През последното десетилетие съдебната власт в България се превърна в добре финансирана държавна власт. Част от нейната институционална независимост – ресурсното и финансовото обезпечение, конституционно гарантирано чрез самостоятелен бюджет, на практика надскочи принципа на независимостта и премина към финансов сепаратизъм. Казано накратко – без да обвързва разходите с ефективността. Доброто заплащане на съдиите, прокурорите и следователите е съпроводено и със значителния им щат, обезпечен също и със значителна администрация. Модернизацията е оставена на средствата на Европейския съюз (ЕС). В периода 2017 – 2024 г. основен източник на модернизационните процеси в съдебната власт не са националните политики, а средствата от Европейския съюз.

Общата стойност на финансирането от ЕС, насочено към институциите на съдебната власт, е над 71 млн. лв., от които 63,1 млн. лв. са реално изплатени — 88,75 % от общо договореното. Макар да представляват по-малко от 1% от бюджета на съдебната власт за периода, тези средства формират над половината от капиталовите ѝ разходи. С други думи, без европейското финансиране съдебната власт разполага с ограничен капацитет за инвестиции и технологично обновление, просто акцентът на финансирането ѝ е поставен върху заплатите.

Около 57% от средствата от ЕС са насочени към проекти на Висшия съдебен съвет (ВСС), като осмият му състав (мандат от ноември 2017 г., отдавна изтекъл) администрира девет проекта на обща стойност близо 33 млн. лв.; 85 % от сумата е осигурена от ЕС, а 15 % — чрез национално съфинансиране. Това ясно очертава финансовата зависимост на съдебната модернизация от външни източници.

Най-мащабните инициативи са в сферата на електронизацията. Проектът за Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС) и оптимизация на съдебната карта е на стойност близо 5 млн. лв., като е отчетен без корекции, въпреки че не постига реални резултати. Съдебната карта не е преструктурирана по заложените цели, а анализите водят до „Модел 4“, който би увеличил административните разходи и въвел непредвидимост. Проектът е успешен, моделът не, а реална промяна няма. Но средствата са усвоени. Подчертаваме че ЕИСС е в постоянно доразвитие и надграждане, като към този първоначален проект към днешна дата се изпълнява втори, вече за 23 млн. лв.

Друг знаков проект е Voice-to-text системата – софтуер за автоматично преобразуване на реч в текст, с финансиране 6,9 млн. лв. Въпреки мащаба, индикаторите за ефект са сведени до брой обучени магистрати. Реалното използване и удовлетвореността от системата остават вътрешен показател, недостъпен за обществен контрол.

Проектите за програмно бюджетиране и за натовареността на магистратите също страдат от формални индикатори. Индикаторите са общи, липсва яснота по прилагането им, а публичната информация за резултатите е минимална. Така например за „натовареността“ са отчетени „8 анализа и методики“ без яснота по теми и приложение.

Някои проекти водят до видими подобрения. Развитието на Единния портал за електронно правосъдие създава единен модел на сайтовете на съдилищата и интегрира регистрите в централизирана система. Въпреки това интерфейсът е тромав, автоматизацията – частична, а сигурността и потребителският опит – спорни.

Проектът за съдебните заседатели постига нормативни промени и въвежда електронен регистър, макар и с непълна функционалност. Това е пример за проект с проследими цели и реално изпълнение.

Финансовият профил на ВСС показва силен акцент върху цифровизацията, но липсва трайна визия за развитие със собствени ресурси. Електронизацията е скъпа, технологично сложна и зависима от външно финансиране. Показателен е фактът, че последният голям проект – надграждането на ЕИСС по НПВУ (23,8 млн. лв.) – отново се финансира почти изцяло от ЕС.

Нито един от големите проекти не включва системни механизми за измерване на дългосрочното въздействие върху ефективността на правосъдието. Отчетността е формална: брой дейности, обучения и изготвени документи, мери се похарченото, без срещу това да се измерва институционалната ефективност.

Макар по обем европейското финансиране да изглежда скромно спрямо общия бюджет, само за тази година бюджетът на съдебната влас е 1 384 млн. лв., то има стратегическо значение. Повече от половината капиталови инвестиции в съдебната власт се осъществяват с европейски средства. Държавата покрива основно възнагражденията на магистратите и администрацията (88 % от бюджета), но ключови елементи – дигитализация, инфраструктура, обучения, софтуер – се финансират външно.

За да се постигне реална независимост и ефективност, съдебната власт следва да въведе ясни, публични индикатори за ефект от проектите; да изгради механизми за вътрешна оценка и удовлетвореност (тук адвокатурата би имала решаваща роля); и да планира стратегически използването на национални ресурси за ключови модернизационни процеси. Иначе европейските милиони ще останат поредната статистика — добре усвоени средства, без трайна институционална промяна.

Ролята на ВСС

Висшият съдебен съвет (ВСС) заема уникално място в архитектурата на съдебната власт — той е както кадрови орган, така и централен разпределител на ресурсите в системата. След 2007 г., с присъединяването на България към ЕС, към тази роля постепенно се добавя и функцията на основен бенефициент и администратор на европейско финансиране. Първоначално това финансиране е насочено към обучение на магистрати и ограничени технологични проекти. Впоследствие, особено в периода 2014–2024 г., ВСС се превръща в ключов изпълнител на проекти по Оперативна програма „Добро управление“ и по Националния план за възстановяване и устойчивост. Така той се издига от административно-кадрови орган до стратегически център на дигиталната трансформация на правосъдието или поне в средствата за това.

Проблемът обаче е, че тази нова роля не е съпътствана с развитие на капацитет за проектно управление, стратегическо планиране и прозрачност. Европейските проекти се изпълняват в административна среда, различна от тази на министерствата, без външен политически контрол и с ограничен обществен достъп до данните. Това създава предпоставки за формално усвояване, а не за реална трансформация.

Реални ефекти срещу отчетени резултати

Докато отчетените индикатори сочат високи проценти на усвояване и формално приключени дейности, реалният ефект от ключовите проекти често е слаб или трудно измерим. Най-показателен е проектът за Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС). Въпреки инвестициите и отчетеното завършване, системата остава частично внедрена и технически проблемна. Съдилищата продължават да използват паралелни вътрешни системи, а интеграцията с външни регистри е непълна.

Проектът за съдебната карта има още по-спорен резултат. Първоначалните цели са за оптимизация, намаляване на административната тежест и по-добро разпределение на ресурсите. Вместо това, предложеният „Модел 4“ въвежда повече административни единици и рискове от дублиране на функции, включително това закриването на съдилища да излиза по-скъпо за бюджета от съществуването им. Така ефектът на практика би бил увеличаване на разходите и намаляване на ефективността.

Сходна е ситуацията и при проекта Voice-to-text. Както стана дума по-горе, макар да е представян като ключова иновация, на практика използването му е ограничено, липсват данни за обхват и реална ефективност, а отчетността се свежда до брой обучени лица.

В заключение

Европейските средства действат като временен заместител на национална политика, но не изграждат вътрешен капацитет за модернизация. Осмият състав на ВСС се оказва в позиция на добър администратор на средства, но не и на стратегически реформатор. Наличието на средства от ЕС може да замести част от средствата от държавния бюджет, но не и да замести липсата на последователност какво и как да се прави. А това поставя един по-съществен въпрос, принципът на самоуправление на съдебната власт приложим ли е в България или да се върнем към модела, в който Министерството на правосъдието извършва това. Тогава поне хората от системата току-виж започната да се противопоставят на определени процеси в името точно на независимостта на съдебната власт.

Институт за пазарна икономика