България ще получи безвъзмездно 6,27 милиарда евро от ЕС

Това предвижда националният план за възстановяване и устойчивост, одобрен от Европейската комисия.

Страната ни не е поискала до този момент никакви кредити и затова те не са предвидени в плана. Управниците ни обаче имат време да го направят до август 2023 г., ако пожелаят.

Същевременно България няма да затвори преди 2038 г. въглищната централа „Марица-изток“, става ясно още от плана.

Засега София не е заплашена като Унгария да загуби еврофондове, споделиха източници от ЕК. Предвидените реформи в съдебната система дават на Брюксел основание да смята, че няма опасност за върховенството на закона.

Предвидената за България сума от 6,27 милиарда евро е огромна. Тя представлява над 10 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2019 т.

Планът се състои от 4 стълба – „Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“. Всеки от тях има по 12 компонента. Предвидени са общо 103 мерки - 47 ресорни и 56 за инвестиции.

ЕК е стигнала до извода, че националният план на България съдържа взаимоукрепващи се реформи и инвестиции, отговарящи на специфичните препоръки, изтъкнаха пред Клуб Z експерти в Брюксел.

Зеленият преход

Зеленият преход е най-обемистият компонент от плана. Страната ни ще получи общо 3,7 милиарда евро за цели, свързани с климата. Това прави 58,9% от цялата сума, която ще ни бъде отпусната.

България е надхвърлила значително поставената от ЕК цел всяка страна членка да отдели най-малко 37 на сто от финансирането за зеления преход, което ще получат по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).

Една от постоянно отправяните към София препоръки бе в сферата на декарбонизацията. Планът предвижда ключови реформи в тази насока. Една от тях залага общата рамка за декарбонизацията от гледна точка на срокове и изпълнение. Това трябва да стане до 2038 т. Става дума за забрана на нови въглищни централи.

Тук влизат също ключови реформи за намаляване на емисии на парникови газове от електричество. Целта е намаляване с 43% до 2025 г. и поставянето на таван.

Предвижда се по-бързо изпълнение на проекти за енергия от възобновяеми източници. Особено внимание е отделено на вятърната енергия от платформи в морето – нещо, което все още не е развито у нас.

В плана са заложени много мерки за либерализацията на пазара на електроенергията. Тя обхваща пазарите и на едро, и на дребно. Гарантиран е  справедлив и равнопоставен достъп, за да могат възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) да изиграят ролята си.

Отделно се предвиждат мерки за устойчив транспорт, особено в електрическата мобилност. В плана е включено изграждането на 10 000 станции за зареждане на  територията на цяла България, както и използването на превозни средства с нулеви или средни емисии. Предвидено е и въвеждането на единен билет за обществения транспорт, който да насърчи използването му.
                                                                                                                       
В сферата на инвестициите заложените в националния план реформи се допълват една друга, изтъкват от ЕК. България ще получи 942 милиона евро за енергийна ефективност в частните и държавните сгради. Тук се добавят и училищата, като така сумата за енергийна ефективност надвишава 1 милиард евро.

Затова се предвижда намаляване с близо на 30 на сто на потребностите от енергия. България получава  значителна сума – над 8 милиона евро, за ВЕИ и съхранение на енергия. Мощностите на ВЕИ трябва да бъдат утроени.

Ще бъде инвестирано в устойчив транспорт – най-вече в железопътния и интермодалния транспорт, както и в градската мобилност. За това ще получим 660 милиона евро. Реформите ще обхванат територията на цялата страна.

Въпреки че „Марица-изток“ няма да бъде затворена преди 2038 г., ЕК е удовлетворена от намерението ни да закрием въглищните и лигнитните централи след този срок. В Брюксел са доволни и от поставените от София цели за намаляване на  вредните емисии.

Цифровият преход

И тук България надхвърля поставената от ЕК минимална цел от 20 на сто от финансирането да бъдат похарчени в тази сфера. София ще похарчи тук 25,8 процента.

