Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Промените в този закон бяха последното, което прие парламентът преди да излезе в лятна ваканция. Тези промени са свързани с продажбата на 4400 държавни имота, около която има сериозна обществена полемика.

Тези промени бяха приети при съмнения за липса на кворум в парламента. От "Продължаваме промяната - Демократична България" заявиха, че по този повод е възможно да поискат оставката на шефа на парламента Наталия Киселова.

Вчера от правителството заявиха, че ще внесат списъка с въпросните имоти за гласуване в парламента в опит по темата да бъде намерен консенсус.

"Приетите в последния момент, на 31 юли 2025 г. промени, отнемат установени в закон гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с имущество, поверено на държавата. Улеснява се продажбата на имущество от предприятия, включени в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК).

Отпада изискването приватизационна продажба на обособените части от търговски дружества с повече от 50% държавно участие в капитала, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 (т.нар. забранителен списък) да бъде възможна само след решение от Народното събрание по предложение на Министерския съвет".

Това е записано в мотивите на президента за ветото. Според него промените легализират отказ от конституционни правомощия, поверени на изпълнителната власт по управление и разпореждане с имущество, отговорност на държавата. В дългосрочен план това би се отразило на активите на самите дружества и би обезсмислило забранителния списък, в който номинално присъстват. 

По отношение на промените в Закона за насърчаване на инвестициите и в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Румен Радев посочва, че принципно подкрепя идеята за изрично въвеждане в закона на ускорени административни процедури за реализирането на значими проекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности в публичен интерес. Това обаче следва да се прави при обективни критерии, при спазване на изискванията за предвидимост и оправданост.

Според президента с допълнението на определението за "обект със стратегическа важност" в ЗООС законодателят създава възможност за заобикаляне на целия процес на разработване и приемане на конкретните стратегии и постигането на законоустановените им цели. Подменя се самото предназначение на ускорените процедури за приоритетни проекти и така се създава възможност те да бъдат използвани отвъд легитимните им цели. 

Макар и неназована в мотивите, може да се каже, че общата цел на тези различни законодателни предложения е подобряване ефективността на мерките за насърчаване на инвестициите, с фокус върху ускореното изграждане на обекти със стратегическа важност за развитието на България. Тази цел обаче не може да бъде постигната чрез законодателни мерки, които са за сметка на основните права на гражданите и противни на конституционната повеля държавата да се грижи за повереното ѝ имущество в интерес на гражданите и на обществото, пише в мотивите си президентът.