Замисълът за съществуването на ясни правила, по които безпрепятствено да се проследява как функционира ВСС e в постигането на две важни правни цели. Първо – да осветлява процесите за това как редовите членове на съвета осъществяват правомощията си и второ – да създаде предпоставки за установяване на потенциални правонарушения.

Именно при възможността за проверка и установяване на тези нарушения Народното събрание и съсловните общности на съдиите, прокурорите и следователите биха имали основания да осъществят правото си да искат предсрочно преустановяване на мандата на член на съдебния съвет.

Правен режим на освобождаването на членовете на ВСС

Според чл. 130, ал. 8 от Конституцията мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:

1. подаване на оставка;

2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;

3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

4. дисциплинарно освобождаване от длъжност

5. лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.

Както и при условията на

6.  установяване на несъвместимост с длъжностите или дейностите по чл. 18, ал. 1 от ЗСВ

В рамките на действащия осми състав на ВСС съществуваха множество случаи на лошо разпореждане с властови компетенции, превратно упражняване правомощията на съвета в разрез със закона и злоупотреба с обществен финансов ресурс, при които българското общество бе безсилно да потърси отговорност на членовете на съдебния съвет, включително и чрез предсрочно прекратяване мандата на отделни негови членове. Трябва да се отбележи, че решения, включващи например предсрочно прекратяване мандата на целия орган са несправедливи спрямо добросъвестно изпълнявалите задълженията си членове и дават повод да бъдат третирани като злоупотреба с власт.

Пътят на такива действия преминава през реализирането на дисциплинарната или наказателна отговорност спрямо въпросните членове на съвета. Поради това следва да бъде предложен правен механизъм от материални и процесуални норми, който да доразвие до практическа изпълнимост основанията, заложени в чл. 130, ал. 8 от КРБ и чл. 27, ал. 1 от ЗСВ. Именно един такъв изпълним правен способ би бил гаранция за това да не се стигне до поставяне в зависимост на ВСС от политическо влияние или състояние на зависимост от съсловни мнозинства, различни от легитимните такива. Доразвиването на правилата е повече от необходимо, за да съответства правното положение на действителното такова.

Този механизъм за защита от незаконосъобразни действия от членовете на съдебния съвет би трансформирал прогласената независимост на съдебната власт от абстрактно понятие в реално обезпечена гаранция срещу посегателства от членовете на самия съдебен съвет. Нетърпимо за правото е състоянието, в което множество от членовете на ВСС нарушават закона, а оттам и поставят в риск нормалното функциониране на системата от държавни органи в съдебната власт, поради което - и правовия ред.

Освобождаването при условията на чл. 130, ал. 8 от Конституцията

Законоустановеността на основанията за освобождаване на членове на ВСС дава възможност при настъпването на посочените в чл. 130, ал. 8 от Основния закон юридически факти да бъде открито нарочно производство, което да приключи с административен акт – решение  на ВСС, с което се прекратява правоотношението им с ВСС.

1.  Подаване на оставка – чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията

Без да разглеждаме подробно тази възможност сме длъжни да отбележим, че макар тя изцяло да зависи от волята на самото лице - член на съвета, има една важна особеност за упражняването ѝ. Правото да се подаде оставка не може да бъде упражнено и мандатът да се счита прекратен предсрочно, ако срещу лицето е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 3 от ЗСВ, до приключване на производството. От това следва да изведем два важни извода относно режима на членовете на съвета:

на дисциплинарното нарушение е придадена особена важност и неговото разглеждане е предпочетено от закона пред това лицето да бъде освободено от функциите си по своя воля (чл. 27, ал. 3 от ЗСВ);

Законът за съдебната власт приравнява членовете на ВСС наравно с действащите съдии, прокурори и следователи изключително и само по отношение на реализирането на дисциплинарната отговорност и от това следва, че спрямо тях са приложими разпоредбите на гл. 16 от ЗСВ.

 

ВСС следва да разгледа изявлението за подаване на оставка, но прекратяването на правоотношението настъпва едва след като ВСС провери има или не дисциплинарно производство срещу лицето.

2.  Влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление – чл. 130, ал. 8, т. 2 от Конституцията

В главата VI Съдебна власт на Основния закон са установени различни режими спрямо действащите съдии, прокурори и следователи и членовете на ВСС, съответно - и на главния инспектор и инспекторите при Инспектората към ВСС. Членовете на ВСС и на ИВСС са третирани по-строго, като за тях е установено да бъдат освободени при влязъл в сила акт  за извършено престъпление, с който са осъдени не само за умишлено престъпление, но и за такова, извършено по непредпазливост. Както е известно, съгласно чл. 129, ал. 3, т. 3 от КРБ съдиите, прокурорите и следователите се освобождават при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление. 

3. Трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година – чл. 130, ал. 8, т. 3 от Конституцията

Това основание изисква членовете на съвета да констатират това обстоятелство и то само по себе си не е средство за защита от неправомерни действия на член на съдебния съвет, и поради това също няма да бъде разгледано тук в детайли.

4. Дисциплинарно освобождаване от длъжност – чл. 130, ал. 8, т. 4 от Конституцията

За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието –  действие или бездействие, и от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т.е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна възниква необходимост да е налице вина на дееца – умисъл или небрежност. Също така, в някои случаи е необходимо да е установен правнорелевантен резултат – вреда и да е налице причинна връзка между деянието и резултата.

За да се стигне до налагането на наказанието дисциплинарно освобождаване от длъжност следва да бъде взето под внимание, че съгласно чл. 307, ал. 2 от ЗСВ дисциплинарното нарушение е поведение, което обхваща две хипотези:

виновно неизпълнение на служебните задължения;

накърняване на престижа на съдебната власт.

