От месеци формацията „Възраждане“ прокламира въвеждането на закон, според който български медии, които са получили финансиране от чужда държава, трябва да се регистрират като чуждестранни агенти.

Такива медии според „Възраждане“ са всички, получили финансиране от фондация „Америка за България“, за която формацията твърди, че се финансира от американското правителство.

Аргументът на „Възраждане“ е, че такъв закон съществува в Съединените американски щати (САЩ) и трябва да се приложи и спрямо техните агенти у нас.

Настоява се още публичните изяви на такива медии, организации и експерти да бъдат съпроводени с надпис, че мнението им не е обективно, а изразява позицията на чужда държава.

Изказвания на представители на формацията с тези твърдения можете да прочетете и чуете тук, тук, тук, тук и това са само малка част от примерите.

Factcheck.bg провери до каква степен твърденията на „Възраждане“ се потвърждават от фактите.

Как е в Америка

Законът за регистрацията на чуждестранните агенти (Foreign Agents Registration Act, FARA) в САЩ е в сила от 1938 г. Целта му е американското общество да знае ако в оформянето на общественото мнение участват хора и организации, които действат от името на чужди държави и организации. Законът не забранява изразяването на различни идеологии и позиции, а само изисква съответните организации да осигурят прозрачност на действията и финансирането си.

През април 2022 г. правната комисия в Камарата на представителите в американския Конгрес провежда първото от 30 години насам обсъждане на закона, който не е променян от десетилетия и към прилагането му има много критики. В доклад на Американската адвокатска асоциация се препоръчва думата „агент“ да се замени с „представител“, тъй като „агент“ създава подвеждащи внушения и излишна стигматизация на регистрираните. По отношение на медиите експертите препоръчват фокусът да се постави върху степента, в която чуждестранните правителства упражняват контрол върху съдържанието, разпространявано в Съединените щати.

От журналистическа гледна точка срещу прилагането на закона има много критики. Опасенията са, че той може да бъде използван с политически цели или за заглушаване на критични гласове. Също така, регистрираните медии се задължават да разкриват множество детайли за работата си, в това число източниците си на информация. Проблематична е и идеята правителството да определя границата между журналистика и пропаганда.

Какво е чуждестранен агент според американския закон

Според американското законодателство това е всяко лице, което действа като агент, представител, служител или по друг начин по нареждане, искане или под ръководството или контрола на „чуждестранен принципал“.

Според Института за български език, „принципал“ означава „основен собственик, който действа като управител“. Затова оттук нататък в текста ще използваме това значение на думата, за улеснение на читателите.

„Чуждестранен принципал“ или собственик/управител и ръководител на чуждестранен агент може да бъде правителство, политическа партия, отделни лица и всякакъв тип организации, които се намират и действат извън САЩ. При това, регистрацията се изисква, ако се извършват „политически дейности“ с намерението да повлияе върху американското обществено мнение и политика. Тук влиза широк кръг от дейности като връзки с обществеността, реклама, информационни дейности, фондонабиране, лобизъм.

Българската следа

В момента регистрираните чуждестранни агенти в САЩ са 504. Активните чуждестранни собственици/ръководители са 774. Сред тях има компании, неправителствени организации, политически партии и други политически групи. Има 8 български дружества и групи лица, регистрирани като собственици/ръководители на чуждестранни агенти в САЩ. Всички регистрации са направени през последните две години.

Дружеството BGR Government Affairs, LLC е регистрирано като чуждестранен агент на „Аврора Консулт“ ЕАД (от името на Делян Пеевски). В документите е отбелязано, че „чуждестранният ръководител е правна фирма, която е ангажирала регистрирания агент от имено на клиент, който е член на българския парламент“. Governmental Law LLC работи в услуга на компаниите „Градус-98“ АД и „Еврометал“ ООД. Alexandria Group International LLC действа от името на няколко български лица и компании: Атанас, Пламен и Христина Бобокови; Миню и Рени Стайкови; „Инвестбанк“. QORVIS LLC е регистрирано като агент на дружеството „Атоменергоремонт“. Някои от тези договори вече са оповестявани в журналистически разследвания.

Има ли медии, регистрирани като чуждестранни агенти в САЩ

В Закона за регистрация на чуждестранните агенти е записано изрично изключение за медиите, но то е валидно само ако поне 80% от компанията е собственост на американски граждани и не е притежавана, управлявана, контролирана или финансирана от от чуждестванен собственик/ръководител. Според Министерството на правосъдието, задължение да се регистрират като „чуждестранни агенти“ имат държавно контролирани медийни организации, които се опитват да управляват нагласите на аудиторията или да влияят на американската политика“.

Затова регистрации имат китайската държавноконтролирана агенция „Синхуа“ (Xinhua News Agency North America), „Чайна сентръл телевижън“ (China Central Television, CCTV), вестниците „Чайна дейл“ (China Daily) и „Пийпълс дейли“ (People`s Daily Overseas Edition). Регистрирана е също руската държавна медийна група „Русия днес“, в която влизат „РИА Новости“, „Спутник“ и др. (Federal State Unitary Enterprise Rossiya Segodnya International Information Agency), както и „ТВ Новости“ (ANO TV-Novosti) – юридическото лице на телевизия RT. Регистрация още от 90-те години на миналия век има и японският обществен телевизионен оператор The Japan Broadcasting Corporation, NHK, а от 2005 г. южнокорейската телевизия KBS. През 2019-а и 2020-а Министерството на правосъдието излиза с решения за необходимостта като чуждестранни агенти да се регистрират турската държавна телевизия и катарската „Ал Джазира“.

