Връща ли се Европа към дажбите и купоните?

Постигнатото вчера разбирателство между страните членки на ЕС за доброволно намаляване на потреблението на газ като подготовка за евентуалното пълно спиране на доставките на синьо гориво от Русия за пореден път открехва перспективата към връщането на континента към една позабравена практика - разпределянето и отпускането на определени стоки под формата на дажби.

Във време на войни, катаклизми, социални и икономически сътресения Европа неведнъж е прибягвала до разпределянето и раздаването на оскъдните блага - храни, вода, дрехи и горива, на малки порции. А това често е водило след себе си неочаквани и нежелани последици.

Еко няколко показателни примера от последните 230 години, събрани и припомнени от Ройтерс, цитирани от БТА:

1793-1794 г. – Хаосът, последвал избухналата през 1789 г. Френска революция, води до продоволствена криза. Правителството на якобинците, оглавявано от Максимилиан Робеспиер, се опитва да наложи пълен контрол върху разпределянето на зърното от нивите до масите на французите с помощта на строги и стриктно налагани дажби и на ... гилотината. Суровостта на режима била толкова прекалена, че накрая Робеспиер бил свален от власт и ... гилотиниран.

1914-1918 г. – В хода на Първата световна война много от воюващите страни изпитват недостиг на храни като следствие от конфликта, морските блокади и укриването на продоволствие. В Германия въведената купонна система била съпроводена от появата на ерзац храни като т. нар. "К-хляб", в който към ръженото брашно трябвало да се добавя определен процент стрити сушени картофи, но често въпросният хляб бил правен от каквото хлебарите имали под ръка, вкл. и слама. Резултатът е масово недохранване и глад.

1940 г. – Великобритания въвежда купонна система година, след като влиза във Втората световна война. На всеки мъж, жена и дете са раздадени купони за основни хранителни продукти като месо, мазнини, бекон, захар и сирене. За плодовете и зеленчуците купони няма, а хората са насърчавани сами да си ги отглеждат. Следвоенни проучвания показват неочаквани здравословни аспекти на така наложената диета. Купонната система е отменена напълно чак през 1954 г.

1945 г. – След края на Втората световна война купонната система е въведена навсякъде в страните от новосъздадения комунистически лагер, но и е специфична за всяка страна. В Унгария, например, тя засяга неосновни стоки като автомобили и телефонни линии, за които се чака с години. В Полша ограниченията са по-тежки и се отнасят за месо, основни храни, горива, обувки, захар, цигари, което води до "гладни" протести и до появата на профсъюза през 1980 г. От това време е и популярният виц с горчив привкус на истина. "Как изглежда един типичен полски сандвич? Купон за месо между два купона за хляб." В България купонна система е въведена от правителството на Богдан Филов още в края на 1940 г., заради нарастващия дефицит на много стоки. Системата е продължена от взелите през 1944 г. властта комунисти, които често я използват за политически репресии и натиск върху цели слоеве от населението. Купоните за храни, например,  предвиждат неколкократно по-ниски дажби за хората в селата, отколкото за тези в градовете. Освен това те се разпределят от местните власти, които по собствена преценка намаляват купоните или напълно лишават от тях хора, които смятат за политически неблагонадеждни. Купонната система е ограничена през 1951 г. и напълно премахната през 1953 г.

1973 г. – Наложеното от арабските страни производители на черно злато петролно ембарго вкарва Европа в дълбока енергийна криза и води до въвеждането на серия крайно непопулярни мерки за ограничаването на потреблението. Западна Германия, Дания, Италия и други страни, например, забраняват шофирането в неделя. Франция ограничава скоростта по пътищата и спира телевизията след 11 ч. вечерта, за да насърчи хората да си лягат. Великобритания не прибягва до дажби за гориво само заради петролните си залежи в Северно море, но някои магазини в лондонския Уест енд се връщат към старите газови лампи, за да пестят електричество.