Могат ли световните политици, които лично общуват с руския президент Владимир Путин, с нещо да повлияят на поведението му? Над този въпрос разсъждава руският политолог Леонид Гозман в интервю за базираната в Прага рускоезична телевизия "Настояшчее время". Поводът е срещата на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш с Путин в Москва на 26 април.  На нея руският президент се ангажира да съдейства на ООН и на Международния червен кръст да изведат цивилните блокирани в обсадения Мариупол.

 -Видяхте ли фрагментите от разговора между Путин и Гутериш в Москва? Как можете да оцените това, което сте видяхте?

- Видях го, разбира се. Всички насочиха вниманието си към тази дълга маса. Ясно е, че Гутериш не може да бъде поставен под карантина за две седмици. Изглежда, че ще има повече да се срамуваме от отечеството, отколкото имаме сега, но все пак подобно поведение е поразително всеки път.

Бях поразен от думите на президента, че в Мариупол няма военни действия. Изобщо не разбирам как е възможно да се каже това на незрители на (руския - б.р.) "Канал 1". Как можете да кажете това на г-н Гутериш – човек, който със сигурност е напълно информиран. Възниква мисълта: може би президентът не знае, че там се водят военни действия? Той е отишъл толкова далеч в астрала, че просто не знае какво се случва. Отчитат му се – и той вярва.

Като цяло самият факт на посещението, и то толкова трудно – първо за Ердоган, после за Путин, после за Зеленски – самият факт на това пътуване подсказва, че Западът все още се надява на някакво решение, различно от ядрена война. Всъщност изборът е следният: или сега да убеди Путин да се съгласи, или ядрена война. Никой не иска ядрена война, затова отиват, преговарят, опитват се да му обяснят: "Виж, имаш такъв вариант. Ако кажеш това, няма да има нищо против. Ако направиш това, по дяволите, ние сме съгласни с това, но трябва да се махнеш оттук и оттук. В противен случай ние вече ще се бием с ядрени оръжия."

- Той чува ли ги? Обърнах внимание на друг диалога, който се проведе между Гутериш и Путин, когато Гутериш му казва: „Ние разглеждаме случващото се като нахлуване на територията на независима държава“. И Путин му отговаря: „Ние провеждаме тази специална операция в рамките на Устава на ООН“. Той и Устава на ООН ли не е чел?

- Сигурно е чел Устава на ООН преди. Сега, не знам, той чете исторически книги за това как Ленин е създал Украйна. Но това е толкова често срещано: "Вие го докажете, нас там ни няма". Всъщност посланието на Путин до Гутериш беше доста гадно. Казвайки, че "ние действаме в рамките на Устава на ООН", "няма битки в Мариупол", всъщност, ако се преведе на руски, това означава следното: "Ти млъкни. Ние правим каквото искаме - правим това, което искаме - това ще направим. А вие го изяжте". Това всъщност му каза Владимир Владимирович, мисля, че да. Което, разбира се, е доста тъжно.

- Ердоган разговаря с Путин, Гутериш - също. Някой може ли да му повлияе?

- Не мисля. Мисля, че е абсолютно изолиран, абсолютно сам. Тази дълга маса тук е символ на тази изолация. Не общува с никого, никой не се доближава до него, не говори с никого.

Когато всички вие и аз видяхме това, което наричаха заседание на Съвета за сигурност, когато висшите служители на Русия седяха като деца и чакаха учителят да ги извика до черната дъска, това означава, че няма кризисен кабинет, няма екип. Той е сам, той е абсолютно сам. Първо, пандемия - той се затвори в този огромен дезинфекциран ковчег и всъщност не виждаше никого. Никой човек не може да поддържа напълно психичното си здраве в изолация. Той се постави в тази изолация. Струва ми се, че в главата му протичат някакви сложни процеси: той говори с боговете, обсъжда с Ленин защо дяволът създаде Украйна за наше унищожение и т.н. Мисля, че абсолютно никой не може да му повлияе. Той е напълно сам.

- Видяхме и мнение, че реториката на Путин се променя. На 25 февруари той се обърна към украинската армия, призовавайки ги да вземат властта в свои ръце, за да не преговарят с наркозависими - това каза той за Зеленски. А сега заговори, че Русия се опитва да търси дипломатически решения. Съгласен ли сте, че реториката му се променя?

