Половин година след като руската инвазия в Украйна стана причина за "повратна точка" в развитието на Германия, тази седмица канцлерът Олаф Шолц обяви, че се налага днешна свободна Европа да противодейства на неоимпериалистическата автокрация, а ЕС трябва основно да се реформира и след това да се разшири на изток.

В едночасовата си реч в Прага в понеделник Шолц изложи своята визия за бъдещето на Европейския съюз – общност, която ще приобщи още 9 държави по източния си фланг, ще разшири Шенгенската зона за безвизово придвижване и коренно ще преосмисли начина на взимане на важни решения – от външната политика до данъците.

За втори път в рамките на шест месеца федералният канцлер говори за повратен момент - този път, свързан с бъдещето на ЕС - на фона на продължаващата война на Русия в Украйна и енергийната и инфлационната криза, надвиснали над континента.

Шолц заяви подкрепа за влизането в ЕС на държавите от Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия, както и за влизане на членките на общността Хърватия, Румъния и България в Шенгенското пространство. "Шенген е едно от най-големите постижения на ЕС и ние трябва да го защитаваме и развиваме. Това означава, между другото, да затворим оставащите пролуки", каза Шолц, цитиран от Радио "Свободна Европа".

Но Съюз с 30 или 36 страни членки ще изглежда различно от настоящия Съюз – центърът на Европа се измества на изток, отбеляза канцлерът и допълни, че "Украйна не е Люксембург".

"Приемането им в ЕС е в наш интерес“, каза Шолц, цитиран от РСЕ в своята реч, изложила разбирането му за една по-разширена Европа. "Точно сега отново си задаваме въпроса откъде ще минава разделителната линия между тази свободна Европа и неоимпериалистическата автокрация", посочи Шолц, цитиран от ДПА.

В условията на продължаващата руска инвазия в Украйна Шолц призова членките на ЕС "да сплотят редиците си, да разрешат старите конфликти и да намерят нови решения", предава казаното РСЕ.

Но тъй като разширяването предполага присъединяване на десетки милиони граждани към общността и още по-наситена политическа динамика, това ще повлияе и на и без това сложния и административно натоварен, основан на консенсус процес на взимане на решения.

Затова, подчертава Шолц, дискусиите за вътрешни реформи не трябва да бъдат пренебрегвани. Той смята, че като начало ЕС трябва да се откаже от изискването за единодушие при ключови решения. И то не само във външната и данъчната политика, а и спрямо държави като Унгария и Полша, които трябва да бъдат държани отговорни при потенциално отстъпление от демократичните правила.

Според Шолц Европейският парламент обаче не бива да се разширява извън сегашните си 571 депутати – число, записано в договорите на ЕС, нито е приемливо да се увеличава броят на членовете на изпълнителната власт на ЕС – еврокомисарите.

Канцлерът каза, че би било "кафкианско" непрекъснато да се добавят нови ресори в Европейската комисия, всеки път щом бъде приета нова държава. Напротив, изтъква Шолц, Европейската комисия може да обмисли възможността двама еврокомисари да отговарят един ресор.

Шолц изтъкна, че идеята на френския президент Еманюел Макрон за създаване на "Европейска политическа общност" трябва да бъде развита. Тази ЕИО ще съществува отделно и ще е отворена както за страни кандидатки в ЕС, така и за Великобритания след Брекзит, съобщава изданието "Политико".

В речта си Шолц призовава за "истински вътрешен енергиен пазар, който снабдява Европа с хидроенергия, идваща от север, с вятърна енергия от крайбрежните райони и със слънчева енергия от юг". Канцлерът очерта и виждането си за "Европейска водородна мрежа, свързваща производители и потребители".

Германският лидер изтъкна също, че предвид недостига на квалифицирана работна ръка, ЕС трябва да осъвремени и имиграционните си закони. "Нуждаем се от имигранти", каза Шолц, "в момента по нашите летища, в нашите болници и в много компании не достигат обучени работници".

Германският канцлер обърна внимание и на това, че "насред Европа се говори за нелиберална демокрация, сякаш това не е оксиморон", намеквайки за случаи на неспазване на върховенството на закона в Унгария и Полша, отбелязва "Политико".

Мнозинството в ЕС желае да отстоява демократичните ценности, акцентира Шолц, но правилата на блока не му позволяват да го направи. Той се позова на процедурата по член 7 от Договора за ЕС за потенциално лишаване на държави членки от право на глас. Тя обаче не е проработила за Унгария и Полша и канцлерът настоя, че финансовият натиск също трябва да се използва като дисциплиниращ инструмент. 

