В детска градина отказали да приемат дете със синдром на Даун, тъй като се притеснявали да не зарази останалите деца. Друга майка от Севлиево разказва как в неофициален разговор директорът на детската градина, която детето ѝ с увреждания посещава, преди това я заставил да му осигури частен учител. Учителят трябвало да придружава детето и да му помага при общите занимания.

Това са някои от истории от фокус групите на родители в мащабно изследване на УНИЦЕФ, посветено на нагласите и социалните норми към деца с увреждания и затруднения в развитието в България.

Дискриминация и безхаберие от страна на институциите, безразличие на обществото, липса на специалисти, изключване или ограничавани в цялостното приобщаване и развитие на децата с увреждания в детските градини... Така изглежда картината през очите на родителите.

Анкетираните 10-14- годишни "нормални" определят по-често като тъжни и сами децата сувреждания, а като щастливи - тези без. Самите те нямат в близкото си обкръжение дете с увреждания.

От гледната точка на децата с увреждания: децата в норма често се държат „лошо“, тормозят ги, обиждат ги, подиграват им се и странят от тях. Те присъстват в класната стая, но не са приобщени реално. Чувстват се сами и отхвърлени от връстниците си.

Ето и още някои данни и изводи от изследването.

Страдат ли децата с увреждания от негативни нагласи?

Сред родителите на деца без увреждания 40,1% са напълно съгласни и 40,2% са донякъде съгласни (общо 80,3%), че децата с физически увреждания страдат поради негативни нагласи към тях; за децата с интелектуални увреждания напълно съгласни с това твърдение са 38,8% и донякъде съгласни – 37,9% (общо 76,7%). Сред родителите на деца с увреждания 54,3% са напълно съгласни и 25,9% – донякъде съгласни (общо 80,2%), че децата с физически увреждания страдат поради негативни нагласи към тях; по отношение на децата с интелектуални увреждания напълно съгласни с твърдението са 58,1% и донякъде съгласни – 24,8% (общо 82,9%). Има разминаване в мненията на двете групи родители (отглеждащи деца с увреждания и отглеждащи деца със затруднения) и по отношение на това кои деца по-често са жертва на негативни нагласи спрямо тях. Според родителите на деца с увреждания това са децата с интелектуални увреждания, а според тези на деца със затруднения в развитието – децата с физически увреждания. Мнението, че децата не се третират еднакво, е най-силно разпространено в столицата на страната и сред родителите на възраст над 45 години.

Допринасят ли децата с увреждания за многообразието в обществото?

Сред родителите на деца без увреждания 21,2% са напълно съгласни и 29,9% са донякъде съгласни (51,1%), че децата с физически увреждания допринасят за многообразието в обществото. По отношение на децата с интелектуални увреждания напълно съгласни са 25,2%, а донякъде – 25,4% (общо 50,6%). Сред родителите на деца с увреждания 37,3% са напълно съгласни и 22% – донякъде съгласни (общо 59,3%), че децата с физически увреждания допринасят за многообразието в обществото; за децата с интелектуални увреждания съгласието е 39,1% – напълно съгласни, и 22,6% – донякъде съгласни (общо 61,7%). 

Трябва ли децата с увреждания да получават равни възможности, независимо от разходите?

Сред анкетираните родители на деца без увреждания 70,4% са напълно съгласни и 22,6% са донякъде съгласни (93% общо), че децата с физически увреждания трябва да получават равни възможности (като училище и игра), независимо от разходите. За децата с интелектуални увреждания делът на напълно съгласните е 69%, а на съгласните донякъде – 17,6% (общо 86,6%).

Сред родителите на деца с увреждания 77,6% са напълно, а 11,2% – донякъде съгласни (общо 88,8%), че децата с физически увреждания трябва да получават равни възможности, независимо от разходите. Степените на съгласие за децата с интелектуални увреждания са 73,5% и 18,8% (92,3% общо). Сред специалистите в социални услуги 87,4% са напълно, а 6,3% – донякъде съгласни (общо 93,7%), че децата с физически увреждания трябва да получават равни възможности, независимо от разходите. За децата с интелектуални увреждания напълно съгласни са 80%, а донякъде – 8,9% (88,9% общо).

