България може би ще бъде една от страните, която ще получи правото на дерогация от пълното ембарго над руския петрол, което ЕС обмисля от няколко седмици. По информация на Bloomberg, София е договорила правото да продължи да внася нефт от Русия до края на 2024 година. Разбира се, страната ни не е сама в това искане, другият голям "проблемен" член е Унгария. И Будапеща и София заплашиха с вето над шестия пакет санкции, ако не получат дерогацията. 

И макар да изглежда, че ЕК ще приеме исканията на двете членки, то е логично да си зададем въпроса - нужна ли е такава отстъпка за България или отново говорим за последен, отчаян опит за запазване на руското влияние в родната икономика. Опитваме да отговорим на този въпрос в следващите редове. 

Кой какво внася? 

Основният вносител на руски суров нефт в България е рафинерията "Лукойл Нефтохим" в Бургас. Тя осигурява около 60% от преработените готови продукти за българските бензиностанции. Фактически в страната има още две рафинерии - тази на "Инса ойл" в Белозем и една в Долни Дъбник, наречена "Българска петролна рафинерия". Последните две обаче имат много малък капацитет, за да окажат някакво сериозно влияние на пазара. 

От друга страна, "Нефтохим" е огромен преработвателен комплекс с изключителен технологичен и финансов капацитет. 

През годините "Лукойл" преработва много сортове петрол, като средно около 40% са различни от руския такъв. В същото време, най-често използваният нефт от рафинерията е именно сортът "Уралс" - от Русия. По данни на компанията, за първите три месеца на годината, 63% от преработвания нефт идва от Русия, останалите до 100% - от близкоизточни държави. В момента пък се преработва 100% "Уралс", заради ограничено предлагане на други сортове на нашия пазар. 

След като ЕС започна да говори за евентуално общо ембарго над доставките на руски нефт, редица гласове в България подеха старата песен - без руско у нас не може. В този хор се включи и самата рафинерия, която в средата на май изпрати отговори до изданието actualno, в които обосновава твърденията си. 

Според компанията, "проектирането поръчката и изработването на съответното оборудване, строителство на инсталации, които да преработват само тежки и високосернисти видове суров петрол от Близкия изток, изискват значително технологично време – от порядъка на 3-4 години."

Оттам заявяват, че рафинерията е проектирана да работи с преобладаващо количество "Уралс" и че факторите, обуславящи това са "критичните показатели на качеството на нефта: дестилационно разпределение на фракциите (дестилационна крива), плътност, вискозитет на суровия петрол, съдържание на сяра, съдържание на органични киселини, метали и др."

Какво е нужно, за да се преработва друг вид нефт, според "Лукойл"?

"1. Промяна на схемата и апаратното оформяне на възел за подготовка на суровина (обезсоляване и обезводняване); 

2. Промяна на металургичното изпълнение на основното технологично оборудване (колони, топлообменници, технологични пещи и др.); 

3. Промяна на логиката и критичните параметри в цялостната система за управление и противоаварийна защита на технологичните процеси; 

4. Изграждане на допълнителен капацитет за извличане на сярата, т.е. нови серо-очистващи инсталации и нови каталитични системи, чрез което да се обезпечат качеството на горивата и спазването на екологичните норми."

Какво смятат експертите? 

В същото време твърденията на "Лукойл" срещат стена от обратни аргументи от доста български специалисти. Например Никола Янков - бивш заместник министър на икономиката в периода от 2001 г. до 2003 г. и представител на държавата в надзорния съвет на рафинерията на "Лукойл" в Бургас. В интервю за Клуб Z той беше категоричен: 

"България може да внася 100% от потреблението си на течни горива, ако се налага. Има как и има откъде. И в момента вноса на горива е около 40% от общото потребление. Освен това през годините "Нефтохим" е спирал за дълги периоди от време – понякога за над 6 месеца – за капиталови ремонти и това не е водило до никакви промени на пазара на горива в България. Нито ще се вдигнат цените, нито ще има дефицит. Но по-важно е да се отбележи, че "Лукойл Нефтохим" може да преработва всякакъв петрол, не само руски. Правил го е в миналото, прави го и в момента. Няма никаква технологична причина да се преработва руски нефт. В него няма магическа съставка."

Особен принос към твърдението, че България може и без руски петрол дава и скорошно изследване на Центъра за изследване на демокрацията, което включва много технически и химически детайли. След анализ на направените в рафинерията подобрения след 2015 година и след подробно разглеждане на нейните технически спецификации още от времето на нейното приватизиране, че дори и от времето на нейното създаване, авторите на труда правят следния извод:

"Рафинерията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ е в състояние да преработва ефективно най-разнообразни видове суров нефт, търгувани на международните пазари, както и други суровини, като например остатъчни продукти на рафинериите. Твърденията, че рафинерията може да преработва само руски сортове суров петрол, по-специално Urals, са неверни."

Данните показват, че рафинерията в Бургас е в състояние да преработва по-нискокачествени (по-тежки, с по-високо съдържание на сяра) сортове суров петрол, както и други тежки суровини (остатъчни продукти от рафинериите) във високо рафинирани, по-ценни продукти. 

