Проектът, наречен „Human Library“ е предназначен да срещне различни хора, които да влязат в разговор. В тази библиотека вместо книги от хартия могат да бъдат взети хора - „отворени книги“ и с тях да се говори за нещата, през които са преминали.

Идеята оживява преди точно 22 години благодарение на датския журналист Рони Абергел. Поканват го от музикалния фестивал „Roskilde“ - ежегодно събитие с висока посещаемост, в което са участвали звезди от световен мащаб: „Ролинг Стоунс“, Брус Спрингстийн, „Металика“, Нийл Йънг, Принс, Риана и т.н. Тази година един от магнитите за публиката например е Дуа Липа, заснела наскоро клип в България.

Но да се върнем към живата библиотека.

„Какво ще се получи, ако поканим някои неособено харесвани хора да ни разкажат историите си, за да можем да ги разберем по-добре и да им дадем шанс да излязат от рамките, в които сме ги вкарали?“, пита Абергел приятелите си в Копенхаген.

„Ще бъде като библиотека“, отвръща един, и точно оттам тръгва всичко.

Така на фестивала „Роскилде“ през 2000-та година, където наред с концертите се провел и форум за необичайни срещи, била отворена първата жива книга – полицай с името Фред влязъл в контакт с трима антифашисти, които били с лоши впечатления от ченгетата покрай демонстрациите, в които участвали.

Те искали да знаят защо Фред е станал полицай, а пък той от своя страна бил много доволен, че най-накрая спокойно може да сподели вижданията си за добрата полицейска работа. След едночасовия разговор полицаят и антифашистите се сприятелили, а Абергел установил, че идеята функционира отлично.

„Трябва само да се намерят хубави книги, но когато имаш избор от осем милиарда души, не е трудно.“

В рамките на инициативата се полагат специални усилия отношението към участниците да е добро. Всички получават инструкции да не надхвърлят определени граници, да отбиват обидните въпроси, а и могат да се оттеглят, ако им дойде в повече. Обучени „библиотекари“ водят разговори с „читателите“ и с „книгите“ и се намесват при нужда, а има и квалифициран психолог, който е на разположение през цялото време.

Междувременно „Human Library“ съществува в 80 държави – от Мюнхен до Токио, от Найроби до Сидни. Всеки читател може да подбере темата, която го интересува – от ръгби до депресия, от страданията на дискриминирани етноси до ежедневието на стриптийзьорките. „Във всекиго от нас се крие една страхотна книга и повечето сме потенциални бестселъри“, казва Абергел.

Та – можеш да си вземеш и полицай, и треньор по бодибилдинг, и ром, евреин или мусулманка, или пък някой уличен артист - „книгите“ имат обявени заглавия, някои от които могат и да стреснат читателите: „Жертва на кръвосмешение“, „Шизофрения“, „Дадено дете за осиновяване“, „Алкохолик“, „Имигрант“, „Аутизъм“. Но пък къде другаде би било възможно откритото обсъждане на тази въпроси?

А и както казва основателят Абергел – диалогът помага да се преодолеят предразсъдъците. Споделя и, че нерядко хората избират темите от чисто личен интерес – искат да научат нещо повече като например майка, чийто син тъкмо обявил, че е хомосексуален, и тя искала да зададе на един гей всички въпроси, които не смеела да зададе на сина си. Това отговаря на целта на проекта – да се преодлеят предразсъдъците. Тъй като всеки човек често получава „етикет“, като например безработен, бежанец, биполярен. Но след като чуеш внимателно историята, етикетите отпадът и възприемаш човека цялостно

Пандемията се отразява и на човешката библиотека – през последната година контактите са изместени предимно в интернет, но пък по този начин броят на „четенията“ се удвоил и се стигнало до много нови приятелства от всички краища на света. „Книгите“ са обединени в мрежа, в която някои присъстват от години. Всички разговори са безплатни – провеждат се в училища, библиотеки, фирми и на фестивали, а потенциалните читатели охотно споделят каква „книга“ биха искали да прочетат:

„Бих си поговорил с някого от вехтошарите, които пълнят домовете си с какво ли не. Интересно ми е защо го правят.“

„Би ми бил интересен разговора с някой трансджендър – как се чувства и как е разбрал, че не пребивава в правилното тяло. Вманиачените чистници също са ми интересни – тези, на които никога не им е достатъчно чисто.“

„Бих си поговорил с някой политик, за да го попитам защо лъжат безсрамно хората и дали наистина вярват, че ще изпълнят това, което обещават“.