Ако Швеция и Финландия бъдат нападнати от Русия преди влизането им в НАТО, те могат да поискат помощ от останалите страни членки на ЕС, които са длъжни да я окажат.

Това заяви върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел в отговор на журналистически въпрос.

Той говори след заседанието на Съвет „Външни работи (отбрана)“ в Брюксел. В него участваха министрите на отбраната от страните членки на ЕС.

Борел се позова на член 42,7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Той гласи, че когато страна от ЕС стане обект на въоръжено нападение на нейната територия, другите членки на Общността са задължени да ѝ окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат.

„Надявам се това да не се случи никога“, допълни шефът на европейската дипломация.

Той увери, че и Хелзинки, и Стокхолм имат пълната подкрепа на Брюксел по пътя им към НАТО. Надеждите са двете скандинавски страни да се присъединят съвсем скоро.

„Това ще бъде важна геополитическа промяна. Погледнете само картата на Балтийско море,  вижте какво става с Швеция и Финландия в НАТО“, посочи той.

Войната в Украйна бе главната тема на Съвета.

Осигуряването на подкрепа от ЕС за Украйна води до промени на бойното поле, каза Борел.

„Трябва да продължим да помагаме. Сега  е особено важно, защото войната в Донбас е повратна точка. Не можем да оставим и няма да оставим Украйна без необходимото оборудване. Не знам колко дълго ще устои Русия, но ако наистина е изгубила 15 на сто от войските си в началото на войната в Украйна, това би било световен рекорд, включително за загуби, претърпени от нападащата страна“, смята той.

Европейската военна помощ за Украйна скоро ще достигне два милиарда евро. Борел обаче отбеляза, че това е само част от усилията на страните от ЕС. Общата сума е много по-голяма, отколкото хората мислят, каза върховният представител, но отказа да я назове.

Мисията от съветници от ЕС се завръща в Киев. Тя ще помага за охраната на границите на Украйна, както и за разследване на военните престъпления.

Друга тема на Съвета е била въоръжаването на ЕС. Според Борел през последното десетилетие Съюзът на практика се е разоръжавал. Причината е, че не са били отделени достатъчно средства за отбрана.

Едва сега ЕС е тръгнал по пътя на възстановяване на въоръжаването. Но за споменатия период организацията е пропуснала да вложи в отбранителни способности над 130 милиарда евро.

Сега краткосрочната цел на ЕС е да се попълнят оръжейните запаси, средносрочната – увеличаване на капацитета, а дългосрочната - подсилване и осъвременяване на въоръжените сили.

Гости на съвета бяха украинският министър на отбраната Олексий Резников и зам. генералният секретар на НАТО Мирча Джоана. Самиятшеф на пакта Йенс Столтенберг отсъства, тъй като е болен от COVID-19.