Парите по това направление са 1,6 милиарда евро.

България предлага важни реформи за внедряване на технологиите на 5G мрежи в предварително определен срок. Инвестициите са за внедряване на цифрова структура в селските и слабо населените райони.

Важен елемент са цифровите умения. Предвижда се създаването на 3 центъра за очните науки в България, както и малки лаборатории в училищата. Така се насърчават тези умения. Ще бъде създадена и платформа за възрастни, която ще улесни обучението им на цифрови умения и грамотност.

За цифровизация на държавната администрация ще бъдат инвестирани 300 милиона евро. Тук влиза дори провеждане онлайн на съдебни заседания.

Цифровизацията на българските пощи ще осигури електронно правителство и административни услуги в цялата страна, включително в отдалечени райони.

Предвидена е също така цифровизация на системи и платформи за здравни услуги, например цифрова платформа за медицинска диагностика, за подобряване на комуникациите за спешен номер 112.

Енергийната ни система ще бъде цифровизирана за 75 милиона евро. Това ще подобри както електроразпределителната мрежа, така и възможностите за съхранение на батерии.

Планът е силно насочен към потребностите на бизнеса, изтъкват от Европейската комисия. За това говори и намерението за изграждане на 5 индустриални парка.

Други реформи

Важни са също планираните реформи в сферата на образованието, казаха събеседниците ни от Брюксел. Особено впечатление прави намерението за въвеждане на задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст.

Реформите в здравеопазването отчитат факта, че епидемията от COVID-19 е извадила на показ някои недостатъци у нас и в други страни членки. Като цяло насоката в тази сфера е свързана с разработването на здравни грижи извън болниците. Ще бъдат развити звена най-вече в области, в които няма достатъчно покритие и е трудно да се  осигури достъп до здравви услуги. Има и мерки за стимулиране на достъпа до професията и гарантиране на по-добро разпределение на здравни специалисти в страната. Предвидени са инвестиции тза модернизиране на съществуващите болници и здравни заведения. Ще бъде установена нова нова система на въздушни линейки във вид на 6 хеликоптера, както и необходимата за целта инфраструктура.

В социалното приобщаване е отчетена бедността в България. Обърнато е внимание на минималното заплащане. Заетостта и социалните услуги ще бъдат подсилени най-вече чрез разгръщането на нови информационно-технологични инструменти за по-добро управление на информацията и условия за по-индивидуална персонализирана помощ за незаетите лица. Предвидени са мерки за укрепване на разпоредбите и осигуряването на дългосрочни грижи с акцент върху лица с увреждания и възрастни.

Българският национален план покрива също редица предизвикателства, свързани със социалното въздействие и равенството. Става дума за специфични мерки за личностното развитие на младите, но съшо за лица със затруднения по отношение на достъп до образование или умения. Така например ще бъдат създадени младежки центрове в цялата страна. Те трябва да осигурят достъп до дейности на уязвими групи, включително ромското население. Предвидени са инвестиции за нови детски градини.

Прогноза за въздействието на плана

България разполага с най-големия дял средства спрямо икономиката, изтъкват от ЕК. И се очаква най-голямо да бъде въздействието именно в тази сфера. То може да достигне 3 процентни пункта от БВП до 2026 г.

В ЕК засега не виждат опасност България да загуби евпофондове, каквато реално е надвиснала над Унгария заради проблеми с върховенството на закона. Според източниците ни в момента у нас се наблюдава справяне с някои дългогодишни проблеми във връзка с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. М плана са предвидени и реформи за укрепване на функционирането на съдебната система. Всичко това е подготвено в сътрудничество с различните служби на Комисията. И тавм са убедени, че пакетът мерки, заложен в плана, е съществен и има възможност България да се справи с много от недостатъците в тези области. От ЕК ще следят напредъка както по Механизма за възстановяване и устойчивост, така и в рамките на обвързващия механизъм за върховенството на закона.

