Банкерите, изправени пред барикада от нови капиталови изисквания, регулации и разследвания, вероятно се чувстват сякаш са попаднали в лов на вещици. И в интерес на истината, това е така. Всъщност нещата са толкова зле, че холандските власти, които преди кризата нямаха никакъв опит, изкараха грешниците (разбирай, банките) на площада и ги накараха да повтарят следното: „Заклевам се, че ще полагам всички усилия за да поддържам и засилвам доверието във финансовия сектор... и Бог да ми е на помощ.“ Така че, ето, и Бог помага.

Световните политици и централни банкери - тези, които помогнаха за разточителството, довело до финансовата криза от 2009 г., трябва да имат някой, когото да обвиняват за техните грешки. И каква по-удобна цел за това от банкерите.

Да налагаш банкерите и банките - тези, които произвеждат повечето от световните пари, води до проблем: ограничава ръста на широките пари. В последствие Европа е в депресия, Япония - също. Доколкото в САЩ, те са заседнали в рецесия на растежа, като номиналното съвкупно търсене расте по-бавно, отколкото е трендът от 1987 г. насам. Дори и Китай се забавя. И всичко това е заради относително бавния ръст на парите.

Нека разгледаме обстановката и темите, за които пиша през последните години - теми, които продължават да бъдат подкрепяни от развитието на ситуацията.

Първо, да хвърлим поглед към САЩ. Центърът за финансова стабилност, ръководен от проф. Уилям А. Барнет, публикува данните за паричната дивизия. Те са достъпни чрез Блумбърг и дават най-пълната картина на паричното предлагане в САЩ.

Въпреки, че Управлението на федерални резерв изпомпва държавни пари с най-високия растеж от кризата на 2009 г., това се оказва недостатъчно, за да компенсира анемичното предлагане на произведени от банките пари - банковите пари. Дори след 6 години на изпомпване, държавните пари отчитат само 21% от общото парично предлагане. В последствие агрегатът на паричното предлагане Дивизия М4 расте на годишна база с ниските 1,7%. И затова номиналното съвкупно търсене в САЩ, измерено чрез крайните продажби на вътрешния пазар, все още нараства със стойност под трендовите 5%.

Ако прескочим океана и отидем в Европа, картината става още по-мрачна благодарение на икономиите на банкови пари, а не на фискалните ограничения. И отново, причината е регулаторният лов на вещици, насочен към банкерите и банките и провеждан от политическата класа и нейните лоялни войници - централните банкери.

Когато говорим за измерване на паричното предлагане, трябва да уважаваме думите на сър Джон Хикс, нобелист и един от най-висшите жреци на икономическата теория: "Нищо не е по-важно от балансовия отчет."

Компонентите на паричното предлагане излизат на балансовите отчети на банките като пасиви. Паричното предлагане е просто сумата от всички депозити и различните други краткосрочни пасиви на финансовия сектор. Във всеки финансов отчет, сумата на активите трябва да е равна на сумата на пасивите. Вследствие паричното предлагане (краткосрочните пасиви) трябва да имат или актив, или дългосрочен еквивалент от другата страна на баланса.

Един от тези еквиваленти е известен като кредит и той включва различни финансови инструменти като частни заеми, ипотеки, и т.н.

Всеки икономист, който си заслужава заплатата, трябва да има пред погледа си паричното предлагане. Но трябва да следи и какво прави финансовият сектор с тези депозити - дали дават обратно тези пари на икономиката като кредити, и ако е така, на кого. Това е един много важен участник в паричното предлагане, който трябва да се следи внимателно - заемите към частни лица и бизнеса, известен още като частен кредит.

Паричното предлагане в Европа расте, но кредитирането се свива от края на 2012 г. Защо? За да дадем отговор на този въпрос, е важно да определим какво движи ръста на паричното предлагане в еврозоната. Голям дял от приноса за ръста на агрегата М3 е в увеличението на банковото кредитиране към правителствата. Друго парче от ръста идва от намаляването на краткосрочните банкови пасиви. За да разберете как това увеличава паричното предлагане, вижте следния пример. Ако имам дългосрочна облигация и банката я погаси, аз ще взема парите, които получавам от тази трансакция и ще ги сложа в сметката си. Оттук, и паричното предлагане (депозитите) нараства.

Накратко, отпускането на заеми на правителствата и преструктурирането на пасивите в страната на банковите балансови отчети напомпва паричното предлагане в еврозоната, докато частният кредит остава в стагнация. И ето защо не е изненада, че Европа е на границата на рецесията.

За да разберете колко сериозни са проблемите в Европа, достатъчно е да хвърлим поглед на състоянието на парите и кредита в Германия. В отсъствието на развити капиталови пазари, малките и средни предприятия зависят от банковия кредит. И без банков кредит, тези предприятия, които отчитат лъвския пай от ръста на заетостта в Европа, не могат да се развиват и често дори не могат и да оцелеят.

Китай се оказва една от малкото страни, в която властите разбират от пари и от тези, които отказаха да скочат на количката с наказанията за банките. Всъщност Китай се спаси от срива на 2009 г., защото сериозно увеличи предлагането на пари и кредит, вместо да прегърне кейнсианските фискални илачи. Но Китай позволи ръстът на парите и кредита да е под трендовия. Затова и не е изненадващо, че скорошен доклад на главния икономист на Китайската народна банка Ма Джун прогнозира забавяне на ръста на икономиката от 7,4% през 2014 г. на 7,1% през 2015 г. Числата за ръста на парите и кредита показват, че такова забавяне е вероятно.

Парите и кредита имат значение. В тази връзка може да се обърне внимание, че най-влиятелната преса в света (разбирай, "Ню Йорк таймс" и "Файненшъл таймс"), обичат да се присъединяват към лова на вещици и да припяват фискалните илачи, но рязко обръщат внимание на това, което има смисъл.


Стив Ханке, известен като "бащата на българския валутен борд", е професор по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", САЩ. Този текст е публикуван в броя на сп. GlobeAsia за януари 2015 г., като е предоставен и на Клуб Z. Заглавието е на редакцията.