„Магистратът е длъжен да спазва абсолютна дискретност и служебна тайна и няма право да публикува в социални мрежи/медии части или пълно съдържание на вътрешни актове, заповеди на административни ръководители, свои или на други магистрати актове и извадки от звената на съдебната администрация „Финансово стопански отдел“, „Човешки ресурс“ и други“.

Така звучи забележително предложение за дописване на етичния кодекс на българските магистрати и то скара още днес членовете на ВСС - преди да се е стигнало до същинското му обсъждане.

Предложението, което е априори "затваряне на устата" на съдии, прокурори и следователи (макар при последните две категории да не се забелязва голям устрем към "гласност", б.р.), идва по много интересен път.

То се промушва всъщност откъм т. нар. Граждански съвет, който функционира към ВСС. Той трябва да... имитира гражданско участие и представлява сбор от НПО и сходни организации.

Но го внася - не да кажете някой изявен "граждански" активист, както бихте си помислили от името, а следовател Христо Колев, който е и член на Управителния съвет на Камарата на следователите. Какво представлява тази "браншова" организация лесно личи от това, че преди зам.-председателят, а сега и председателят й бяха избрани за членове на ВСС.

Предложението бива одобрено на заседание на въпросния Граждански съвет на 30 септември и така днес бе подадено на ВСС, пакетирано заедно с други три становища на "общствения коректив".

По едно съвпадение и съпредседател от страна на ВСС на въпросния Граждански съвет е от кръга около прокуратурата - това е Евгени Иванов - доскоро председател на Асоциацията на прокурорите.

Другият съосновател - Мария Карагьозова, председател на асоциация "Форум", неотдавна се самообяви като съосновател на "нова, дясна, консервативно-патриотична политическа формация", заедно с Недялко Недялков, фамилията Блъскови, Николай Бареков, Соня Колтуклиева и пр.

Излишно е да казваме, че и Евгени Иванов, и Гражданският съвет (както междувпрочем и Камарата на следователите) безапелационно, ясно и отчетливо артикулират тези, винаги близки до линията на ръководството на прокуратурата.

А разбирането на вносителите за служебна информация е следното:

„В тази група може да спадат заповеди на административни ръководители, части от актове – постановления, мнения, становища, дори и влезли в сила, а така също и извадки от други отдели на самата администрация, свързани с възнаграждения на магистрати и съдебни служители, станали ни достояние при или по повод изпълнение на служебните ни задължения“.

Камарата на селдователите в България обяснява в мотивите си, цитирани от "Лекс", че промяната в кодекса се налага, защото в „текстово или цифрово изписване под или след даден акт, поместен в социалната мрежа, се отразява нездраво мнение, когато профилът на даден потребител е от „отворен“ тип и има възможност за посещение и преглеждане на качената информация, снимки и коментари от неограничен кръг лица“.

От камарата допълват, че социалните мрежи трябва да бъдат използвани положително от магистратите и служителите, а не в ущърб на престижа на съдебната власт. Манипулативното формиране на мнение на част от гражданите, особено при отворени профили, е уронващо имиджа на съдебната система, продължават от КСБ и уточняват, че така се руши и доверието на обществото в системата.

Днес при внасянето "за сведение" на предложението в Пленума на ВСС, очаквано то разбуни духовете.

Атанаска Дишева обяви, че това е: 

"Пряко нарушение на свободата на изразяване, закрепена в конституцията."

И заяви, че има не просто резерви, а категорично несъгласие с предложения текст.

Темата бе "шунтирана", тъй като членовете на ВСС напомниха, че в момента е във висяща законодателна процедура предложение на министър Крум Зарков етичните кодекси да бъдат разделени на две - за прокурорите и следователите.

И така мирно и тихо Съветът прие екзотичното предложение за сведение.