Трябва да преместим националния си празник на друга дата, не на 3 март. Причините за това са много, войната в Украйна е само повод.

3 март 1878 г. е началото на руската хибридна война в България. На тази дата Русия разпространява първата си фалшива новина към нас - че желае само и единствено доброто на българския народ.

Отдавна е известно, че нито една от тогавашните велики сили не е имала интерес от голяма България в нейните естествени етнически граници. Включително Русия или по-точно - особено Русия. Предварителните споразумения преди руско-турската война от 1877-1878 г., които тя е подписала по този повод, са достатъчно добре известни в науката, но недостатъчно популярни в обществото.

С подписването на Санстефанския договор, за който е знаела, че има само пропагандна стойност, Русия е искала да се представи като единствена защитничка на православните славяни в противовес на лошия Запад. Няма спор - това е брилянтно проведено активно хибридно мероприятие, чиито резултати са ефективни и до днес.

На нашите предци преди 144 г. им е било простено да се хванат на тази въдица. Те току-що са навлизали в дебрите на международната политика. Докато за нас днес това е непростимо тъпоумие.

Дължим признателност на воините от тогавашната руска империя - много от тях украинци, които са воювали и загивали с идеята, че го правят за нашата свобода. На държавната политика на тогавашна Русия обаче не дължим нищо.

Не можем и да се сърдим, разбира се. Русия си е гледала нейния интерес. Ние трябва да гледаме нашия си. А той е формулиран от Васил Левски - да бъдем равни с другите европейски народи. Не да сме евразийски вилает или губерния.

Каква точно е била целта на Русия с войната става ясно няколко години по-късно. Защо след като е искала Санстефанска България, тя не подкрепя и дори се противопоставя на Съединението - първата стъпка към осъществяването на тази България?

Историята не свършва на 3 март 1878 г. От 1944 до 1989 г. ние бяхме под руско робство. Това няма как да не влиза в сметката, когато калкулираме отношението си към Русия.

Русия - може би - е искала да ни освободи от Османската империя. Но никога не е искала да ни освободи от себе си. И все още не иска.

Паметникът на Съветската армия в центъра на София много отдавна трябваше да бъде премахнат. Този паметник е срам и позор за България. Това е все едно да вдигнем паметник на османската армия във Велико Търново.

Подходяща дата за национален празник е 20 април - денят, в който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание. Денят, в който нашите предци са осъзнали, че има нещо по-важно от имота и дори от живота и това е свободата.

Всичко започва на 20 април 1876 г. Последвалите събития - Цариградска конференция, Руско-турска война, Санстефански договор, Берлински договор, Съединението, Независимостта, Балканската война - са следствие от първата пушка на Априлското въстание.

Освен премахването на  съветския паметник, трябва да помислим и в други посоки. Например - бул. "Цар Освободител" трябва да се казва "Априлско въстание".

В момента в центъра на София има бул. "Дондуков", на който се намират всички държавни институции. А ул. "Георги Бенковски" е една малка негова пресечка.

Би трябвало да е обратното.

Путин недвусмислено заяви, че иска отново да владее Източна Европа. Войната в Украйна е само началото. За нас това означава да се върне руското робство.

Войната в Украйна сбъдна страхове, каквито и най-върлите български русофоби едва ли са имали. Путинофилията вече не е просто глупост или рубладжийска продажност. Тя е престъпление и национално предателство.