Трагедията в редакцията на "Шарли ебдо" ще бъде използвана политически. Не се съмнявайте в това. Засега, политиците във Франция и ЕС са до голяма степен мълчаливи и в изчаквателна позиция, тъй като продължава да има неизвестна в уравнението – терористите са на свобода. Но след като бъдат заловени, пропагандата ще започне.

От това вероятно печеливши ще излязат националпопулистите в Европа, които ще разпалят омразa срещу други религии и етноси. Така, много еврoпейци ще гласуват на следващите избори за партии, чиито програми промотират затваряне на граници, гонене на малцинства и т. н. За съжаление, крайният резултат ще бъде иронично-трагичен и достоен за карикатура в "Шарли ебдо" – просто повече тероризъм.

Добре известен факт е, че гнездата на тероризма са почти винаги в бедни държави, особено често с преобладаващо мюсюлманско население (двамата заподозрени за клането в "Шарли ебдо" са с алжирски произход, като единият е осъден за подпомагане на терористичен лагер на Ал Заркауи в Афганистан). Трудно можем да се сетим за терористични лагери или терористи, идващи от Канада, Нова Зенландия, Сингапур, Швейцария или дори Китай (където комунизмът и изолационизмът умряха с реформите на Дън Сяопин през 70-те). И неслучайно – преобладаващата средна класа в по-богатите държави разполага с относително качествено образование, достъп до глобалния информационен поток и редица възможности за житейско развитие, което я прави трудно податлива за промиващата мозъци пропаганда. Следователно, ако приемем допусканията, че (1) гнездата на тероризма са основно в бедните държави и (2) в 21-ви век превземането или бомбардирането на бедна страна не би трябвало да са приемлии опции за решаване на проблеми, то решението изглежда ясно – да помогнем на бедните държави да забогатеят. Тук идва въпросът – как?

Стратегията на ООН за масирана и целенасочено правителствена помощ засега не дава обнадеждаващи резултати. Веднъж влезли в по-бедната страна, финансовите средства стават лесна плячка на корумпирани политици и олигарси, а от там дори често се пренасочват към самите терористи.  И тук следва да се запитаме, дали разпалването на омраза сред християните в Европа и натискът за ограничаване на движението на хора, капитали и стоки от и към ЕС ще допринесе за забогатяването на по-бедните държави и така да ограничи развитието на терористични гнезда там? Отговорът е прост – точно обратното. Свободната търговия е взаимноизгодна и едно още по-силно ограничаване на търговските и инвестиционни потоци между Европа и страните от Третия свят със сигурност ще намали перспективите за икономически растеж и за двата лагера, но с особено драматичен ефект за втория.

Всъщност, развитият свят днес, под натиск на лобистите на големите корпорации и популистки настроени политици, продължава да ограничава силно търговския обмен с развиващите се икономики. Особено вреден за последните е протекционизмът в сектор "земеделие", който е много по-важен икономически за развиващите се, отколкото за развитите икономики. Но тъй като земеделците в Европа и САЩ са с изключително мощно лоби, тяхната продукция продължава да ползва щедри субсидии (в ЕС земеделието формира 1-2% от икономиката, но консумира близо 40% от бюджета на ЕС) и да бъде защитена от държавни бариери. Така не само че се ограничават пазарите за земеделската продукция от бедните развиващи се икономики, но и понякога те се наводняват със субсидирани земеделски продукти на безценица (тъй като цената е поета от излъгания европейски и американски данъкоплатец), което подлага на натиск местните земеделските производители.

Земеделието не е единствено. САЩ и ЕС прогресивно работят за освобождаване на търговията помежду си и с други стратегически партньори (като Китай и Япония), но политиките към Близкия изток остават прекалено рестриктивни. Например, един продаден контейнер с пакистански кърпи в САЩ осигурява месечните заплати на 500 пакистански работници. Но той се облага със 7,5% мито, докато произведените кърпи от Коста Рика и Мексико влизат на американския пазар свободно. От това страдат както пакистанските износители и икономика (намален експортен потенциал), така и самите американски и европейски потребители (намален достъп до по-евтини продукти). Митата за дрехите могат да стигнат до 50% за внос от някои страни в Близкия изток, докато други държави ги доставят свободно. 

