Днес е 24 май - официално Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Един от най-важните български празници, той се празнува под една или друга форма вече над 170 години, а е официален празник на Република България от 1990 г.

В столицата и много други градове днес ще има шествия по повод празника. В София то започва от площад "Независимост" в 10,30 ч и ще завърши пред паметника на Светите братя в 11 ч, когато започва официалната част на събитието.

Тази година химнът на празника - "Върви, народе възродени" на Стоян Михайловски, с музика на Панайот Пипков, има своя годишнина - 130 години от написването си. Столична община организира по този повод изпяване в цялост (всички 14 куплета) от сборен ученически хор от софийските училища.

Шествия ще има и във Варна, Пловдив, Ловеч, Русе, Бургас, Стара Загора и други големи и малки градове в страната.

Празникът и неговата история

За първи път празникът се чества на 11 май 1851 г., организиран от Найден Геров в Пловдив, когато е църковният празник на Светите братя.

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители обаче става в България още с идването на техните ученици през 886 г., само година след смъртта на Методий. Солунските братя, както стават известни в историографията, са празнувани за две свои ключови постижения - създаването на глаголицата и превода на Библията на старобългарски език. 

Кирил и Методий са почитани и от много други за разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. 

Историческите спорове за произхода им продължават, макар да няма много данни, които да сочат за техни български корени. Може би по-впечатляващо е, че двама гръцки богослови, полиглоти и сред най-образованите хора за времето си решават, че е мисия на живота им да създадат писменост и да разпространят сред славянските народи християнството. В ранното Средновековие писмеността и книгите не са били просто метод за предаване на информация, а почти магически или дори божествени инструменти за запазване на мисълта и разума.

След 1989 година редица български учени, историци, общественици, културни дейци и политици поставят въпроса за превръщането на 24 май в Национален празник вместо 3 март, обосновавайки се с довода, че Българската писменост е най - значимото, успешно и трайно дело в хилядолетната история на България. Денят става официален празник, макар и не Национален.

Наскоро той бе преименуван след решение на Народното събрание, по инициатива на ВМРО, от "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" на настоящото "Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност".

Българската азбука, която ползваме днес, кирилицата, всъщност е дело на българските ученици на Кирил и Методий в Преславската книжовна школа. Тя е опростен, но и допълнен вариант на глаголицата, дело на Кирил.