Страните членки на ЕС са разделени по въпроса за подхода към вълната от руски граждани, бягащи от обявената от президента Владимир Путин мобилизация, пише „Политико“.

От една страна, те не желаят да изолират противниците на Путин чрез отказ да им издават визи.

От друга страна, има сериозни опасения, че Кремъл може да наводни ЕС със свои агенти, представящи се за бегълци.

Проблем е и фактът, че този път се очакват предимно мъже, спасяващи са от фронта в Украйна, а не жени и деца, както стана при руската агресия.

Особено враждебно настроени са балтийските страни. Те обвиняват руснаците, че досега са подкрепяли Путин – било открито, било мълчаливо, а сега, когато ножът е опрял до кокала, искат да бягат. Недоволството бе изразено в послание в туитър на латвийския външен министър Едгарс Ринкевичс:

„Много руснаци, които сега бягат от Русия заради мобилизацията, не възразяваха срещу убийствата на украинци, не протестираха тогава. Не е правилно те да бъдат смятани за дезертьори поради убежденията си. Има сериозни заплахи за сигурността те да бъдат допуснати в ЕС и редица страни извън него“, написа той.

Съвсем наскоро – на 9 септември, ЕС отмени споразумението за облекчен визов реживм с Русия от 2007 г. А ако иска да пусне руски дезертьори, Съюзът трябва отново да либерализира издаването на визи – поне за тях.

Утре в Европейската комисия ще заседава групата, която се занимава с въпросите за евентуално искане на убежище от страна на руски граждани, съобщи говорителят на ЕК Ерик Мамер. Засега в „Берлемон“ следят много внимателно развитието на ситуацията в Русия след обявената частична мобилизация. Комисията е в контакт с различните страни членки.

Има правна рамка за тези, които искат статут на бежанци в ЕС, и тя е актуална, припомни Мамер.

„Общото мнение на страните членки е, че на този етап не се налага диалог с Русия на двустранно ниво или на ниво ЕС", каза говорителят на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) Петер Стано.

Според него руският президент Владимир Путин много ясно е показал на цялата международна общност, че не се интересува от мира, и се опитва да сплаши страните, които подкрепят Украйна.

Същевременно в Брюксел се готвят за интензивни няколкодневни преговори за следващия пакет санкции срещу Русия, пише „Политико“. Намерението за нови мерки бе обявено от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след свиканата от Путин мобилизация.

Мерките включват таван на цените на руския петрол, предложен в началото на месеца от Г-7. Унгария обаче е категорична, че ще блокира всички санкции, свързани с енергийния сектор. Но някои дипломати се надяват на компромис поне за петрола.

Ще бъде обсъждана и забрана за износ на граждански технологии за Русия. Полша и балтийските страни изготвили проект, в който са включени централни процесори и полупроводници.

Същевременно Белгия се противопоставя на забраната за вноса на диаманти от Русия, продължава „Политико“. Тази тема също ще бъде сред обсъжданите. Основанията на Белгия са сериозни предвид факта, че Антверпен е диамантената столица на света. Именно затова диамантите отсъстват от предишните шест пакета санкции.