърдеше, че всичко това е само едно недоразумение. Едновременно с това тя обяви и че прекратява професионалната си кариера.

Пен Шуай не е единствената известна китайка, която изчезва мистериозно след отправени критики или обвинения срещу комунистическия режим. Тази съдба споделят и милиардери, учени, журналисти, блогъри, художници. Изчезват за месеци наред, а след като се появят отново, публично се заклеват във вярност на режима и се оттеглят от обществения живот.

Какво се случва с тях през тези месеци, в които ги няма, къде ги откарват, какво им причиняват?

Китайският художник Ай Вейвей описа своето отвличане в поредица произведения, след като успя да избяга от родината си. Той изчезва за цели 81 дни през април 2011 година. Вкарват го в таен затвор в Пекин, който е напълно откъснат от външния свят. През цялото време той е затворен сам в стая, в която има матрак, тоалетна и душ. Пазачите му никога не свалят поглед от него.

„Китайската държава е институционализирала изчезването на хора“, казва Майкъл Кастър, автор на книгата „Народната република на изчезналите“ и съосновател на неправителствената организация Safeguard Defenders.

Хиляди китайци са държани насила в така наречените „места за наблюдение на жители“, разкрива той. В превод на нормален език това означава отвличане, пояснява още Кастър.

Така наречените „Места за наблюдение на жители“ е мярка, вкарана в закона през 2013 година, която позволява на полицията да задържа хора до 6 месеца без обвинение.

През 2020 година на подобни места са държани 5810 души. Това обаче са само случаите, при които се е стигнало до процес и затова са излезли наяве. Реалният брой на отвлечените хора е между 10 000 и 15 000, смята Кастър. Нерядко на такива места се използват и мъчения за изтръгване на признания.

От подобно своеволеие не е защитен никой, дори и най-богатите хора в страната.

Като милиардера Джак Ма. Основателят на онлайн-магазина „Алибаба“ бе обявен за най-богатия човек в Китай през 2014 година. През 2020 година той критикува китайските банки и ги нарече „заложни къщи“ и „клубове на старите богати мъже“, като настоя да се дерегулира финансовата система. Изказванията му предизвикаха неодобрението на партията.

И Джак Ма изчезна. Три месеца никой не знаеше къде се намира най-богатият човек в Китай. След появата му той вече не бе най-богатият в страната, а критиките му към банковия сектор бяха прекратени.

Други известни китайци изчезват, без да се появят отново. Като журналистката София Хуанг Съдзин. 

34-годишната журналистка разследваше обвинения в сексуален тормоз като част от движението Me Too. Работата й не се харесва на управляващите. На 19 септември миналата година тя получава изходна виза за следване в Съсекс. Заминават заедно с активиста Уанг Дзянбин. Трябва да се качат на самолета за Лондон от Хонконг. Така и не стигат до Хонконг обаче - и двамата изчезват още по пътя.

„Доколкото знам, тя не се е свързвала с адвокати, явно няма достъп“, казва близката й приятелка, румънската журналистка Симина Мистреану. 

Китай за трета поредна година е държавата с най-много арестувани журналисти в света. 50 от общо 293 арестувани през 2021 година репортери в света, са задържани в Китай.

София не е задържана за първи път. През 2019 година пише подкрепящи статии за протестите в Хонконг и изчезва за три месеца.

„Излезе от този арест доста травматизирана. Не искаше да говори за това, но обеща да го направи, щом стъпи в Англия“, казва Мистреану.

Семейството на София е било информирано чак месец след изчезването й, че тя е задържана заради „подклаждане на протести срещу държавната власт“. За подобно провинение в Китай дават десетки години затвор.

Не всички семейства обаче са информирани за задържаните си близки. През 2015 година за една година изчезва правозащитникът Танг Жишън.

„Казаха ми, че ми сменят името – било за мое добро. В регистрите за задържане съм с друго име. Това означаваше, че нито адвокатите ми, нито близките им, нито приятелите ми можеха да ме открият“, разказва той.

Още по-трудно е да се открият задържани уйгури. 1,5 милиона души от тях са задържани в лагери. Най-известната изчезнала уйгурка е ученият Рафил Даут.

Етноложката изчезва през 2017 година и от нея няма следа и до днес.