За да се влезе в еврозоната, има комплекс от много ясни критерии от гледна точка на бюджетен дефицит, инфлация и други. България, която в момента е във валутния механизъм ERM II, има много стабилна макроикономическа рамка, много силна фискална позиция, валутен борд, така че критерият за валутния курс ще бъде изпълнен много лесно.

Единствената неизвестна (величина) е инфлацията, която нараства много бързо - както тук, така и в еврозоната.

Това посочи в интервю за БТА президентът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Одил Рено-Басо, която направи първата си визита в страната ни откакто оглави институцията.

В София г-жа Рено-Басо се срещна с премиера Кирил Петков и вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, като с българските власти бе подписан меморандум за разбирателство.

"Ще бъде важно да се види как ще се развие инфлацията през идващите месеци, в сравнителен темп тук и в останалата част на еврозоната. Така че бих казала, това е единствената неизвестна", подчерта президентът на ЕБВР, допълвайки, че България разполага с всички елементи, които са й необходими, за да покрие официалните критерии за присъединяване към еврозоната.  

Според Рено-Басо след приемането на еврото не би трябвало да се очаква конкретен натиск върху инфлацията. По думите й от една страна това се вижда от примера на останалите страни, приели единната валута, като родната й Франция, но и заради валутния борд, при който българската валута вече е обвързана с курса на еврото. Тя все пак призна, че е възможно да се стигне до различно възприемане у гражданите, като се появи разминаване между възприемането и реалността.

Президентът на ЕБВР не се ангажира с конкретни прогнози за инфлацията, посочвайки бързото развитие и огромните шокове от възстановяването след коронавирусната пандемия и войната в Украйна, която оказва огромно влияние върху цената на енергията и храните. По думите й прогнозите, както за ЕС, така и за България, са инфлацията бавно да се върне към по-ниски равнища.  

При настоящата ситуация е важна стабилната, предпазлива фискална политика, а когато е необходима подкрепа, тя да бъде изключително целенасочена - към гражданите, които наистина имат нужда от подпомагане, защото са по-уязвими, и да се избягват мерки, които биха били много скъпи за правителствата и биха оказали влияние върху дълговото равнище, посочи г-жа Рено-Басо.

Секторите, които ЕБВР определя като приоритетни при оказваната подкрепа, са възобновяемата енергия, развитие на инфраструктурата, публично-частни партньорства, например в Летище "София".

"Работим например по диверсифициране на газовите доставки, но продължаваме и да инвестираме в енергийна ефективност, във водоснабдителни компании, както и в капацитет за съхранение на газ. Това, може да се каже, са три приоритета, които бихме искали да проучим, да разработим на място като отговор на новия контекст, създаден от войната в Украйна", посочи президентът на ЕБВР.

Институцията силно подпомага частния сектор, например в сферите на застраховането и финансите, но и малките и средни предприятия.

Съществено в настоящата трудна среда е частният бизнес да продължи да инвестира и разработва проекти, подчерта г-жа Рено-Басо. Тя даде пример със селскостопанския сектор, в който би било важно да се съдейства за увеличаване на производството и развитие на износа, като евентуално да се допринесе за справяне с очертаващия се недостиг на храни на глобално равнище. 

България има голям потенциал и огромни възможности като сега, с голямата подкрепа от ЕС, е много важно да изгради бъдещето си,  използвайки тези изключителни ресурси по най-ефикасния начин, каза тя.

Президентът на ЕБВР като цяло препоръча правителството да продължи да подкрепя развитието на частния сектор, да създава солидна правна рамка за привличане на чуждестранни инвестиции, да развива съществуващите бизнеси. Тя отбеляза също така значимостта на социалното и икономическо включване на уязвими групи и осигуряването на населението, както и "зеления преход", в т.ч. с развитие на възобновяемата енергия, капацитети за съхранение и други.

Със сключения меморандум за разбирателство международната финансова институция ще подпомогне българското правителство в провеждането на структурни реформи и в реализацията на проекти, финансирани от фондове на ЕС през програмния период 2021-2027 г. ЕБВР ще окаже подкрепа и за проекти в енергийния сектор, включени в българския План за възстановяване и устойчивост (ПВУ), за да подкрепи прилагането на приоритетите и мобилизирането на средствата от ЕС по Механизма за възстановяване и устойчивост. Институцията ще предостави консултантски дейности по прилагането на ключови приоритети и по ПВУ, например в развитието на възобновяемите енергийни източници. Приоритетите са да бъде спазена тясната времева рамка, като се мобилизират ресурси навреме за отпускането на средствата от ЕС. Същевременно организацията продължава и дейността си по подпомагане на развитието.

Досега ЕБВР е насочила над 4,3 млрд. евро към стотици проекти в България, като само за 2021 г. инвестициите на институцията страната ни са достигнали над 245 млн. евро.