Антикризисните мерки на правителството не са проинфлационни. Това заяви днес пред бТВ финансовият министър и вицепремиер Асен Василев. Думите му дойдоха в отговор на нападките на опозиция и редица икономисти, които смятат, че кабинетът раздава "хеликоптерни пари", които ще помогнат на допълнителното повишаване на цените. 

"Те (б.р. - мерките) биха били проинфлационни, ако бюджетният дефицит растеше, тъй като това означава, че ще наливаме повече средства в икономиката, създавайки по-голям дефицит. Това, което ние правим е допълнителни приходи, които се очакват, да се връщат обратно в икономиката и при най-уязвимите групи целево. Така че от тази гледна точка - не би следвало да се създаде допълнително инфлация", аргументира се Василев. 

Всъщност дори да бъде приета тезата, че дефицитът няма да се надуе с новите харчове, а това никак не е сигурно, има и друг проблем. Наливането на пари "на калпак" ще повиши търсенето при ограничено в момента предлагане и така неизбежно цените ще растат. Освен това, ако все пак дефицитът се повиши, то това би противоречало на почти всички икономически теории, които казват, че инфлация се бори с консолидация - или казано просто със свиване на дефицитите. 

Василев коментира и една от най-обсъжданите и спорни мерки на властта - премахването изцяло на ДДС за хляба. Идеята тук е да се намали цената за крайните потребители, но това решение остава извън властта на управляващите. 

"Цената на хляба зависи от производителите и от цената на зърното, което знаем, че драматично се качи покрай кризата с Украйна, но това, което държавата може да направи, е да не оскъпява хляба с 20%", каза той. 

Именно обаче тази мярка е пример за това, че мерките на правителството не са целеви. Почти всички са направени така, че от тях да се възползват и хора с високи доходи, които могат да поемат разликата и такива, които ще изпаднат "извън борда". 

Вицепремиерът коментира и намаляването исканото намаляване на акциза на горивата. Според него това е невъзможно, заради правилата на Брюксел, имайки предвид, че България има най-ниските ставки в целия блок. Това важи и за пропан-бутана, който не е метан или природен газ, тоест - неговият акциз е част от акциза на горивата. 

"Акциз на газ можем да освободим, тъй като общото потребление на газ в енергийния микс на страната е под 15% и имаме право по евродиректива да го намалим. Но за пропан-бутана специално 25-те стотинки отстъпка също важат, така че там не би следвало да има проблем. Освен това мисля, че и намаленият ДДС за газа, което сме сложили, също ще важи", обясни Василев. 

Той направи и важно уточнение днес - тази мярка, с отстъпката за литър гориво на колонка, ще важи само за автомобили с български талон. Това, според министъра, е целева мярка. Очакването било около милион семейства да се възползват от "промоцията". 

"Много е важно да се каже, че отстъпките са за най-ниския клас горива, тоест ако става въпрос за бензина - за А95, ако става въпрос за дизела - дизела без добавки. Тоест - скъпите автомобили, които ползват по-висок клас горива, просто няма да се възползват от тази отстъпка, така че тя наистина е насочена към уязвимите групи на населението, които зареждат по-евтините горива", допълни "пазителят на хазната". 

Що се отнася до другото голямо перо в антикризисния пакет, който общо ще ни струва около 2 млрд. лв. по предварителни сметки - пенсиите, Василев призна, че  дефицитът в НОИ ще се увеличи. Все пак обяви, че дупката ще порасне с малка сума, но не уточни с колко точно. 

"Ще се върне горе-долу около 50 на 50, както беше преди това - 50% самофинансиране, 50% финансиране от държавния бюджет, което не е много устойчиво във времето, но това е, което имаме от самото начало на пенсионната система в България."

Това, което има предвид Василев е, че НОИ не може да събере достатъчно средства от осигурителни вноски, за да изплаща пенсиите. Така се налага държавата да дотира бюджета на институцията с трансфер от бюджета. Тоест - от една страна плащаме пенсии през осигуровките си, от друга - през данъците си. В България един работещ издържа няколко пенсионери. Василев има и обяснение: 

"Знаете, че имаше един период, в който реално всичко, което би следвало да е натрупано за финансиране - изчезна"