Британската министър-председателка Лиз Тръс вероятно изживява последни часове на поста си, предават световните медии. Тази вечер тя ще се срещне със сър Греъм Брейди, председател на Комитета 1922, който определя правилата за избиране и смяна на лидера на Консервативната партия. Комитетът трябва да се събере по-късно днес, за да обсъди лидерската криза.

 Вече 12 депутати на торите поискаха публично оставката Брейди заради икономическия хаос, предизвикан от нейното правителство, предаде Би Би Си. Според нея броят на консервативните депутати, открито разбунтували се против лидерката си, расте всеки час.

Мириам Кейтс, изпълнителен член на Комитета 1922 г., която е сред бекбенчърите, т.е. вътрешната опозиция на торите, е сред онези, които публично призоваха Тръс да се оттегли. Тя описа нейното положение като "несъстоятелно".

Критиките заваляха с нова сила върху Тръс след като снощи нейното правителство спечели гласуване в парламента по въпроса за фракинга. Преди това обаче Тръс заяви не депутатите си, че възприема това гласуване като своеобразен вот на доверие към нея, което взриви недоволство сред тях, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Депутатите гласуваха с 326 срещу 230 гласа против въвеждането на забрана за използването метода на хидравличното разбиване (така наречения фракинг) за добив на шистов газ.

Въпреки лекотата, с която управляващото мнозинство отхвърли внесеното от опозицията искане за забраната, сред депутатите от Консервативната партия се появи сериозно недоволство от това, че им е било казано, че гласуването ще се разглежда като вот на доверие към правителството, което означава, че ако предложението беше прието, кабинетът щеше да падне, отбелязва Асошиейтед прес.

По време и след вота в Камарата на общините имаше сцени на бурни реакции. Срещу отговорниците за поддържането на партийната дисциплина (така наречените whips) от Консервативната партия дори бяха отправени обвинения в използване на недемократични прийоми за печелене на гласове в полза на правителството. Депутатът от Лейбъристката партия Крис Брайънт даже каза, че е "станал свидетел на физическо малтретиране на депутати и упражняване на тормоз върху тях".

Някои депутати съобщиха, че главният отговорник по партийната дисциплина на торите Уенди Мортън и заместникът ѝ са подали оставка заради бурните сцени в залата. По-късно кабинетът на Тръс отрече и заяви, че и двамата остават на постовете си.

Представители на Консервативната партия опровергаха твърденията за малтретиране на депутати, но в суматохата, която беше настанала в залата, дори самата Тръс не е успяла да гласува, както става ясно от официалния протокол от заседанието. Много от представителите на торите се чувстваха обезсърчени от състоянието, в което се намира партията.

Депутатът Чарлз Уокър определи всичко това като "позор".

"Надявам се всички тези, които поставиха Лиз Тръс на тази длъжност, надявам се да си е струвало да го направят", каза той пред Би Би Си. "Надявам се да си е струвало да седят около масата в заседателната зала на правителството, защото вредите, които те причиниха на нашата партия, са изключително големи."

Преди гласуването стана ясно, че оставка е подала е министърът на вътрешните работи Сюела Брейвърман, представител на дясното крило на Консервативната партия и поддръжник на по-рестриктивната политика срещу имиграцията. Тя е популярна фигура сред торите, а през лятото беше и сред кандидатите за лидер на партията.

На поста ще я замени досегашният министър на имиграцията и реда и законността Грант Шапс, който от своя страна е виден привърженик на бившия финансов министър Риши Сунак, победен от Тръс в последния кръг от надпреварата за лидерското място в Консервативната партия.

Всички тези драматични събития се разиграха само дни след като в петък Тръс уволни финансовия си министър Куази Куартенг, след като обявен от двамата комплекс от икономически мерки предизвика сътресения на финансовите пазари и предизвика политическа и икономическа криза.

В понеделник за заместник на Куартенг бе назначен Джереми Хънт, който отмени изцяло плана на Тръс и Куартенг, който предвиждаше драстично намаляване на данъците, без да е съвсем ясно откъде ще дойдат парите за компенсиране на пропуснатите приходи от налозите. Така обявената стъпка доведе до поевтиняване на британската лира и до спад на цените на британските дългови книжа, което наложи да се намеси централната банка, за да не се допусне кризата да обхване цялата икономика и да изложи на опасност пенсионните фондове.