Във войната на Русия в Украйна разумът отстъпва на оръжията. България няма да признае референдумите в ДНР и ЛНР, защото са до зона на бойни действия.

Това заяви президентът Румен Радев, след като се срещна с представители на изпълнителната власт и службите заради напрежението, предизвикано от частичната мобилизация, обявена от Владимир Путин. В своето пространно изложение българският държавен глава така и не назова руския президент по име. 

Снимка БТА

"Обсъдихме рисковете за България, потенциалната опасност от ескалацията на войната в Украйна. Още от първите часове (на нападението през февруари - бел.ред.) свиках консултативна среща, тук в тази зала и заклеймихме руската агресия срещу Украйна като категорично недопустима", каза Радев.

И допълни, че стремежът за военна победа преобладава пред желанието за примирие и дипломатически действия.

Радев призна, че решението на Путин ще повиши интензитета на бойните действия и е "заплаха за сигурността с трудно предвидими последици".

"Недопустимо е 30 години след края на Студената война отново да се разиграва ядрената карта, тази заплаха не може да бъде пренебрегната", каза още президентът.

И допълни:

"Референдуми до зона на бойни действия са правен абсурд, България няма да ги признае. Растат и рисковете за нашия регион. Към момента няма пряка военна заплаха, тези рискове се оценяват и се набелязват мерки за тяхното минимизиране".

Радев допълни, че рисковете от тази война не се изчерпват с военната сигурност.

"Като отговорен член на ЕС България подкрепя санкционния режим на съюза. Но Европа е длъжна паралелно с налагането на санкции да търси механизми за минимизиране на риска от тях. Тя сама застрашава своя индустриален капацитет и конкурентноспособност.

Цената на ескалацията отново ще се плати от гражданите. Все повече хора изразяват своето безпокойство от непосилните цени. България е сред най-засегнатите", каза Радев.

И отново припомни, че проблемите с доставките на газ и петрол задълбочават икономическата и социалната криза.

"Служебното правителство полага всички усилия. Критично важно е България да има парламент и устойчиво редовно правителство. Да чуем партиите с амбиция да управляват как ще преодоляват политическата криза, около какво ще се обединяват, за да постигнат управленско мнозинство. Сега е моментът за обединение пред лицето на кризите. Сега е моментът партиите да привлекат гражданите да гласуват, за да се постигне достатъчно легитимност", каза Радев.

На съвещанието присъстваха министри, зам.-министри, представители от службите и армията. Политически сили обаче не бяха поканени на срещата. Радев предпочете да говори с тях през медиите -  като посвети сериозна част от изявлението си да задава въпроси към "партиите с амбиции да управляват" и да ги призовава "да надмогнат демагогията и личните нападки". Питанията бяха разнообразни и се разпростряха във всички сфери на обществения живот - как ще преведат българите през кризата, особено най-уязвимите социални групи, ще продължат ли усилията за диверсификация с открити и прозрачни търгове, ще продължи ли политиката за намаляване на цената на горивата, когато се въведе в сила ембаргото върху нефта, какво ще бъде решението, кога и как ще имаме "най-сетне" енергийна стратегия, която да даде предвидимост...

Особено интересно бе, че Радев повдигна и темата за съдебната реформа, по която скоро не беше говорил. Той попита партиите дали ще работят за това да се повиши отчетността на главния прокурор. Незнайно защо в рамките на това слово той постави и други въпроси, като например как ще се борим срещу тютюнопушенето, алкохола, наркотиците и обездвижването сред младите хора.