Какво предстои

След като планът е одобрен от ЕК, Съветът на ЕС има срок от 4 седмици, за да приеме решението за изпълнение и да финализцира одобрението. След това Комисията и България ще подпишат финансово споразумение. Ще трябва да се съгласуват и оперативните стъпки.

Всичко това е необходимо да стане преди първата заявка за плащане. Очаква се тя да бъде направена през втората половина на тази година.

Преди тази заявка обаче има някои действия, които България трябва да предприеме в областта на одита и контролните дейности. Там според оценката на ЕК системата е достатъчно надеждна, за да гарантира ефективно изпълнение на плана. Това засяга най-вече влизането в  сила на една система като хранилище за проследяване на развитието на ситуацията.

България трябва да финализира разпределението на отговорностите между различните ведомства, които ще отговарят за изпълнението на плана. Преди първата заявка за плащане трябва да се направи оценка на административния капацитет на ведомствата, които ще изпълняват тази работа. Целта е гарантиране на достатъчно сигурност по отношение на капацитета, за да се предотвратят и коригират слабости и пропуски, които могат да бъдат свързани с измами, корупция, двойно финансиране и конфликт на интереси.

Когато ЕК получи първата заявка за плащане, тя ще направи задълбочена оценка на изпълнението на целите и подцелите, на инвестиционните реформи в плана.

Как се стигнна дотук

Планът за възстановяване и устойчивост е обща европейска инициатива, която цели да финансиране спряването с последиците от икономическата криза, причинена от коронавируса. За първи път в историята си европейските страни изтеглиха кумулиран дълго от почти 2 трилиона евро, разпределен на отделните страни-членки. 

За България са предвидени над 12 милиарда лева и те идват както за финансиране на определени икономически процеси, така и за извършването на редица нужни на икономиката и обществото ни реформи. Планът ни е разделен в четири основни стъплба, като е ясно, че повечето пари, както и в цяла Европа, ще отидат за "позеленяването" на икономиката ни.

Защо закъсняхме с плана

Заради нестабилността на политическия ни живот през последните две години и заради проблемите на въглищната ни енергетика. 

Първо правителството на Бойко Борисов изработи няколко версии на плана, но изненадващо обяви, че отказва да го внесе за одобрение в Европейската комисия. Оправданието на отговорника по документа - Томислав Дончев, бе, че правителството е в края на своя мандат и че това трябва да направи следващото правителство. 

До такова редовно обаче така и не се стигна в продължение на над половина година и страната бе управлявана от две служебни. Разработката на плана бе поета от служебния министър по разходването на европейските средства Атанас Пеканов. 

Планът "Пеканов" бе пратен и върнат от Комисията, заради проблемите на енергийния ни преход. Пеканов дълго време нямаше как да обещае закриване на въглищните централи в Маришкия басейн, заради естеството на своите силно орязани правомощия, а Комисията не приемаше продължаването на тяхната работа без ясен срок за прекратяването им. 

Така в процес "редакция" изминаха нови месеци, преди да стане ясно, че е предложено закриване на мините през 2038 година и изграждането на паро-газова централа. 

Новото правителство обаче започна да управлява в условия на енергийна криза и война в Украйна, така че продължаването на зависимостта от газ, доставян основно от Русия направи последният вариант невъзможен. Вместо това се роди идеята за гигантски завод за батерии, който да складира енергия.

От ЕК припомниха, че първоначално планът е предаден на 15 октомври 2021 г. от служебно правителство. А настоящият кабинет е встъпил в длъжност около Коледа. Той наисктина е забавил някои мерки. Но водените между него и Брюксел разговор са били интензивни и ползотворни.

"В противен случай нямаше да се стигне до толкова всеобхватен план", изтъкнваха от Брюксел пред Клуб Z

Така след почти година ходене по мъките, България предаде и получи одобрение на своя план за възстановяване.

Очаква се първите плащания по него да дойдат след около четири месеца, а до края на годината да успеем да усвоим около 1,4 милиарда лева.