Дни преди срещата на МВФ в САЩ шефката му Кристалина Георгиева направи две важни изявления. В едното обяви, че световната икономика тази година ще забави ход заради войната в Украйна. А в другото препоръча държавите да се борят срещу това с повече инвестиции – най-вече за образованието на момичета и млади жени.

Изявлението ѝ бе прието с остри критики. Десетки икономисти и експерти предупредиха Георгиева, че под нейно ръководство МВФ се занимава предимно с теми, които не са в основната му компетентност, съобщи германският вестник „Ханделсблат“ в обширна статия за Кристалина Георгиева. Всъщност МВФ е основан, за да гарантира кредити на страни в нужда и да гарантира международното сътрудничество във валутната политика, както и да организира разширяването на световната търговия. За политиката в развиващите се страни в света на финансите отговаря Световната банка, а не МВФ. 

Критиците на Георгиева обаче се опасяват, че тя е смесила задачите на двете институции, подкопавайки така устоите и целите на МВФ. 

Това не са първите критики спрямо Георгиева, припомня вестникът. Директно след избирането ѝ на този пост през 2019 година започна пандемията и срещите на терен се оказаха невъзможни. В същото време стана ясно, че новата шефка на МВФ е злоупотребила с поста си като шеф на Световната банка, като е позволила разкрасяването на докладите за Китай.  

Сега критиките не секват и заради новата посока, която тя задава на МВФ. Преди дни икономистът Кенет Рогоф публикува много обсъждана във финансовите кръгове статия, в която обвинява МВФ, че „сякаш вече няма желание да се занимава с финансовата стабилност в света“.

Вместо това се превръща в благотворителна организация.

„Изчезването на традиционния МВФ представлява голяма опасност за световната икономика“, предупреждава той.

Някои от сътрудниците на Георгиева я обвиняват дори, че зачерква десетилетните принципи на фонда, за да се инсценира тя самата като майка Тереза на политиката за развитие. Неназован сътрудник на Георгиева казва пред „Ханделсблат“:

„Това вече не е МВФ, който познавам. Под риск е целият световен икономически модел“. 

Освен това шефката му застрашавала финансите на фонда. МВФ финансира кредитите за нуждаещи се държави от капиталовите вложения на членките си. В замяна на кредитите фондът изисква реформи и преструктуриране. В много държави той е искрено мразен заради шоковата терапия, която прилага. 

Още под ръководството на Кристин Лагард обаче фондът започва да взима предвид и нуждите на най-засегнатите от шоковата си терапия. За разлика от Лагард обаче Георгиева не успява да създаде добра атмосфера на работа.

„Лагард се доверяваше на сътрудниците си и работехме като колектив. Георгиева не се доверява на никого. А който не следва безусловно новия ѝ курс, има проблем“, казва още сътрудникът. 

Новият курс се състои в това да се дават възможно най-много пари на нуждаещите се страни. През изминалите две години МВФ е дал 171 милиарда долара помощ на 90 държави. Проблемът не са толкова парите, колкото свързаните с тях реформи. Качеството на програмите за реформи, които получателите на кредити представят, става все по-лошо, а контролът отслабва.

Като пример се дават програмите за Нигерия през 2020 и Аржентина през 2018. Аржентинската програма стартира преди Георгиева да влезе във фонда, но по нейно време там не се извършват реформи.

„Човек остава с впечатление, че парите на МВФ са свободни за раздаване“, критикуват специалистите.

За програмата за Етиопия пък Георгиева лично открива дупка в правилата на МВФ, за да им отпусне повече пари, отколкото им се полагат. В статията си Рогоф предупреждава, че МВФ все пак е кредитна организация и трябва или да си получи в някакъв момент парите обратно, или ще фалира.

Георгиева освен това лично е блокирала създаването на вътрешна комисия, която да наблюдава под лупа инфлацията в САЩ. До колко собствените ѝ сътрудници не одобряват курса ѝ се вижда и от масовото напускане на служители, посочва още вестникът.