Много конфузна ситуация се получи тази нощ, приятели. Кукери в Струмско трошиха тикви в земята в знак на протест срещу Хелоуин. Или, ако спазим техния „правопис“ – ХелУЙн. (Простено им, комбинацията от х, у, й в една дума е изконно българска. Или руска, ма нема значение.)

А след шествието с тикви унищожили и по едно прасе у дома.

Това сега политически пърформънс ли е било или фолклорно-националистически?

„Тиквата е символ на Хелоуин. Ние я хвърляме в земята, за да покажем, че не всичко чуждо трябва да се приема и налага, трябва да си отстояваме на нашите традиции“, казаха организаторите.

Мили приятели от Струмско – какво искате да кажете с това, че тиквата е символ на Хелоуин? Не е ли символ на стабилността? Викат, ние си имаме нашенски ХелУЙн и той е Сурва. Абе, прави са си хората.

Сурва е празник, който се отличава с това, че получаваш лакомства срещу бой. Няма там никакви еврогейски положения, в които атакуваният може да избира между лакомство и пакост. Директно му хвърлят един тупаник и той дава, к'вото има там да дава. Което означава, че аз не мога да не се съглася – по-български празник от Сурва нямаме, мили приятели. Последните 80 години нещата в България се случват именно така. Бият те и даваш – след 1945-а нивата, фабриката, книгите, а след 1989 бизнеса, колата, маратонките, жената...

Единствено ме гложди, че Сурва все пак се празнува на 1 януари. А не на 1 ноември. Това изтегляне на празниците, приятели от Струмско, е западна зараза. Там от 1 ноември почват да продават великденски шоколади по магазините, а от 1 април – шоколадови Дядо Коледа. Но в истинския капитализъм е така – колкото по-дълъг период за продажби имаш, толкова повече пари ще спечелиш.

Пари-стока-пари прим. ПСП.

В българския му псевдовариант нещата са малко променени – колкото по-от рано почнат да те бият, толкова повече неща ще могат да ти вземат. Бой-пари-бой прим. БПБ.

Както виждате, у нас с тая формула на Маркс само пердахът се увеличава, парите си остават константни, но поне сменят собственика. Пак е кръговрат някакъв. Не води до забогатяване на всички, но то па и Кой е казал, че всички ще сте богати, бе приятели? За сега сигурно е само, че всички ще сте бити.

Но не всичко е толкова грозно в българския псевдокапитализъм. Ето например парламентът вече има нова председателка – Рая Назарян. Изключително красива, елегантна жена с подходящо за поста образование. Това без ирония.

Даже се запитах, приятели, ако начело на реалната организирана държавност имахме не тикви и прасета, а жени, изглеждащи като Рая, дали нямаше да сме по-щастливи? Дали щяха да протестират масово срещу хубавица като нея? Според мен не. Винаги има значение ръката, която люлее... сурвачката. Ако е изящна и красива, избирателите в един вид бизнес даже плащат повече.

Из фейсбука сравниха Рая с Мелони, но нашата е по-красива. И с Чичолина, но нашата е по-умна. Шишолина й викали. Простаци, то от Запада друго освен простотия няма да дойде. Не ни трябват на нас ни мелонита, ни чичолини, имаме си наши, изконни български красавици в парламента!

България може да няма друго, но красиви жени поне има.

Едно време бяхме четвърти на футбол и шести по красота. Днес футболът малко куца – и в буквалния смисъл на думата, та този трон го загубихме. Макар че винаги има начин да се върнеш в играта, само трябва да прецениш къде са ти силите.

Последният мач на български футболисти, който гледах малко (на мен ми става лошо, като гледам бой и затова не го изгледах целия), ме светна и как ще стане това. Просто националният по футбол трябва да почне да се състезава в други спортове, в които цели групи хора излизат на терена и се блъскат, бият, псуват и плюят. Има такива. Например в кеча в Америка има и отборни първенства, в които всички се метат за косите по ринга едновременно. Но пак тая Америка...

За какво ни е тя, след като си имаме наши, български традиционни мелета, приятели? И познайте как се казват те? Ами да – сурвакарско меле. Практикуват се.. познайте къде? Ами да – в Пернишко.

Сурвакарските сблъсъци (понякога наричани и „сурвакарски боеве“ или „сурвакарско меле“) наистина съществуват и са жива народна традиция в някои райони на България, особено в Пернишко, Радомирско, Брезнишко и околните села, пише в енциклопедията.

„По време на празника Сурва сурвакарските групи от различни села се събират и се сблъскват физически, буквално като бой между дружини. Две групи тръгват една срещу друга, често в пълно сурвакарско облекло – с маски, звънци и тояги.

При срещата си се блъскат, бутат, дърпат, бият с тояги – символичен сблъсък между „доброто и злото“, между зимата и пролетта. Целта е демонстрация на сила, мъжество и сплотеност на селото“, чета нататък.

Ми какво повече може да сплоти селото от един хубав бой? Което си е така, така си е! Колегата па вика – ти не вярвай на всичко в уикипедия, групите може и повече от две да са.

Чета още, че това било спонтанен ритуал:

„Две групи се срещат на площада, сблъскват се, бият се и после се черпят.“

Ама що, приятели от Струмско, не започнахте директно с това? Какви са тия тинтири-минтири, тикви трошите, ХелУЙн псувате, ми не карате направо? Значи някакви там бонбони и приказни герои ще ни крадат на нас боя и ракията ли, бе? Аааа, нема да стане тая, чакайте ме на площада, идвам с тоягата!

Бах и ХелУЙна и аз...