Могат ли децата с увреждания да се впишат в обществото без финансова помощ за техните семейства?

Сред родителите на деца без увреждания 43,9% са напълно и 33,4% – донякъде съгласни (общо 77,3%), че децата с физически увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ за техните семейства. По отношение на децата с интелектуални увреждания нивата са съответно 42,4% и 28,4% (общо 70,8%).

Сред родителите на деца с увреждания 39,8% са напълно и 34,7% – донякъде съгласни (общо 74,5%), че децата с физически увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ, докато по отношение на децата с интелектуални увреждания процентите са: 62,4% – напълно съгласни, и 12,8% – донякъде съгласни (75,2% общо).

Данните от фокус групите с родители на деца с увреждания и затруднения в развитието сочат, че те не се чувстват достатъчно включени в изработването на политики, които пряко засягат тях и децата им. Респондентите смятат, че няма достатъчна комуникация с родителите от страна на тези, които правят политиките. Във фокус групите с родители на деца без увреждания се акцентира върху дискриминацията и „безхаберието“ на институциите и отсъствието на държавата от задължението да се полагат грижи за децата с увреждания, от една страна, и „безразличието“ на обществото като цяло, от друга. Сред проблемите са посочени задълбочаващ се дефицит на специалисти („няма педиатри, няма психолози“); липса на държавна грижа и безплатни домове за грижи за деца, за сметка на частни и финансово недостъпни домове („всичко трябва да минава през частни такива, където се плащат едни сериозни пари“). Участниците в дискусиите са категорични, че държавата е длъжна да осигури за всяко дете със затруднения в развитието „нужните грижи безплатно – рехабилитация, психолог, логопед“.

Отношение към децата с увреждания в образователната система

Сред родителите на деца без увреждания преобладават нагласите, че в повечето случаи отношението към децата с физически увреждания и интелектуални затруднения на възраст 3–6 години не е същото, каквото е към връстниците им.

Респондентите смятат, че в детската градина те често са изключвани или ограничавани в цялостното си развитие и приобщаване поради тяхното увреждане/затруднение.

Според интервюираните експерти често децата със затруднения в развитието, дори да са включени в учебния процес и да присъстват в класната стая, не са успешно приобщени към колектива. Обичайно са позиционирани най-отзад и отстрани в самите стаи, придружавани са от възрастен – родител или друг в ролята на личен асистент, и ако са тихи и спокойни, остават почти незабележими.

От гледна точка на родителите на деца без увреждания, участвали във фокус групи, нагласите относно възможността децата с увреждания да бъдат в обща група в детската градина заедно с деца без затруднения в развитието, не са еднозначни. Респондентите са категорични, че това зависи от степента на увреждане на детето, от една страна, а от друга – от наличието на специалист, ресорен служител. „Има деца, които са с психически проблеми. Няма как да са сред общите.“ (Мъж, родител на деца без увреждания, София).

Според фокус групите с родители на деца с увреждания техният опит често е свързан с подписки срещу включването на децата и липсата на капацитет да се посрещнат образователните им нужди в рамките на учебните заведения. Според родителите в образованието има много наредби, които на теория гарантират прилагане на приобщаващото образование като част от държавната политика, но всъщност „всичко е само на хартия“. Така например в детска градина са отказали да приемат дете със синдром на Даун, тъй като са се притеснявали да не зарази останалите деца. Майка от Севлиево разказва как в неофициален разговор директорът на детската градина, която детето – посещава понастоящем, я заставя да му осигури частен учител. Учителят трябва да придружава детето и да му помага при общите занимания. В противен случай, директорът заплашва, че с помощта на родителския съвет ще изключи детето.

