Ако руският президент Владимир Путин използва тактическо ядрено оръжие, за да обърне неблагоприятния за него ход на войната в Украйна, това ще има стратегически последици. САЩ и други държави от НАТО предупредиха, че те ще бъдат катастрофални както за Русия, така и за нейния президент и подчертаха, че това послание му е предадено достатъчно ясно.

Какво представляват т.нар. тактически ядрени оръжия? Навсякъде в справочната литература човек може да прочете, че към тях принадлежат ядрените заряди с мощност от 0,3 до 100 килотона тротилов еквивалент. Един килотон е равен на 1000 тона. Тротилов еквивалент означава, че даденото ядрено оръжие има разрушителна сила равна на едновременното взривяване на съответното количество тротил (ТНТ или тринитротолуол - взривното вещество, използвано най-често в конвенционалните оръжия). Така 10 килотона се равняват на 10 000 тона тротил, а 100 килотона се равняват на 100 000 тона тротил. 

За разлика от тактическите, стратегическите ядрени оръжия са с многократно по-голяма мощност. Тя се измерва в мегатонове тротилов еквивалент. Един мегатон е равен на 1 милион тона или на 1 милиард килограма. Такава разрушителна сила имат термоядрените, наричани още водородни, бомби. Най-мощната произведена и изпробвана досега от тях е т.нар. "Цар Бомба" с тротилов еквивалент между 50 и 58 мегатона. Тя е тествана в бившия Съветски съюз на 30 октомври 1961 г.

На теория се смята, че тактическото ядрено оръжие може да бъде използвано на оперативно ниво, на фронта, за да бъде унищожена с един замах голяма бойна единица на противника - например бронирано или мотострелково съединение или обединение (дивизия или армия) на сушата или самолетоносач и придружаваща го бойна група кораби в морето.

Стратегическото ядрено оръжие е предназначено за опустошаване на обширни територии в дълбочина, за разрушаване на големи градове. Използването му предполага ответни удари, което в крайна сметка може да означава глобална ядрена война  и край на цивилизацията, каквато я познаваме днес.  

От това не следва, че, в сравнение със стратегическите, тактическите ядрени оръжия изглеждат приемливи. Единстствените използвани досега атомни бомби, хвърлени от САЩ над японските градове Хирошима на 6 август 1945 г. и Нагасаки на 9 август 1945 г., са имали съответна мощност от 15 и 21 килотона тротилов еквивалент, т.е. те попадат в категорията на тактическите.

Смята се, че са убили общо между 129 000 и 226 000 души, като непосредствените жертви след взривовете са били около 70 000 в Хирошима и между 35 000 и 40 000 в Нагасаки. Детонацията в Хирошима е изравнила със земята всичко в радиус от 1,6 километра от мястото на взрива. Останали са да стърчат оголени скелети на 50-ина сгради с усилени противоземетръсни железобетонни конструкции.

Очевидно, предназначението на тактическото ядрено оръжие е да нанесе такива поражения и загуби на противника, че да го лиши от възможност да се съпротивлява и да сломи волята му за това. Путин се нуждае точно от това в Украйна, която той вече седем месеца не може да подчини с конвенционални средства. 

Обявявайки мобилизацията на 21 септември, той недвусмислено заплаши да прибегне до ядрени оръжия, ако противникът посегне на руска територия, за каквато се очаква той да обяви окупираните части от четири украински области, където се проведоха т.нар. "референдуми" за присъединяване към Русия. Путин подчерта, че "това не е блъф" и оттогава не минава ден без медиите да се питат: Ще го направи ли? И: Ако го направи, какво?

По данни на Федерацията на американските учени, цитирана от Си Ен Ен, Русия в момента има 4 477 ядрени бойни глави (в бойна готовност или в резерв), като 1 900 от тях са "нестратегически". САЩ има общо 3 708 ядрени бойни глави. 

Известни са поразяващите фактори на ядрения взрив: светлинно излъчване (огнено кълбо, което в Хирошима е било 370 метра в диаметър и с температура 6 000 градуса Целзий); ударна вълна, т.е . рязко и значително сгъстяване на средата, което се разпространява със свръхзвукова скорост в продължение на 30-40 секунди и поглъща половината от енергията на взрива; проникваща радиация, поток от гама кванти и неутрони, който поразява непосредствено чрез йонизация живите организми; радиоактивно замърсяване - облак от радиоактивни частици, носени от атмосферните течения; електромагнитен импулс - който поврежда електрооборудването и комуникационните системи в радиус на няколко километра от взрива.

