Онлайн медиите и телевизията са основен източник на информация за положението в страната за преобладаващото мнозинство от българските граждани. От радиото и вестниците се информира малка група хора. Всеки ден гледат телевизия над 70 процента от българите, а в интернет влизат над половината от тях. Всеки пети обаче никога не е влизал в глобалната мрежа. Това показват данните от изследване, проведено през юни 2022 година по проект на Институт „Отворено общество“ – София.

От онлайн медиите, включително социалните мрежи, черпят информация за положението в страната мнозинството от хората под 50 години, жителите на столицата, висшистите. Сред привържениците на партии това са най-вече симпатизантите на „Демократична България“ и „Възраждане“.

Най-голям дял от анкетираните (42%) заявяват, че се доверяват основно на телевизията, когато имат нужда от информация за положението в страната. На информационни сайтове в интернет разчитат 26% от участниците в изследването, а на фейсбук и други социални медии – 6%. На радиото основно се доверяват малко под 3% от запитаните, а на вестници – малко под 2%. Около 16% заявяват, че нямат доверие на никоя медия, а около 6% не могат да преценят.

Телевизията е доминиращият източник на информация за хората над 50 години и особено за тези над 60. При всички останали възрастови групи мнозинството от хората се доверяват основно на базираните в интернет информационни сайтове и социални медии.

Най-малка склонност да се доверяват на медиите обявяват хората на средна възраст, като всеки пети на възраст между 41 и 50 години няма доверие на нито една от изброените медии.

Мнозинството от живеещите в столицата се доверяват най-вече на информационни сайтове в интернет. На телевизията разчитат най-голям дял от хората в селата и малките градове. В областните градове доверието в телевизията и онлайн медиите е на практика изравнено с леко предимство на телевизията.

Образованието на респондентите също оказва влияние върху предпочитанията към определен тип медия. Над 40% от анкетираните с висше образование заявяват, че основно се доверяват на информационни сайтове в интернет, докато 29% избират телевизията. Колкото е по-ниско образованието на респондентите, толкова повече нараства делът на тези, които се доверяват основно на телевизията. При хората с основно образование процентите са съответно 57% за телевизията и едва 6%, които ползват информационни сайтове в интернет.

Делът на анкетираните, които са склонни да се доверяват на фейсбук и другите социални медии, когато имат нужда от информация за положението в страната, е приблизително еднакъв (6-7%) сред анкетираните от всички групи по степен на образование. 

От къде се информират привържениците на различните политически партии, когато имат нужда от информация за положението в страната?

Те могат да бъдат разделени на три основни групи.

Мнозинството от привържениците на БСП (73%), ГЕРБ (52%) и ДПС (50%) основно търсят телевизията, когато имат нужда от информация за положението в страната.

На информационни сайтове в интернет се доверяват едва 4% от привържениците на БСП и едва 2% от тези на ДПС. Сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е по-висок (около 25%), но остава два пъти по-нисък от заявяващите доверие към телевизията. Към тази група може да се добавят и симпатизантите на „Български възход“ (БВ), 41% от които се доверяват на телевизията и едва 14% на интернет. Може да се допусне, че за мобилизацията и поведението на привържениците на тези партии е от по-голямо значение начинът, по който се представят и интерпретират текущите събития в страната в телевизионните студия, отколкото за привържениците на останалите партии, отбелязват анализаторите.

На другия полюс са симпатизантите на „Демократична България“ (ДБ) и „Възраждане“. Въпреки, че тези две партии стоят на коренно различни политически позиции, характерно за техните симпатизанти е, че, когато имат нужда от информация за положението в страната, я търсят най-вече информационни сайтове в интернет, а не на телевизията. 60% от симпатизантите на ДБ и 46% от тези на „Възраждане“ се доверяват на интернет и едва 24-26% от тях на телевизията. 

По средата между двата полюса в доверието към телевизията и интернет като източник на информация за положението в страната са привържениците на „Има такъв народ“ (ИТН) и „Продължаваме промяната“ (ПП), при които се наблюдават сходни дялове на тези, които се доверяват на телевизията (42%) и тези, които предпочитат интернет, включително социалните медии (41-42%).

Хората, които заявяват, че нямат доверие на никоя медия представляват най-голям дял сред привържениците на БВ (32%), ДПС (27%) и „Възраждане“ (19%). Те са най-малък дял сред симпатизантите на ДБ (2%), ИТН (6%) и БСП (7%).

Хората, които заявяват, че не са решили за кого ще гласуват, са разделени на три приблизително равни групи – малко над една трета от тях се доверяват на телевизията  (36%), малко под една трета се доверяват на интернет, включително и на социалните медии (34%), а останалата около една трета попадат в групата на тези без доверие в медиите или без мнение по въпроса.