Друго условие в рамките на образователната система, което често нарушава правата на децата с увреждания и затруднения в развитието, е физически недостъпната среда. Родителите на деца с увреждания или затруднения в развитието откриват ползи от включването на децата си в образователната система и за самите преподаватели и останалите деца. По този начин те имат досег от първо лице с проблема, имат възможност сами да формират мнение, базирано на опит, и у останалите деца да бъде развито толерантно поведение и приемане на различията.

Потенциалните негативи при записване на детето в обща детска градина са свързани с възможността детето да бъде нагрубявано, неглижирано, изолирано. Храната, предлагана в детските градини, също често не е на ниво, което да отговаря на специалните хранителни режими на някои деца със затруднения в развитието.

Родителите отчитат и общовалидните недостатъци за всички деца, като по-често разболяване, поради контакта с повече хора, както и възможността детето да възприеме някои лоши навици от останалите.

Как се чувстват родителите: стремят се да бъдат незабележими в обществото

Резултатите от анкетирането на родители на деца с увреждания сочат, че около една пета е делът на родителите, които споделят, че отглеждането на дете с увреждане ги е накарало да се чувстват нещастни и безпомощни, а около една трета съобщават, че това е дало отражение върху тяхното емоционално и психическо състояние. С дялове от около общо 16% (напълно и донякъде съгласни) се обособяват родителите, посочили, че са ограничили излизанията навън и избягват да общуват с детето си на публични места. Малко под 7% споделят, че са намалили цялостния си контакт с детето.

Лицата, полагащи грижи за деца със затруднения в развитието, показват по-високи нива на съгласие с твърденията, че отглеждането на дете с увреждане е повлияло негативно на тяхното психическо и емоционално състояние. Те по-често са се усещали дискриминирани и са споделяли, че се страхуват да разкрият, че детето им има увреждане. Родителите на деца с увреждания, от друга страна, значително по-често признават, че отглеждането на дете с увреждане е повлияло на тяхната увереност, стремят се да бъдат незабележими в обществото и усещат натиск върху себе си като родители.

Нагласите на 10-14-годишните към децата с увреждания

Децата са помолени да определят дали дадени думи се отнасят към деца с увреждания или към деца без увреждания.

„Лош“ е определение, за което няма единодушно мнение. Все пак най-често то се явява като характеризиращо децата без затруднения в развитието (30,2%). Посочената причина е, че понякога се случва деца в норма да се подиграват и да обиждат дете със затруднения в развитието.

Характеристиките „тъжен“ и „сам“ също се приписват най-често едновременно и на двете групи. Наблюдава се обаче тенденция децата да отнасят тези описания към връстниците си със затруднения в развитието. Децата със затруднения в развитието са „тъжни“, от една страна, заради самия факт, че имат някакво ограничение (физическо или интелектуално), от друга – защото са неразбрани, обект са на подигравки и тормоз.

Аналогично на тази зависимост, интервюираните са по-склонни да припишат определението „щастлив“ на децата без затруднения в развитието.

Описанията „общителен“ и „трудолюбив“ отново се определят предимно като присъщи и на двете групи. Въпреки това е видима тенденция, според която подрастващите са по-склонни да ги приписват на децата без увреждания.

Децата са помолени да кажат къде според тях играят децата с увреждания и децата без увреждания на детската площадка. Респондентите най-често позиционират децата с физически увреждания на местата, които определят като по-безопасни и по-спокойни („беседка“, „пейки“, „люлка мрежа“). В създадените схеми почти не се срещат варианти, в които децата с физически затруднения да са поставени при различните видове катерушки („катерушка“, „катерушка паяжина“, „стена за катерене“).

В проведените фокус групи изследователите са стигнали до извода, че децата нямат ясно изградена представа за ограниченията на връстниците си с интелектуални затруднения. Отговорите сочат, че респондентите ги разпознават като по-активни в игрите на детските площадки от децата с физически затруднения (по-рядко се срещат на пейките и беседката). Най-вече играят на пързалките и люлките, където придружителите им могат да им помагат. Местата, на които най-често се посочва, че децата не играят заедно, са всички видове катерушки.