Както сам Путин заяви, руските войски в Украйна воюват на фронтове с обща дължина около 3 000 км. Къде точно Русия би насочила тактически ядрен удар и какви биха били непосредствените последствия от него? Ако се водим от теоретическото предназначение на такъв удар, той би трябвало да бъде някъде по този дълъг фронт. Това значи, че той би предизвикал обрат по ограничен сектор от него, като при това изложи на сериозен риск не само противника, но и руските войски и населението, което те претендират да защитават и освобождават. Нещо повече, той би превърнал в радиоактивна пустиня "освободените" територии, т.е. би обезсмислил самата "специална операция".

Ако ударът е в дълбочина - по голям град, ключов обект на отбраната или инфраструктурата, той не би променил положението на фронта, а е възможно и, вместо да сломи, да ожесточи украинската съпротива и да причини рязко и качествено увеличение на западната подкрепа за нея. 

Критици на понятието "тактическо ядрено оръжие" като историка Алекс Уелърстийн от Технологичния институт в Стивънс, Ню Джърси, САЩ, посочват, че разликата между него и стратегическото не е в мощността, а в целта, за която се използва. 

"Атомните бомбардировки над Япония бяха "стратегически" атаки, целящи основно да унищожат бойния дух и да сплашат японското висше командване да капитулира. Това, което направи бомбата от 15 килотона "стратегическа", беше точно мястото, където беше пусната", пише той.

„Не мисля, че има такова нещо като „тактически ядрени оръжия“. Всяко ядрено оръжие, използвано по всяко време, променя стратегическите правила на играта“, каза бившият министър на отбраната на САЩ Джеймс Матис в изслушване пред Конгреса през 2018 г. 

Експерти, цитирани от АФП, смятат, че Путин би могъл да използва т. нар. "тактическо ядрено оръжие" с надеждата, че то би принудило Украйна да се предаде и би предизвикало разкол сред западните съюзници за това как да отговорят. Но тези експерти отбелязват, че рисковете, които съпътстват такъв ход, надвишават ползите от него и че той би бил израз по-скоро на отчаяние, отколкото на решителност. 

Ако Путин използва тактическо ядрено оръжие, НАТО няма да има друг изход, освен да отговори. Но какъв точно би бил отговорът, зависи от конкретната ситуация. От една страна западният алианс не би искал да изглежда слаб пред руското предизвикателство, от друга - не би трябвало да отключва глобален ядрен конфликт. Украйна не е членка на НАТО и за нея не важи член 5 от Вашингтонския договор, че нападението срещу един от съюзниците се смята за нападение срещу всички.

САЩ имат около 100 тактически ядрени бойни глави, разположени у техни европейски съюзници. Такива оръжия носят и американски подводници и бойни кораби. Използването им е най-рисковата опция, защото тя може да извади конфликта от контрол. 

Съществува и опцията за мощен отговор с конвенционални оръжия по чувствителни руски цели - например унищожаване на руския Черноморски флот. Със скромните си възможности досега Украйна потопи неговия флагман и главния му десантен кораб, свеждайки армадата до нещо като брегова охрана. Вътрешнополитически, Путин няма да има друг изход, освен да отговори, но как? Ще посмее ли сама Русия, която вече седем месеца не може да се справи с Украйна, да започне война с най-силния отбранителен съюз в света? Т.е. посягайки към ядреното копче, руският президент може да вкара себе си и страната си във фатален капан без изход.

Има и трета школа на мисълта, според която НАТО трябва да продължи с линията на максимална сдържаност, въоръжавайки обаче Украйна масивно както със средства за отбраната, така и за нанасяне на удари в дълбочина по руската територия като например ракетите с голям обхват ATACMS или противовъздушните Patriot и THAAD, както и снабдявайки Киев със съвременни западни изтребители. 

Според тази школа на мисълта евентуалата употреба на ядрено оръжие от Русия би я поставила в пълна международна изолация и би дала възможност на Запада да убеди страни като Китай и Индия, досега неосъдили руската агресия, да се присъединят към международните санкции.