Профилът на хората, които заявяват, че няма да гласуват е сходен, но с по-висок дял на тези без доверие в никоя медия, както и на тези, които се доверяват на фейсбук и другите социални медии.

Кой и колко често гледа телевизия?

Телевизията остава най-популярната медия в страната. Близо 73% от анкетираните посочват, че отделят време за гледане на телевизия всеки ден, а 14% няколко пъти в седмицата. Едва 5% заявяват, че изобщо не гледат телевизия.

Всеки ден телевизия се гледа най-често в селата (82%), от хората над 60 години (89%), тези с основно образование (80%), както и от симпатизантите на БСП, ГЕРБ и ДПС (81-83%). През последното десетилетие делът на хората, които всеки ден гледат телевизия постепенно спада от 90-91% в периода преди 2018 г. до 73% през 2022 г.

Кой и колко често прекарва време в интернет?

В интернет всеки ден прекарват време 54% от респондентите, а около 15% по няколко пъти в седмицата. Никога не отделят време за интернет 21% от анкетираните. През последното десетилетие делът на хората, които всеки ден влизат в интернет нараства от 31-33% в периода 2009-2013 година до 54% през юни 2002 година. Делът на тези, които заявяват, че изобщо не влизат в интернет намалява над два пъти от 49-54% в периода  2009-2013 година до 21% през юни 2002 година.

Значително повече от средното за страната всеки ден време в интернет прекарват живеещите в София (62%) и областните градове (64%), младите до 30 години (70%), висшистите (74%), учещите (80%), както и привържениците на „Демократична България“ (89%) и отчасти тези на „Възраждане“ (67%). Според изследваните характеристики най-голям дял от анкетирани заявяват, че изобщо не прекарват време в интернет сред живеещите в селата (43%), възрастните над 60 години (51%), тези с основно образование (57%), безработните (40%), ромите (58%), както и симпатизантите на БСП (49%) и тези на ДПС (42%).     

Кой влиза и пише коментари във Фейсбук и другите социалните медии?

Всеки ден време за Фейсбук и другите социални медии отделят 48% от анкетираните, а други 15% правят това по няколко пъти в седмицата. Никога не отделят време за подобна дейност 26% от запитаните. В сравнение със средното за страната всеки ден в социалните медии влизат значително по-голям дял от хората живеещи в областен град (58%), тези до 30 години (69%), както и учещите (69%). По-голям дял от жените (55%) отделят време за социални медии ежедневно в сравнение с мъжете (41%).    

Всеки пети български граждани (21%) съобщава, че поне веднъж седмично пише коментар или споделя публикация за положението в страната във Фейсбук или друга социална медия. Близо 7% казват, че правят това всеки ден, а 63% – никога. Сред симпатизантите на различните политически сили най-активни в социалните медии са тези на „Демократична България“ и „Възраждане“, всеки трети от които поне веднъж седмично споделя във Фейсбук или други социални медии публикации, касаещи положението в страната.

Радио, вестници, книги и приятели

Всеки ден време за слушане на радио отделят 35% от анкетираните, а други 21% правят това няколко пъти седмично. Близо 22% заявяват, че никога не слушат радио. Сравнително по-често от средното за страната всеки ден отделят време за слушане на радио живеещите в малък град (42%), както и симпатизантите на ГЕРБ (43%) и ИТН (48%).

Вестници всеки ден четат 7% от анкетираните, а други 12% правят това няколко пъти седмично. Близо половината от анкетираните (48%) заявяват, че никога не четат вестници.

Книги седем дни в седмицата четат 14% от анкетираните, а други 14% правят това няколко пъти седмично. Близо всеки трети от анкетираните (31%) заявява, че никога не отделя време за четене на книги.

За срещи с приятели всеки ден отделят време 36% от анкетираните, а други 25% правят това по няколко пъти седмично. Хората, които заявяват, че никога не отделят време за среща с приятели са едва 2%. Нагласите към отделянето на време за срещи с приятели се оказват относително устойчиви във времето. В рамките на последното десетилетие сравнително сходен дял анкетирани с малки отклонения през различните години заявяват, че отделят време за среща с приятели. От 2016 година насам се регистрира известен спад в дела на хората, които заявяват, че никога не отделят време за среща с приятели.

Данните са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната през периода 6-16 юни 2022 година по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота  по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максимално допустима грешка при 95% гаранционна вероятност: +/-3,1% при 50-процентен дял. 

Изследването на терен е проведено и финансиране по проект на Институт „Отворено общество“ – София от "Алфа Рисърч". Данните са анализирани и публикацията е подготвена от екип на „Отворено общество“ – София: Георги Стойчев, редактор; д-р Драгомира Белчева, автор и статистическа обработка на данни; д-р Петя Брайнова, статистическа обработка на данни; Милен Минчев, графики и визуализация.