Румъния направи важна крачка към постигане на пълна енергийна независимост, след като горната камара на парламента одобри вчера дългоочакваните промени в закона за офшорните залежи. Министърът на енергетиката Вирджил Попеску заяви, че промените ще деблокират и ускорят инвестициите в проучването, разработването и експлоатацията на находища в Черно море, както и на тези на сушата от дълбочинен тип. Целта е гарантиране на сигурността на доставките в случай на енергийна криза, както и превръщането на Румъния в регионален доставчик на енергийна сигурност.

Румъния ще произвежда повече газ, отколкото потребява, затова се предвижда износ на румънски газ към страни, които най-много се нуждаят от него, заяви миналата седмица министър Попеску и обяви намерение страната да изнася газ за България, Гърция, Унгария, и най-вече за Република Молдова. 

"Инвестициите са ключът към енергийната независимост и сигурност на Румъния“, каза министърът, според когото от Черно море могат да бъдат добити до 200 милиарда кубични метра газ.

Какво спираше инвестициите до момента?

През 2018 г. румънският парламент прие закон за офшорните залежи, който действа и към момента. По данни на румънските власти петролни и газови компании са инвестирали над 3,5 млрд. долара в проекти за проучване и разработване на находища в Черно море.

През 2020 г., позовавайки се на неизгодни условия и данъчна нестабилност, американската компания "Ексон Мобил" (ExxonMobil), която притежаваше 50 процента от лиценза на блока „Нептун Дийп“ в Черно море, обяви, че се оттегля от проекта, разработван съвместно с „ОМВ Петром“. 

Операторът и концесионер на най-напредналия проект за добив на газ в румънските води на Черно море - американската компания "Блек сий ойл енд газ", уведоми през април т.г. румънските власти за намерение да започне арбитражна процедура срещу румънската държава, тъй като от закона за офшорните залежи не са премахнати неблагоприятните разпоредби за инвеститорите. Генералният директор на "Блек сий ойл енд газ" Марк Бийкъм бе цитиран да казва, че „продължаващото спъване на местните производители чрез постоянното въвеждане на нови неблагоприятни мерки е причината, поради която Румъния не успява да достигне значителния си производствен капацитет“.

Според оценки на одиторската компания „Делойт“ (Deloitte) от 2018 г. от Черно море могат да бъдат добити 170 милиарда кубически метра газ до 2040 г., което се равнява на 15-годишното потребление на Румъния. Офшорният газ би могъл да донесе и 26 милиарда долара приходи за период от 23 години на предвидената експлоатация, сочи същото проучване.

Първа крачка

След месеци на разпалени дискусии в управляващата коалиция, лидерите на Национално-либералната партия, Социалдемократическата партия и Демократичния съюз на унгарците в Румъния внесоха законодателно предложение за изменение на закона за офшорните залежи и залежите на сушата от дълбочинен тип. Вчера Сенатът, който е първата сезирана камара, прие проектозакона с 91 гласа "за" и 13 "против". Единствените, които гласуваха против, бяха националистите от партия Алианс за единство на румънците (АЕР), които окачествиха законопроекта като „национално предателство“.

Според АЕР експлоатацията на природен газ трябва да е изключително право за румънски компании. От партията не виждат никаква причина чуждестранни фирми „да идват и да експлоатират“ природните ресурси, чийто собственик е румънската държава. АЕР призова румънската държава сама да експлоатира ресурсите си и също тя да ги продава с оглед на националните интереси. Според националистите от АЕР държавата трябва да откупи всички важни концесии на румънска територия и да не предоставя повече такива на чуждестранни оператори. "С този закон управляващата коалиция поставя още веднъж на колене румънския народ, обричайки го на бедност“, посочи лидерът на групата на АЕР в Сената Клаудиу Тързиу.

Какво предвиждат промените в закона?

Законопроектът за офшорните залежи е малко по-благоприятен за инвеститорите в сравнение със стария закон отпреди четири години, който на практика блокираше експлоатацията, отбелязват румънски медии.

Законодателната инициатива предвижда Румъния да има изключително право при изкупуването на газ. Според вносителите законопроектът предвижда „конкурентен“ данъчен режим, така че приходите от добива да се разпределят приблизително 60 процента за румънската държава и 40 процента за инвеститора.

С промените се премахва допълнителното данъчно облагане на приходите на компаниите при продажни цени от над 85 леи/MWh. Според източници от компаниите обаче тази цена не отговаря на пазарната реалност и те се надяват в законопроекта да настъпят промени при разглеждането му от Камарата на депутатите, която ще има решаващия глас по законопроекта. В законопроекта са включени и други промени в данъчния режим, които според вносителите са по-благоприятни за инвеститорите.

След оттеглянето на „Ексон Мобил“ румънската държавна компания „Ромгаз“ изкупи дела на американската група в периметъра „Нептун Дийп“. Сделката за сумата от един милиард и 60 милиона долара бе подписана миналата седмица, а премиерът Николае Чука поиска инвестициите на „Ромгаз“ и „ОМВ Петром“ да започнат възможно най-скоро, така че добивът да се случи в определения срок, тоест до края на 2026 г.

Според министъра на енергетиката Вирджил Попеску находището „Нептун дийп“ дава на Румъния възможност да се превърне в регионален доставчик на енергийна сигурност, тъй като общото количество газ в този периметър надхвърля 100 милиарда кубични метра.

"На практика румънската държава, чрез „Ромгаз“, става част от този консорциум (…) за добив на газ от най-големия периметър, открит досега. (…) Говорим за количество газ, което на практика удвоява производството на Румъния, което фактически покрива потреблението и дава възможност на Румъния да се превърне в регионален доставчик на енергийна сигурност", каза министърът миналата седмица.

Очаква се „Блек Сий Ойл енд Газ“ да извлече газ от периметъра „Мидия“ още тази година, а ОМВ Петром (OMV Petrom) и „Ромгаз“ - от периметъра „Нептун Дийп“ през 2026-2027 г.

Румъния е изключение в Европейския съюз, тъй като разполага със значителни запаси, отбелязва Франс прес. Данни от 2020 г. сочат, че Румъния е внасяла от Русия около 20 процента от потребявания природен газ, а останалите 80 процента са били вътрешно производство. Към момента в зависимост от сезона вносът на руски газ варира от нула до 30 процента, но вътрешното производство върви по низходящо трасе от няколко години, предупредиха анализатори пред телевизия Диджи 24. Според тях липсата на добив на газ от Черно море създава зависимост на Румъния от вноса от Русия.

Управляващите в Букурещ смятат, че с промените в закона за офшорните залежи ще деблокират инвестициите и Румъния ще бъде в състояние да осигури напълно не само собственото си потребление, но и газ за съседите в региона и в ЕС. Предстои да видим какъв ще бъде окончателният вариант на закона за офшорните залежи и дали той ще стимулира инвеститорите.

БТА