- Разбира се. Как може да не се съгласяваш с фактите? Путин може да не е съгласен с фактите, но вие и аз трябва да се съгласим с фактите.

Реториката се променя, защото реалността се променя. Може би не му се казва цялата истина, а само част от тази истина. Може би наистина си мисли, че в Мариупол вече всичко е потиснато и няма битки. Но той знае факта, че планът му не се осъществи, напълно съм сигурен. Сигурен съм, че планът му беше да превземе Киев след три-четири дни и да проведе парад на Крешчатик (главна улица в украинската столица - б.р.). Очевидно планът не проработи. Той разбира това. Като дете, което е грабнало нещо горещо - дърпа си ръката си назад и разбира, че не може да хване чайника. Горе-долу така. Но това не е защото Гутериш го е убедил, а защото е получил информация: не работи, не работи, крайцерът "Москва" потъна, Зеленски не избяга от Киев, а напротив, той говори все по-остро от Киев, но при него отиват световни лидери и т.н. Той получава някаква информация. И тази информация му влияе по определен начин.

Смятам, че в главата му – защото това според мене е единственото място за обсъждане и вземане на решения – се борят две тенденции. Едната тенденция е: Трябва да се измъкнеш от този задник, в който се набута по някаква причина, по чужда вина, тъй като, разбира се, той не е виновен за нищо. Искам да насоча вниманието ви към факта, че думата "задник" започва с буквата Z. Единият вариант е да се измъкне от него, да обяви победа, да направи парад и т.н.

Втората тенденция в една и съща глава е: Оо, значи, те са такива гадове, та сега ще ги ударим с всичките ни "Калибри" (вид руска ракета - б.р.), ще ги размажем всички по стената. И предполагам, че все още няма решение. Самият той не знае по кой път ще тръгне. Обкръжението му, което работи с него, подготвя и двата варианта. И, разбира се, има привърженици на единия вариант, има и привърженици на другия вариант. Мисля, че има повече привърженици на първия вариант, защото удивителното в неговата политика е, че няма печеливши. Абсолютно никой не печели. Губят генералите, губят олигарсите, губят губернаторите - губят всички. Затова смятам, че тези, които са на върха, биха искали да се съгласят и да излязат от всичко това. Но дали ще се заеме с това, не се знае.

Разбира се, тези посещения от Запад са много важни. Сега имаме много хора, които се карат и на Макрон, и на Гутериш: "Защо ходиш (там)? Защо разговаряш?" Но ми се струва, че това трябва да се прави, защото трябва да се опитват по някакъв начин да повлияят на неговата реалност. А реалността сега е следната: ако използвате ядрени оръжия, тогава това и това ще се случи. Между другото, сигурен съм, че използването на ядрено оръжие означава ядрена война. Не веднага – едва ли ще отговорят веднага.

-Смятате ли, че разговорът наистина е за това?

- А за какво да говорят? За това как Ленин е създал Украйна? Трябва да се говори за нещо. Мисля, че ако отиват (при него), отиват да му кажат нещо. Защо, по дяволите, Гутериш се завлече в Москва? Явно има какво да се каже. Какво оправдава пътуването в очите на самия Гутериш, в очите на Макрон? Трябва да кажете нещо, което не можете да кажете публично. Ако го кажете публично, ще бъде унизително, ще предизвика остри отговори и т.н. Има неща, които не могат да се кажат публично, но можете да го кажете. Кажете му: „Владимир, имай предвид, че ако използваш ядрени оръжия, дори и тактически, с малка мощност, тогава ще се случи това и това“. Може да не вярва, а може и да вярва. Убеден съм, че ако той използва ядрено оръжие, няма да има незабавен ядрен отговор. Това може да провокира по-нататъшни агресивни действия. Но в един момент Западът ще отговори напълно. Ето защо мисля, че дори местно използване на ядрени оръжия в крайна сметка ще означава световна ядрена война.

- Украинската страна казва, че руската делегация на преговорите е била по-отстъпчива след успехите на украинската армия. Може ли украинската армия да принуди Владимир Путин да подпише мирен договор с Украйна?

- Всъщност, ако не беше украинската армия, тогава изобщо нищо нямаше да се случи. Нямаше да има преговори. Трябва да се разбере, че успехите на украинската армия са в основата на шансовете за споразумение. И ако е възможно да се предотврати ядрена война, ако е възможно да минем без нея, тогава цялото човечество трябва да бъде благодарно за това на героизма на украинските войници.