По отношение на Украйна Шолц обяви, че Берлин може да поеме "специална отговорност за изграждане на украинската артилерия и противовъздушна отбрана", добавяйки, че Германия току-що е завършила подготовката по изпращане на оръжие на стойност 600 милиона евро на Киев. Шолц уточни, че пакетът включва модерни системи за ПВО, радарни системи и разузнавателни дронове.

Шолц обвини руския президент Владимир Путин, че се опитва "да преначертае границите с насилие", и изтъкна, че нападението на Русия срещу Украйна е "нападение срещу организацията а сигурността в цяла Европа".

"Няма да стоим безучастно и да гледаме как жени, мъже и деца са убивани или свободни държави са изтривани от картата и изчезват зад стени или железни завеси. Не искаме да се връщаме обратно в 19-и или 20-и век с техните окупационни войни и тоталитарни изстъпления", заяви германският канцлер в Прага. "Именно тази обединена Европа е такава анатема за Путин. Защото тя не се вписва в неговия мироглед, според който по-малките държави са принудени да се подчиняват на шепа големи европейски сили."

Шолц прогнозира, че възстановяването на Украйна ще бъде "колосално начинание, чието осъществяване ще трае поколения наред". То ще изисква международна съгласуваност и разработване на умна и надеждна стратегия. Една от целите е изграждане на "съвременни украински въоръжени сили, които могат да защитават страната си на постоянна основа". Освен това канцлерът каза, че Германия ще направи значителни инвестиции в своята ПВО и ще я проектира така, че и европейските й съседи да участват в нея, ако пожелаят. "А това ще е от полза и за европейската сигурност като цяло", цитира го ДПА.

Шолц припомни, че обединена Европа се е родила като проект за мир, възникнал вътре в самата Европа. "Днес от нас зависи дали ще продължим да развиваме това обещание за мир – като дадем на ЕС възможност да пази сигурността, независимостта и стабилността си от идващите отвън предизвикателства."

Още през юни в реч пред Бундестага Шолц каза, че в най-голямата от десетилетия криза в Европа, свързана със сигурността, Германия – най-голямата икономика в ЕС и държавата с най-голямо население - поема много специална отговорност, предаде Ройтерс. И то отговорност не само за собствената сигурност, а и за сигурността на съюзниците си.

Наложително е Германия да продължи да осигурява военна, хуманитарна и финансова помощ на Украйна, докато руският президент Путин признае "колосалната си грешка", каза още Шолц пред германските депутати.

"Специалната военна операция" на Кремъл в Украйна засега е успява да промени съседната държава, но вече промени Европа, отбелязват анализатори. Както коментира в. "Ню Йорк таймс" през май, тазгодишната руска инвазия все повече се приравнява към повторение през 21-и век на нападението на Хитлер срещу останалата част на континента, започнало през септември 1939 г. с германската атака срещу Полша.

Преди руското нахлуване левоцентристкото германско правителство нямаше никакво намерение да се отказва от външнополитическия подход на канцлерката Ангела Меркел за балансиране на потребностите в сферата на сигурността с търговския интерес, нито да изневерява на следвоенното отвращение на Германия от военни конфликти, написа на 1 март сп. "Форин афеърс". Изданието цитира историка Фриц Щайн, оцелял от Холокоста, след като през 1938 г. семейството му заминава за САЩ. Щайн пише, че "има пет Германии, които са се изредили" пред погледа му: "Ваймарската република, нацисткият Трети райх, следвоенна Западна Германия и Източна Германия и обединена Германия след падането на Берлинската стена". Това, на което ставам свидетел днес, посочва историкът, е раждането на шеста Германия - държава, която иска да упражни военна мощ в защита на либералните демократични ценности.

Преобразяването на Германия ще има висока цена, особено за зависимия от внос германски енергиен сектор. Но както каза пред Бундестага, германският финансов министър Кристиан Линднер, тази цена се разглежда като "цена на свободата", посочва "Форин афеърс". Линднер нарича ускоряването на производството на възобновобяема енергия "енергия на свободата".

„Хората се надяват, че вие… ще демонстрирате лидерство и ще вземете правилните решения“, каза президентът на ФРГ Франк-Валтер Щайнмайер, когато правителството на Шолц поемаше кормилото. Половин година по-късно Германия беше разтърсена из основи от геополитическото земетресение, предизвикано от Кремъл. Страната осъзна, че в настоящия момент само твърдата, а не меката сила, е инструмент за опазване на демокрацията и за сдържане на днешните автократи.

Речта на Шолц, произнесена броени дни след началото на руската инвазия, в която той обяви начало на "повратна точка" в развитието на ФРГ, беше наречена "историческа". Нищо чудно речта на германския канцлер в Прага също да се окаже такава.

БТА