Антикорупционният фонд (АКФ) е сигнализирал Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за нарушения за 294 милиона лева, но за повечето от тях агенцията не реагира или засекретява информация.

Това обявиха днес от фонда, разпространявайки информация до медиите, придружена с видео.

"От 2017 г. до днес Антикорупционният фонд е изпратил 15 сигнала за нарушения при изразходване на публични средства до Агенцията за държавна финансова инспекция на стойност 294 милиона лева. За пет години държавната агенция е назначила инспекция само по 8 сигнала, но е засекретила информацията по 4 от тях. В останалите 7 случая пък с давност повече от 3 години АДФИ все още не е назначила инспекция, като цитира "липсата на административен капацитет" като причина за забавянията. Така дори и в случаи, когато става дума за нарушения за милиони левове, извършителите остават ненаказани", посочват от неправителствената разследваща организация.

Това са част от съществените проблеми в работата на АДФИ, институцията призвана да брани обществения финансов интерес - заявяват още от АКФ, публикувала специално видео, озаглавено "По следите на липсващия капацитет".

Кои са основните проблеми, с които се сблъскват експертите на АКФ? 

Проблем 1: Липсващ административен капацитет:

На АДФИ ѝ отнема средно две години да назначи и проведе проверка по сигнал на АКФ. Оправданието е винаги едно: „Финансова инспекция ще бъде възложена при наличие на административен капацитет“, посочват от НПО.

По закон АДФИ разглежда с най-голям приоритет сигналите, които идват от министъра на финансите и другите министерства. След това са тези, изпратени от органи на прокуратурата. Съвсем накрая - ако остане „административен капацитет“ - идват сигналите от други физически и юридически лица, включително от неправителствени организации. 

Проверките по такива сигнали започват с огромно забавяне – 2 или 3 години – и дори и когато се констатират нарушения, обикновено давността по тях е изтекла.  Така дори и в случаи, когато става дума за нарушения за милиони левове, извършителите остават ненаказани. 

Такива са например сигналите на АКФ за незаконосъобразни обществени поръчки за обезвреждане на животински отпадъци на стойност 90 млн. лева, за пътно строителство в Община Доспат и Община Перник , за застраховки в Община Силистра и други. 

Друг пример е договорът, който Община Пазарджик сключва с фирма “Риал Стейтс” ЕООД за изграждане на най-големия соларен фотоволтаичен парк в Югоизточна Европа. За строежа на парка на фирмата са прехвърлени 2 хиляди декара обработваема общинска земя срещу 500 хил. лв. Мащабният проект не се случва, а общината освобождава „Риал Стейтс“ от задълженията без да търси договорната неустойка в размер на 1 млн. лв., нито практически „подарените“ 2 хил. дка общинска земя. В началото на 2018 г. Риал Стейтс продава част от общинските парцели и генерира 10-кратна печалба, в сравнение с цената на придобиване.

Наличие на административен капацитет очаква още и „Златната локва“, предоставена от Българската агенция по безопасност на храните на частната фирма „Пи. Еф. Си“ ЕООД през 2013 г.. По официални данни  „Пи. Еф. Си“ ЕООД печели 33 млн. лв. за 8 години от събирането на държавни такси и извършването на гранична дезинфекция – без никакъв опит и без законова компетентност да извършва тези дейности. През лятото на 2021 г. НАП ревизира „Пи. Еф. Си.“,  установи множество нарушения и наложи предварителни обезпечения за милиони. От тогава всеки ден НАП събира целия дневен оборот в кеш с бронирана кола. А фирмата продължава да работи. 

"В тези случаи липсващият капацитет така и не се намира – в ущърб на държавата и обществото", посочва София Желева от фонда.

Проблем 2: АДФИ засекретява резултатите от проверките си 

В няколко случаи АДФИ започва проверка по сигнал на АКФ, но отказва да съобщи резултатите. От агенцията оправдават отказа с това, че са открити данни за извършени престъпления, за които са информирали прокуратурата. При това те цитират неправилно чл. 198, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) , според който материали по разследване в досъдебното производство не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. По голяма част от сигналите на АДФИ обаче прокуратурата така и не образува разследване, поради което няма причина за разгласяването им да се иска разрешение на прокурор, заявяват още от АКФ. 

„Информирането на прокуратурата за евентуално престъпление не е разследване по смисъла на НПК“, заявява обаче София Желева, правен експерт в АКФ.

„Позоваването на чл. 198 от НПК в тези случаи е незаконно и води до ограничаване достъпа до обществена информация, който е гарантиран със закон. Все по-често АДФИ и други институции тълкуват превратно НПК, което силно застрашава свободния достъп до информация от висока обществена значимост“, допълва тя.

От юли 2021 Агенцията за държавна финансова инспекция е с нов директор, а част от мотивите за смяната на ръководството са свързани именно с факта, че по огромна част от получените сигнали от физически и юридически лица не са извършвани финансови инспекции.