Тези политики създадоха своеобразен период на икономически упадък за много (основно мюсюлмански) страни от Близкия изток, Южна и Югоизточна Азия. Докато периодът между 1980-а и 2000-а е своеобразен ренесанс за Западния свят, Китай, Индия и Пасифика (бързата глобализация води до икономически бум), за тях това е период на относителен упадък. Делът им от международната търговия се срива със 75%, а този от международните инвестиции колабира дори по-драстично. Безработицата в региона става най-високата в света, докато населението нараства бързо. Въпреки че петролните индустрии в някои страни се развиват добре, те са капиталоемки и не могат да дадат работа на огромния брой млади хора, които навлизат на пазара на труда (често зле образовани и неграмотни). Всички тези бедни и често загубили надежда безработни младежи (поне 25 милиона на брой) се превръщат в лесна плячка за фундаменталистите и екстремистите. Дори по-зле е положението в държавите, където достъпните петролни и газови залежи се изчерпват и правителствата се оказват рязко с намалени приходи и намалени възможности за (псевдо)-социална политика (добри примери са Египет и Сирия).

В същото време, мюсюлманските държави, които се радват на свободна търговия с развитите икономики, се превръщат в почти непробиваеми за фундаменталистите крепости. Дори да оставим настрана Арабските емирства с тяхното малко население и огромни петролни залежи, това се вижда чудесно в Йордания. Страната е развиваща се икономиката с неособено висок БВП на глава от населението, но икономиката й не е претърпявала рецесия, откакто подписва споразумения за свободна търговия и инвестиции с САЩ преди 15 години. Днес Йордания е една от най-сигурните за туристи държави не само в Близкия изток, но и в целия свят. Предимно мюсюлманското й население пък е обект на омраза от страна на терористичните организации, а не потенциален донор на терористи.

Потенциалът на свободното движение на хора, капитали и стоки да намалява терористичния потенциал на по-бедните държави преминава през няколко прости стъпки. Първата е повишаването на благосъстоянието във всички търгуващи страни, но особено бързо в по-бедните икономики. Второ, формиращата се като следствие средна класа пък изисква и създава по-добра образователна система и рамка за защита на граждански права. Население с добре защитени и осъзнати граждански права е много по-трудно за „пробиване“ от терористи и фундаменталисти. Трето, стоките, хората и капиталите носят със себе си идеи и култура. Гражданите на по-бедните страни виждат културата и порядките на по-богатите държави като привлекателна алтернатива на предлагащите им се радикални парадигми. Четвърто, свободната търговия намалява корупцията в политическите среди, тъй като тя често идва с обвързващи международни регулации (например, СТО). Намалената корупция пък прави по-малко вероятно формирането на държавно-спонсориран тероризъм и още повече допринася за ускорено натрупване на благосъстояние.

Следователно, ако искаме по-малко тероризъм, то просто трябва да видим какво ще помогне на по-бедните и развиващи се икономики от Близкия изток, Южна и Югоизточна Азия и части от Африка да забогатеят по-бързо. Отговорът е прост – взаимноизгодното за всички свободно движение на хора, стоки и капитали. А не изолационизъм, затваряне на граници, ксенофобско дрънкане на оръжие или съществуващият лицемерен протекционизъм (особено в земеделието), който култивира бедност в населението на тези предимно мюсюлмански региони и чиито млади хора стават лесна плячка за пропагандата на фундаменталистки и терористични организации. 

Така, че е добре някои европейски и американски политици да си спомнят за двата основни лозунга използувани в успешната президентска кампания на  Клинтън през 2012 “Икономиката, глупако” и “Промяна, а не повече от същото”. 

Текстът на Владимир Каролев е написан специално за "Клуб Z". Подзаглавието е на редакцията.