Русия ще активизира дезинформационната си кампания в България.

Това посочи пред БНР бившият военен министър Велизар Шаламанов. Според него друите рискове в сегашната ситуция са свързани с активизиране на разузнавателни операции, кибератаки, пропаганда и хибридни въздействия. 

"Първото нещо, което България трябва да направи, е да засили контраразузнавателния режим", посочи Шаламанов.

Той добави, че и пропагандата, и хибридната война, и дезинформацията от страна на Русия действат от доста време в страната ни без никой да реагира адекватно. 

"Това води до разделение в обществото и отслабване на нашата устойчивост и съпротивителни сили", продължи той.

"Трябва да се активират всички възможни средства за защита в координация с НАТО и ЕС. Що се отнася до икономическите аспекти, вярвам, че това ще бъде организирано. България има подобен опит от 1999 г. по време на Косовската криза, този опит трябва да бъде използван и надграждан, днес сме много по-зряла страна и член на ЕС и НАТО, добави Шаламанов.

Бившият военен министър даде за пример събитията от 1999 г. и по отношение на активизацията на чужди служби на територията на страната. 

"Преки рискове за сигурността има в сферата на дезинформацията, възможни кибер атаки и активни операции на спецслужбите на Русия. Това го видяхме по време на Косовската криза, когато сръбските и руските служби действаха много активно на българска територия, включително сред запасното войнство - със създаването по същество на паравоенни образувания, които още продължават да съществуват", каза той.

Според него е необходима още "пренастройка на отбранителната ни индустрия, индустриално сътрудничество със страните от НАТО и ЕС  и въвеждане на новите технологии, включително в киберпространството, противоракетната отбрана".

Шаламанов коментира и позицията на българските власти, изразена днес след спешна среща при президента Румен Радев.

"България изгуби време с не много ясни оценки за реалната заплаха и реалните рискове. Смутен съм, че тази среща е инициирана от президента, а не премиера. Но се надявам, че това бързо ще бъде преодоляно и лидерството на МС, на Съвета по сигурността, евентуално на междуведомствен център, който да следи всички аспекти на тади доста обхватна крида, ще даде резултати.

Обнадеждаващо е, това, което чуваме, че България се връща в своята политика като централен инструмент е членството в НАТО и ЕС, защото само в този контекст можем да посрещнем кризата", каза той.