"Това също така означава, че разнообразието от сортове суров петрол и други суровини, които рафинерията може ефективно да преработва, обхваща по-голямата част от сортовете суров петрол, търгувани на международните пазари и остатъчните продукти, получени в други, по-малко усъвършенствани рафинерии", пише в анализа. 

Това, което е още по-важно обаче, е информацията за сортовете суров нефт, които са налични в Черно и Средиземно море и към този момент. Обобщението за тези, които са подобни на "Уралс" и такива, които са по-леки и с по-ниско съдържание на сяра, показва, че в региона ни има достъп до около 4 млн. барела на ден или около 200 млн. тона годишно. Или казано просто - 30 пъти повече от годишната производителност на "Нефтохим". Става въпрос за доставки от Казахстан, Азербейджан, Алжир, Либия. Тук дори не са включени възможностите за доставки от Кувейт, Ирак, Саудитска Арабия и ОАЕ, за които от "Лукойл" казват, че не могат да заменят руските доставки. 

В същото време е добре да имаме предвид, че т.нар. сорт "Араб лайт", произвеждан от Саудитска Арабия е много сходен с руския "Уралс". Това важи и за иранския петрол, който има незначително по-високо съдържание на сяра, според специализирания сайт Vortexa.

Добре е да се знае, че дебатът за отказа от руски петрол върви в цяла Европа, но данните за последните две години показват, че притиснати до стената европейските рафинерии успяват да се справят и без него. Например през февруари "Уралс" е представлявал едва 8% от всички доставки на суров петрол в Северозападна Европа и Средиземно море. Това е драстичен спад спрямо пика от 2019 година, когато този процент е бил около 14. 

Въпреки това обаче, остава още един въпрос - за цената.

Колко по-скъпо ще бъде? 

Техническата възможност да се достави и друг вид петрол и възможността за неговото преработване обаче, не са единствените условия за спиране на доставките. Условие е и евентуалната цена. За "Уралс" вече има изградени логистични връзки, които са евтини и надеждни. 

В същото време, отново анализът на Центъра за изследване на демокрацията, ни показва, че що се отнася до доставки от региона на Черно и Средиземно море - цената няма да се повиши драстично, а по-скоро - незабележимо. 

Без да навлизаме в сериозни технически подробности обичайното време за отиване и връщане на танкер от Росенец до Новоросийск или Туапсе - двете основни руски пристанища в Черно море, от които се доставя "Уралс" - е 10 до 12 дни. Разстоянието между Росенец и Новоросийск е около 480 морски мили. 

Другите възможности, които вече изброхме, за доставки показват следната картинка в морски мили:

- от Джейхан, Турция - 1000 мили
- от Марса ел-Харига - 1000 мили
- от Суец, Египет - 1000 мили
- От Арзев, Алжир - 1500 мили
- от Озереека (казахстански нефт през Русия - 500 мили
- от Супса (азерски нефт през Грузия) - 620 мили

Видно от информацията, заключава докладът, преминаване към доставки от Казахстан или Азербейджан няма да промени транспортните разходи, докато преминаването към средиземноморски нефт ще увеличи транспортните разходи два до три пъти на база единица (барел или тон). 

Така при най-лошия сценарий - преминаване към 100% нефт от най-далечния доставчик в Алжир, увеличението на барел ще бъде около 1 долар или надценка с 1% над сегашната доставна цена на суровия петрол.

"Опасенията относно увеличените разходи за транспортиране на суров нефт до "Лукойл Нефтохим Бургас" при преминаване към неруски нефт са без значение, когато преминаването е към нефт в рамките на Черно море, и в най-лошия случай са незначителни при преминаване към нефт с произход от други източници", гласи обобщението на анализа. 

Влиянието на "Лукойл" 

За да е пълен анализът на възможностите, е редно да се има предвид и какво е положението на "Лукойл" на пазара на горива в България и какво е влиянието, което рафинерията може да оказва. Освен ноторният факт, че компанията не плаща данък печалба от години у нас, въпреки огромните си обороти, то тя е и на практика монополист. 

"Лукойл" не предлага рафинерията си за преработка на нефт на други фирми, управлява петролопровода, който който свързва съоръженията с големите градове и продуктови складове (нефтобази) в Южна България, включително София, близкото нефтено пристанище Росенец и около 90% от капацитета за съхранение на нефтопродукти в България.

На практика цялата инфраструктура в страната е блокирана от "Лукойл", което по всички правила на играта е пазарно надмощие. 

В най-скорошното си телевизионно интервю шефът на НАП Румен Спецов на практика извини "Лукойл" за неплащането на данъци у нас и аргументира твърденията с инвестиция от 2015 година, която струвала 1,5 млрд. лв. за преработка на тежки метали. Затова и всяка година напред се отчитала загуба - всяка печалба отивала за покриване на инвестицията. Неплащането през предходните години пък се проверявало. 

Каквата и да е истината обаче, е напълно ясно, че "Лукойл" има огромно пазарно надмощие и може да преформатира пазара. И да не забравяме, че "Лукойл Нефтохим" си има компания-майка - "Литаско". 

Тя купува руския нефт "Уралс" с огромна отстъпка от около 30 долара, но продава на "Лукойл Нефтохим" по пазарни цени. Така отстъпката не стига до българските бензиностанции, а маржът остава в "Литаско". Това е и една добра причина да се иска продължаване на руските доставки.