За съжаление всички очаквания за червеното дерби между ЦСКА-София и ЦСКА 1948 се оправдаха напълно - и положителните, и отрицателните.

Двубоят на стадион “Българска армия” като “по поръчка” дойде във време, в което напрежението между двата клуба е може би най-високото от 2016 г. насам. Тогава на картата се появи ЦСКА 1948 - като алтернатива на ЦСКА-София.

Отцепниците години наред не бяха броени, дори когато влязоха в елита. Това лято обаче положението се промени. В лагера на “клуба, създаден да пречи и краде история”, преминаха двама от най-обичаните от цесекарите - Любослав Пенев и Стойчо Младенов.

Преди тях това сториха Ангел Рангелов, Спас Джевизов, Ради Здравков, Методи Томанов, Валентин Илиев, не чак толкова значими фигури от червения летопис като Галин Иванов, Методи Деянов… Някои от изредените вече бяха анатемосани, задето работиха в “Лудогорец”. Това бе причината да не попаднат в един срамен, зле скалъпен фотоалбум, появил се по случай 70-годишнината на ЦСКА.

Сцените онази вечер обаче надминаха и най-мрачните прогнози. Делегацията на ЦСКА 1948 - с някои от изредените по-горе, бе принудена да напусне ложата на стадиона, в противен случай озверели “фенове” можеха да пробият и без това рехавата охрана и да влязат в саморазправа с гостите.

“Гости” - така пишеше на мижавото табло на Армията - вместо името на съперника. За пореден път.

А звездите на Стойчо Младенов и Любослав Пенев пред сектор “А” бяха осквернени, осъмнаха със стотинки, фалшиви банкноти, храна, бира… По време на мача се чуха нецензурни скандирания и тежки обиди по адрес на двете величия. Пред деца, от които се очаква да са цесекари, да знаят нещичко от историята на клуба и да я предават.

И двамата бяха обявени за сребролюбци в изминалите седмици - само заради пари приели да работят за “числото”.

Много интересно - Стойчо Младенов е "материален човек" явно само когато изнася на част от публиката на ЦСКА. Доскоро тя си затваряше очите за много неща, свързани с Екзекутора на “Ливърпул”.

Някои от футболистите, които съдят и осъждат ЦСКА-София за много пари във ФИФА и Спортния арбитражен съд, бяха привлечени по негово време в смутните времена на “Титан” и Александър Томов. Той отрича вина, но фактите са си факти.

Когато Стойчо Младенов бе старши треньор на ЦСКА в един от престоите си, малкият му син бе негов помощник, а големият - мениджър, който работеше с клуба. В онези години ЦСКА трупаше дългове, помогнали за фалита по-късно. Публична тайна са високите заплати на Младенов, но както обича да казва той - знанията струват пари. Тогава обаче той не бе “сребролюбец” - биеше “Левски”, където го хване.

Стойчо Младенов взе до стотинка отредената му сума по фалита на ЦСКА. Някои - с доста по-скромни възможности, се отказаха от тези пари, дариха ги. Той и тогава не беше сребролюбец. Мнозина чакаха момента, в който отново ще се върне, за да “спаси” отбора, пак да бие “Левски”…

Дойде обаче време, в което стана “материалист”, “продаде се”. Досега не беше материалист.

Каквото и да говорим, горните събития описват моралния облик на Младенов. И да - позицията му в ЦСКА 1948 наистина прилича повече на "директор на водопад". С Любослав Пенев не си говорят, може би дори мразят. Да, прилича на "пазаруване на легенди" от страна на благодетеля на алтернативния клуб Цветомир Найденов. 

Но има неща, които не могат да му бъдат отнети или затъмнени - мястото в историята на ЦСКА и на футбола. Той си остава човекът, с чийто голове ЦСКА детронира европейския шампион “Ливърпул”. А това си остава най-великата победа на български клуб в елиминационна фаза на евротурнир и скоро не се вижда как отново ще имаме такава.

Догодина, когато за кой ли път в цесекарските среди ще се отчете годишнина от този триумф, какво ще празнуват хората, грозно обиждащи, псуващи и кълнящи с изцъклени погледи Стойчо Младенов? Кой е вкарал двата гола на Гробелар?

А колко от низвергнатите бяха в онзи отбор - Томанов, Георги Илиев-Майкъла, Ради Здравков, Спас Джевизов. Половин отбор. Ще ги изтриете, все едно ги е нямало ли? И то да беше само този мач. 

За Любослав Пенев каквото и да се каже, ще е малко като футболист. Излязъл от ЦСКА, той беше капитан на “Валенсия”, шампион на Испания и голмайстор на “Атлетико”, кошмар на “Реал” (Мадрид) където ги хване, дори с отбори като “Компостела” и “Селта”. Има да чакаме скоро такава “деветка”.

Странна работа - значи от една страна ЦСКА 1948 краде история. А кой опитва да я заличи, изтрие?

Вместо да плюят и замерят хората, правили историята на клуба, който (уж) обичат, и с чиято история се бият в гърдите, мразещите по-добре да запитат Гриша Ганчев защо част от легендите не са на “Българска армия”. А там са хора, нямащи нищо общо с ЦСКА.

Плюещите и замерящи - когато изтрезнеят от победата в “мача на сезона”, да се запитат защо част от публиката не стъпва на мачове. И то не само тази, ръководена от Кюстендилеца и Животното. Сектор Г е празен. От месеци той задава въпроси, които не са получили адекватни отговори.

Плюещите и замерящи да попитат защо съвременни герои като Георги Йомов гърмят с анаболен стероид. Вие да сте чували скоро футболист от елитен клуб да не е издържал допинг тест?

Да попитат защо няма развитие и успехи, защо селекцията се кърпи, защо изглежда така, че определени играчи решават съдбата на треньори, защо няма добре подготвени собствени кадри в първия отбор, защо клубът изглежда като някакъв хан… Защо стадионът на големия съперник се пълни и феновете му - въпреки всичко, са зад клуба, а "Българска армия" - не.

Световната история - не само спортната, помни много случаи на хора, целящи да я променят и обругават. Те никога не стигат далеч. И с омраза не стигат далеч. Да покажеш уважение е абсолютно базисно качество. Проявите на мача с ЦСКА 1948 не показаха любов, точно обратното. Така нищо не се постига.