Лидерите на страните от НАТО одобриха днес в Брюксел българската батальонна бойна група, която да подсили източния фланг на алианса.

"В отговор на действията на Русия активирахме отбранителните планове на НАТО, разположихме елементи от Силите за реагиране на НАТО и поставихме 40 000 войници на източния ни фланг заедно със значителни въздушни и военноморски средства под пряко командване на НАТО, подкрепено от националните сили на съюзниците. Също така създаваме четири допълнителни многонационални бойни групи в България, Унгария, Румъния и Словакия. Ние вземаме всички мерки и решения, за да гарантираме сигурността и отбраната на всички съюзници във всички области и с 360-градусов подход. Нашите мерки остават превантивни, пропорционални и неескалиращи", пише в декларацията на лидерите, приета днес.

България бе представлявана на срещата на върха от президента Румен Радев.

Ще продължим да предприемаме всички необходими стъпки, за да защитим и защитим сигурността на нашето съюзническо население и всеки сантиметър от съюзническата територия, декларираха лидерите. Те призоваха Китай да се въздържа от подкрепа към Русия и да й помага да заобикаля санкциите.

През февруари стана ясно, че бойната група у нас ще се състои от близо 1000 души, като три четвърти ще бъдат български военнослужещи, а дефицитите ще бъдат покриани от съюзници. Днес премиерът Кирил Петков, който също е в Брюксел, уточни, че предстои да се присъединят 150 британски войници. И допълни, че се водят преговори с Италия.

Румен Радев припомни, че в България вече има боци от американската рота „Страйкър“.

Няма ясно определена времева рамка за пристигането на попълненията от чужбина, отговори президентът на журналистически въпрос. Той обаче се надява това да стане по възможно най-бързия начин.

Няма увеличаване на военния бюджет в пъти, каза още президентът. Има държави, които отдавна са достигнали необходимите 2 на сто от своя БВП. Някои от тях дзаявяват, че отиват на 2,5, на 3 процента. Много от тези държаи заявяват готовност да достигнат до 4% в рамките на няколко години.

Радев повторил позицията си от 2019 г., че когато се изразходват средства за придобиване на военни способности, това трябва да се прави съвместно, така, че по-малките държави, които не произвеждат военно оборудване, да не инвестират своите пари в икономическата и социалните системи на големите страни и да не лишават от пари своите социални системи. Тогава било взето решение за т.нар. механизъм „Диана“. Но това не е достатъчно. Президентът очаква по.силно индустриално сътрудничество.

Важна е също съвместна разработка на модерни оръжейни системи. Така ще може да се запълва растящата технологична пропаст.

Държаните и правителствените ръководители чуха посланието на украинския президент Володимир Зеленски.

„Едно от важните послания беше да декларираме ясно, че държим по никакъв начин да не допуснем ескалация на конфликта извън територията на воюващите държави“, каза Радев.

Категорично е потвърдена заитата по член 5 на всяка застрашена членка на алианса, както и НАТО по никакъв начин да не се намесва  в конфликта. Целта е избягване на Трета световна война.

Защо не даваме военна помощ на Украйна

"Има държави, които произвеждат съвременно, високотехнологично оръжие. Има държави с излишък от оръжие. България е държава, която има недостиг от въоръжение в собствената си армия. Тя трябва да гради своята сигурност заедно със съюзниците, но и трябва да допринася с нещо. Напротив – ние имаме недостиг, трябва да придобиваме оръжие. Всеки, който вземе това решение, трябва ясно да оцени риска пред българсксото общество“, отговори Румен Радев на въпрос защо България не иска да оказва военна помощ на Украйна.

В тази връзка президентът призовал за защитно оборудване за цивилното население, най-вече там, където има концентрирано българско малцинство. И допълни, че от телевизионните кадри, излъчвани всеки ден, се вижда, че украинските военни са много по-добре оборудвани от българската армия по отношение на индивидуални спасителни средства като бронежилетки, каски и униформи.

А към всичко това могат да бъдат добавени средствата за ядрена и химическа защита, за чието изпращане в Украйна се призовава в приетата днес декларация.

На срещата днес не е обсъждан въпросът дза предоставяне на военна помощ за Украйна. Така отговори Румен Радев на въпрос за Клуб Z как от алианса грледат на факта, че само две страни членки – Унгария и България, не са дали такава помощ за Киев.

„В декларацията няма призив за доставка на военно оборудване. Това е решение на отделните държави членки“, уточни президентът.

Лидерите на страните членки на НАТО удължиха днес мандата на Йенс Столтенберг с още една година, за да помогне на 30-членния алианс да премине през кризата със сигурността, предизвикана от руската инвазия в Украйна. Норвежецът трябваше да сдаде поста през септември. Мандатът му вече бе удължен веднъж.