България получава дерогации от шестия пакет от санкции срещу Русия и ще може да купува руски петрол до края на 2024 г., съобщи пред журналисти в Брюксер премиерът Кирил Петков.

Той говори преди заседанието на втория ден от специалния Европейски съвет.

Късно снощи лидерите на страните от ЕС се договориха до края на годината да бъде спрян вносът на петрол от Русия по море. Изключение бе направено за страните без излаз на море, най-вече Унгария, които получават „черното злато“ по петролопровода „Дружба“, построен по времето на СССР.

„В общите заключения няма подробности по страни. Но в реалните договорки, които ще дойдат до два дни, ще има отделен параграф за България с дерогация специално за нас до края на 2024 г. Което прави много добра позицията ни.

Благодаря на партньорите за разбирането. Това позволява и нашата рафинерия да бъде настроена така, за да работи с друг петрол“, каза Петков.

И изтъкна, че реално България остава единствената страна с излаз на море, за която има дерогация.

При плащането няма да има проблем като този с „Газпром“, отговори Петков на въпрос на Клуб Z.

„Лукойл“ трябва да си плаща на „Литаско“ в Швейцария. Така че няма като при „Газпром“ тема - с или без рубли. Важното е, че българската рафинерия работи с руски петрол и не може си позволи чисто технически да отиде на 100 процента неруско гориво.

Важно е също да няма поскъпване при смяната на енергийния ни микс“, допълни премиерът.

България може да играе ключова роля при задаващата се заради войната в Украйна световна криза с прехраната, стана ясно още от думите на Кирил Петков. Заплахата ще бъде обсъждана днес от европейските лидери.

„Ние сме в една от най-добрите позиции в Европа, защото сме голям износител на зърно. Повечето страни нямат този лукс. Тази година се очаква да имаме 7 милиона тона, а консумацията ни е 2 милиона. Така че ще бъдем решение на глобалния въпрос и при нас няма да има криза.

Проблемът е, че стоките се търгуват на световните пазари. И цената ще се увеличи и при нас“, изтъкна Петков.

България е и вариант за решаване на проблема с износа на зърно от Украйна с кораби, ако няма „сини“ коридори. Пристанище Варна може да е едно от решенията. Петков се похвали, че европейските партньори са ни благодарили за това.

За спора със Скопие

На следващия Европейски съвет, който е само след три седмици, ще бъде обсъждана и интеграцията на Западните Балкани. Лидерите на шестте страни от региона ще бъдат в Брюксел.

Петков нито отрече, нито потвърди, че се готви негово посещение във Франция, която до края на месеца председателства Съвета на ЕС. Френският президент Еманеюл Макрон иска до края на председателството да започне междуправителствената конференция със Северна Македония. Това засега не може да стане поради българското вето.

„В момента знам, че на ниво външно министерство се върши много голяма работа, за да се види какви са всичките възможности за напредък по темата. Преди на чисто професионално ниво да се стигне до някаква обща идея - накъде да се върви, не можем да потвърдим нищо.

Потвърждавам само, че преди да се направио каквото и да е, каквото и да се договорят дипломатите, всичко ще мине през парламента – той е последната инстанция. Няма да има нищо скрито-покрито“, увери за пореден път Петков.

А дали ще има развитие по темата, както иска Макрон, премиерът заяви, че зависи в голяма степен и от Европа и дали тя ще приеме условия, които са много важни за България.