Участниците в проучването са попитани дали биха поздравили дете с увреждания, дали биха го включили в игра с приятелите си, биха ли му услужили с материали в клас, биха ли го поканили у дома и биха ли споделили тайна с него.

Колкото по-личен контакт и допускане в близост предполага действието, толкова по-често се среща отказ или въвеждане на условие за реализация на контакта. Нивата на близост и допускане се определят от това дали събеседникът е възприеман като приятел. От интервюираните 17,3% (9 деца) не биха поканили дете със затруднения в развитието у дома си, а за 11,5% (6 деца) зависи основно от това дали са приятели с детето и дали им е приятно да прекарват време заедно. Приблизително всяко пето от интервюираните деца признава, че не би споделило тайна със свой връстник със затруднения в развитието. Притесненията са, че детето със затруднения няма да може да разбере концепцията на тайната и може неволно да я разкрие на някого. За една четвърт от респондентите готовността за споделяне зависи от това колко близък приятел им е това дете и дали може да му се има доверие. Ако детето със затруднения в развитието демонстрира положително поведение, тихо е или дори пасивно, връстниците му в норма са склонни да общуват с него, да го включват в общи игри, заявяват готовност да му помагат за преодоляване на ограниченията. Ако обаче затруднението е свързано с изменени представи за ситуацията, неадекватно поведение, агресивни изблици, децата не са склонни да проявят такава толерантност.

Повечето подрастващи нямат в близкото си обкръжение деца с увреждания и съответно нямат опит в комуникацията с тях или нагласи, изградени на базата на реални впечатления. Основно в случаите, в които интервюираните споделят за контакт с деца с увреждания и затруднения в развитието, той е в резултат на това, че има подобен случай в класа или в училището. От мненията, споделени в рамките на фокус групите, се забелязва тенденция, според която колкото по-големи са учениците, толкова по-склонни са да възпроизвеждат общоприетото говорене за деца с увреждания и затруднения в развитието.

Изолирани и дори обиждани

Многократно интервюираните деца с увреждания споделят, че не се разбират с връстниците си. Децата със затруднения често са изолирани и дори обиждани. Помолени да помислят за разлики между децата със затруднения в развитието и връстниците си в норма, интервюираните посочват, че съществена разлика е държанието/ отношението. Децата в норма често се държат „лошо“, тормозят децата с увреждания и затруднения в развитието, обиждат ги, подиграват им се и странят от тях. Те присъстват в класната стая, но не са приобщени реално. Чувстват се сами и отхвърлени от връстниците си. Общуват с ограничен брой хора и нямат смелостта и комфорта да градят свободно взаимоотношения със съучениците си. Както всички други деца, те също искат да създават приятелства. Идеята за присъединяване на ново, непознато дете в училище децата със затруднения в развитието посрещат като нова възможност да спечелят приятел. Готови са да поздравяват детето, да го включват в игрите си, да му заемат свои вещи, да му споделят лични неща, които ги вълнуват. Те обаче са по-резервирани към идеята да допускат външни и все още не толкова познати хора в най-личното си пространство – дома.

Проучването е осъществено:

- сред 246 родители на деца с увреждания или затруднения в развитието от цялата страна

- 1010 лица, родители на деца без увреждания, като задължително условие в подбора на респондентите е те да отглеждат дете на възраст до 7 г.

- 172 здравни специалисти, които работят пряко с деца със и без увреждания или затруднения в развитието

- 294 специалисти, които работят в социални услуги за деца

- Фокус групи с родители на деца с увреждания или затруднения в развитието

- Фокус групи с родители на деца без увреждания или затруднения в развитието

- Дълбочинни интервюта с деца с увреждания или затруднения в развитието

- Дълбочинни интервюта с деца без увреждания или затруднения в развитието

- Дълбочинни интервюта със специалисти

Изследването е проведено от агенция "Глобал Метрикс" по пилотна методология на регионалния офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия, разработена от Университета Дрексел.