Специално дисциплинарното наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност се налага за изрично посочените в чл. 308, ал. 3 от ЗСВ три нарушения, действия или бездействия:

системно неизпълнение на служебните задължения;

друго тежко нарушение на служебните задължения;

действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Безспорно е, че нито Конституцията, нито ЗСВ дават определение на понятието "тежко нарушение". Следователно преценката за тежестта на нарушението е на самия ВСС. На практика това означава, че ВСС трябва да обоснове тази своя преценка, защото това е въпрос на законосъобразност на постановения от него акт като тежестта се преценява за всеки отделен случай. Но безспорно е също така, че изискванията към членове на съдебния съвет следва да бъдат още по-високи отколкото към редовите длъжности в съдебната власт.

При анализ на видовете нарушения, закрепени в действащия ЗСВ, можем да стигнем до заключение, че основанието на чл. 130, ал. 8 т. 4, предложение първо от КРБ (дисциплинарно освобождаване от длъжност) включва в себе си и основанието по чл. 129, ал. 3, т. 5 от КРБ (тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт) именно по силата на възпроизвеждането на втората разпоредба в съдоустройствения закон.

За да бъде избегната грешка основанията за освобождаване на членовете на ВСС съгласно чл. 130, ал. 8, т.4 от КРБ не препращат изрично към основанията за освобождаване на съдии, прокурори и следователи. Действащият текст на чл. 308, ал. 3 от ЗСВ съдържателно повтаря чл. 129, ал. 3 т. 5 от КРБ, като предвижда дисциплинарно освобождаване от длъжност именно на основанията, заложени в чл. 129, ал.3, т. 5 от КРБ, преповтаряйки ги в законовия текст. Поради това в изследване на съдебната практика по въпроса следва да се включи практиката и по двете разпоредби. Това уточнение е важно и поради своето практическо измерение – чл. 130, ал. 8, т. 4 от КРБ е норма, която не може да бъде приложена пряко и да доведе до освобождаване, а налага образуването на дисциплинарно производство по реда на ЗСВ.

Именно в това производство следва да се провери и констатира наличието на противоправното поведение на лицето и настъпилите от това противоправни последици. В случая разликата за членовете на ВСС, лицата, заемащи позицията на председател на ВКС, ВАС, както и главен прокурор и лицата на служба съдия, прокурор и следовател се изразява в това, че за членовете на ВСС и редовите длъжности в съдебната власт се изисква дисциплинарно производство и те следва да бъдат освободени при директно прилагане на конституционната норма, докато за останалите се изисква производство по реда на гл. 16 от ЗСВ. За съдиите, прокурорите и следователите, както  и за членовете на ВСС се изисква дисциплинарно производство, а за председателите на върховните съдилища и главния прокурор – производството е за предсрочно прекратяване на мандата, което е квазидисциплинарно или sui generis.

Специално българската юриспруденция по въпроса за освобождаване на член на ВСС се свежда до единствен казус – този на Камен Ситнилски - като общо се изразява в 3 съдебни решения, като две от тях следва да бъдат изключително критично разглеждани.

5. Лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност – чл. 130, ал. 8, т. 4 от Конституцията

Тази разпоредба предполага изследване предишния професионален живот на членовете на ВСС по повод упражняване на юридическата им професия предвид изискването за членове на съвета да бъдат избирани юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж (130, ал. 2 от КРБ). С оглед факта, че в настоящото изследване се занимаваме с търсенето на легитимни способи за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на съдебния съвет, това основание заслужава внимание тъй като то има скрит потенциал.

Основание по чл. 130, ал. 8, т.4 от КРБ, водещо до предсрочно прекратяване мандата на член на ВСС само по себе си според мен е подценявано. То следва да бъде средство, с което представители на юридическите професии в съдебния съвет, различни от тези на служба в съдебната власт, държат отговорни излъчените представители от професионалното си съсловие.

Налагането на наказанието за лишаване от упражняване на юридическа професия или дейност следва да бъде извършено съобразно отрасловата регулация за регулираните юридически професии на адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители.

Това наказание преследва особена цел – да бъде отзовано лице, което с професионалните си действия и поведение е злепоставило съответната правна общност и с това е доказало непригодността си да заема поста на член на съдебния съвет. В настоящия български контекст то е слабо употребявано като средство за защита на самия съдебен съвет от политически и икономически влияния, а в мандата на осмия състав на ВСС съществуват опасения за представител на адвокатурата, който е проводник на определение неправомерно влияние в съдебната власт. Бездействието на останалите професионални общности е породено от слабо проявление на поддържането на високи етични стандарти в общността и саморегулирането до предимно битово-организационни въпроси на тези професии.

Например, чл. 132, т. 10 от Закона за адвокатурата придава особен смисъл на две нарушения – уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морала. И двете са годно основание за лишаване от право да се упражнява адвокатска професия за определен срок по реда на чл. 133, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗА. В такъв случай ако съсловни организации като Висшия адвокатски съвет или Нотариалната камара имат представител във ВСС, избран от квотата на Народното събрание, то те винаги могат да бъдат професионален коректив за добросъвестното изпълнение на правомощията му.

В заключение

Длъжни сме да отбележим, че се поражда особена трудност за търсенето на индивидуална отговорност в колективно работещ орган. Поради това имаме задачата да потърсим разрешения с оглед уреждането на по-добра отчетност на съдебния съвет като обективно изпълними задължения, чиято регулярна изпълняемост би осуетила незадоволителната работа на отделни негови членове, както и би дала обективни основания, поради които да започне и крайното като последици дисциплинарно производство.

 

Институт за пазарна икономика