Табелата "Вартбург, Трабант, Баркас и Шкода" е висяла твърде дълго над малкото, сгушено магазинче на сравнително голям булевард в Благоевград, преди собствениците му да решат, че е време да минат на следващото ниво. Продажбата на части за старите съветски машини - така популярни към началото на 2000 година у нас - започва да замира, а замогването на българите оказва своето влияние. 

"Да правиш бизнес през онези години в България беше странна работа. Твърде невъзможно бе за малка семейна фирма да се занимава само с едно нещо, затова сме продавали и краставици, и карфиол, и дънки, и хляб. В един момент старите съветски машинки се оказаха верни на своите собственици и ние се закотвихме за тях. Е, нещата се промениха много бързо", разказва Лозан Йорданов. 

Той и съпругата му Елена се оказват в перфектната буря. Напливът от западни стоки, забогатяването (колкото и условно да е то) на гражданите и подготовката на страната ни да влезе в Европейският съюз предизвикват малкия семеен бизнес да се промени. 

"И дойде ред на банката. Дойде ред на кредита, който тогава мислехме за нещо, което не трябва да се пипа. Е, днес е част от семейството, като родно дете ни е", смеят се и двамата. 

Речено-сторено. Купуват голям магазин, на хубаво място и идва големият въпрос - а какво ще продаваме в него. Опитът със съветските машини е достатъчен, за да предположим, че може да се пробват със западни автомобили, но този пазар е вече наводнен и пробиването е сложно. Затова...

...идва редът на японски супермотори да намерят място в Благоевград. Семейството започва да работи с контрагенти от страната, които малко по малко им предоставят части и екипировка на консигнация за свръхскъпите и сложни мотоциклети, а двамата започват да се учат в движение. 

"Аз съм лаборант по професия, занимавала съм се с кръвни проби и микроскопи, а изведнъж трябваше да разбирам от карбуратори за Kawasaki и от това кои накладки са по-добри - тайванските, китайските или чешките", припомня си Елена. 

Е, превъртаме 15 години напред и намираме огромната табела "Мотомаркет" да виси гордо пред голям магазин пълен с части и екипировка на най-големите световни марки, които могат да бъдат намерени в България. 

Този бизнес, макар и специфичен, е особен поради своята таргет група. Моторджиите, както галено ги наричат собствениците на "Мотомаркет", са маниакални фенове на своите машини и се грижат за тях като за собствените  си деца. Невъзможно е да не влезеш в тази система на отношения, когато толкова години си с тези хора, разказва Лозан. 

И се оказва вярно - собственият им син в един момент е член на мотоклуб и е опиянен от рева на двигателите, реенето на косите и пътя. Само дето никога не става един от "моторджиите", заради завета на майката - тя така и не може да преживее всички пребити и катастрофирали по пътищата клиенти, които е видяла, и кара сина си да обещае - "Никога и ти!" Разбира се, това така и никога не става. 

Днес "Мотомаркет" има над 10 000 налични артикула и може да се похвали с клиенти не само от цялата страна, но и с клиенти от целия Балкански полуостров. Дигиталните предизвикателства не подминават и нашите герои, които са принудени да разаботят онлайн магазин, фейсбук промоутър страница, уеб сайт. 

"Не сме вярвали, че може да е по-трудно, отколкото беше, но ето - факт е. Конкуренцията е все по-сериозна, предизвикателствата - все по-големи. Сложността на системите - все изискваща профеионализъм, а системите на доставки - все по-глобални. В момента внасяме от Япония, Корея, Унгария, Чехия, Тайван. Преди беше различно", коментира Лозан Йорданов. 

А трудностите винаги, за всички бизнеси са били едни и същи - враждебната институционална среда, безразборната конкуренция и дивашкия начин, по който се справяме с проблемите си.

Системно недоспиване. Всяка секунда прекарана в тревоги. Сметки и сметки, и сметки. Неизменният телефон до ухото, дори когато семейството е на почивка с децата. Страхът от фалита. Страхът от успеха. Страхът, че все някога нещо няма да зависи от твоята работоспособност. Преждевременното остаряване. 

Нещата, които всеки бизнесмен в България познава. Нещата, които бележат семейството му - завинаги и всички. 

Питаме ги тогава - Лозан и Елена Йорданови- заслужаваше ли си? Само заради парите ли е всичко или има и друго? 

"Заради свободата. Заради свободата да градиш себе си, семейството си и живота си по твоите правила. Зараби амбицията да си някой. Заради нуждата да си по-добрата версия на себе си. Заради мен, заради нея, заради двамата ни синове. Заради страната. Заради свободата", казва ни с усмивка Лозан. 

И няма как да не се съгласим. Защото бизнесът е кръв, пот и мъка, но и щастие. Щастието от труда - от теб самия и за теб самия. 

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).