Регистрацията не изисква от медиите да променят или редактират съдържанието си, а да отчитат редовно дейностите си и да поставят уточняващ надпис на „информационните материали“, които разпространяват. Не се съобщават подробности относно това дали този надпис се поставя на всеки излъчен или публикуван от медиите материал или се упоменава на определени места в прогамата, или на уебсайтовете им. Уточняващият надпис, предвиден в закона, гласи, че организацията е регистрирана като чуждестранен агент в Министерството на правосъдието. В него няма оценки и квалификации, каквито се съдържат в твърденията на „Възраждане“ – че мнението на тези медии или експерти „не са обективни“ и „изразяват позицията на чужда държава”.

Кои са „чуждестранни агенти“ у нас според „Възраждане“

Според „Възраждане“ за „чуждестранни агенти“ у нас трябва да бъдат обявени български медии, получили средства от фондация „Америка за България“, която се финансира от американското правителство. Дали финансирането от американска фондация е достатъчно условие за обявяването за „агенти“ и дали фондацията наистина се финансира от американското правителство?

В американския закон за регистрация на чуждестранните агенти не се прави разлика между това дали чуждестранният собственик/ръководител е държава или частна компания, макар в последните години да се наблюдава засилено внимание към държавно контролираните чуждестранни медии, които разпространяват съдържание в САЩ. Медийните организации не се регистрират по закона ако поне 80% от компанията е собственост на американски граждани и тя не е притежавана, управлявана, контролирана или финансирана от от чуждестванен собственик/ръководител. Т.е. за да влезем в хипотезата на този закон, трябва да се докаже, че медиите, които има предвид „Възраждане“, са притежавани от чуждестранен собственик или са контролирани от чуждестранен ръководител.

Фондация „Америка за България“ отпуска грантове както на медии, така и на неправителствени организации – всички проекти са публично достъпни на сайта на фондацията. Това не прави фондацията собственик или ръководител на тези медии и организации, нито дава основания да се смята, че те действат под неин контрол, какъвто е смисълът на „чуждестранен агент“ в американския закон. Затова няма основания да се твърди, че ако у нас бъде приет закон, аналогичен на този в САЩ, тези медии ще трябва да се регистрират като чуждестранни агенти. Също така, акцентът е върху прозрачността на средствата и дейностите – това е практика, която и сега се прилага у нас от медиите, работещи по проекти и от донорските организации. Информацията за този тип финансиране е публично достъпна и по този начин целта да има прозрачност е постигната.

Сред изброяваните от „Възраждане“ медии има само една, която се финансира от американската държава. Това е „Свободна Европа“, която е част от „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“ (RFE/RL). Българската секция има български редакционен екип и оперира в България. Тази информация е публично достъпна на сайта на медията: „RFE/RL е регистрирана като частна корпорация с нестопанска цел, която се финансира от грант от Конгреса на САЩ чрез Американската агенция за глобални медии (USAGM). Редакционната независимост на RFE/RL е гарантирана от законодателството на САЩ.“

Що се отнася до финансирането на фондация „Америка за България“, тук също нещата не са такива, каквито ги представя „Възраждане“. Фондацията се финансира със собствени средства, не с пари на американската държава. Фондация „Америка за България“ е създадена през 2009 г. с капитал от 400 милиона долара. Толкова е печалбата от продажбата на „Българо-американска кредитна банка“, собственост на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ). Този фонд е създаден през 1991 г., с начален капитал от 55 милиона долара чрез Американската агенция за международно развитие. Тези пари всъщност са единственото държавно финансиране – през 1991 г. се създават общо 10 подобни фонда в Централна и Източна Европа и бившите съветски републики.

Макар парите да са държавни, фондовете се управляват от независими бордове, в които участват предприемачи и инвеститори. Целта е средствата да се инвестират в икономиките на съответните държави, да създават компании, да осигуряват заетост и в крайна сметка да генерират печалби. През 2008 г. Българо-американският инвестиционен фонд продава активите си (с възвръщаемост от над 800%) и с печалбата от 400 милиона долара е основана фондация „Америка за България“. Всяка година тя дарява около 20 милиона долара, а останалата част от общия фонд се реинвестира, за да се финансира бъдещата ѝ дейност. Това се потвърждава и от отчета на фондацията за 2020 г. (последният, публикуван на сайта), както и от независим финансов одит.

Макар да се позовават на американския закон, лансираните от „Възраждане“ идеи много повече напомнят руския закон за чуждестранните агенти от 2012 г. Той също е представян от Кремъл като аналогичен на американския, но това не отговаря на истината. Защо – четете в следващ текст на Factcheck.bg.

*Ралица Ковачева е доктор по журналистика и преподавател по международна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Има три публикувани книги и множество научни статии. Изследователските ѝ интереси са насочени към Европейския съюз, международната политика и дезинформацията. Ралица Ковачева има дългогодишен журналистически опит. Работила е като журналистка в БНТ, радио „ФМ Плюс“, публикувала е в различни онлайн медии и е сред създателите на телевизиите RE:TV и BiT.

Factcheck.bg