• България е единствената страна членка, където има спад, макар и лек, на процента от хората, смятащи, че Съюзът е нещо добро.

• За разлика от повечето европейци, почти половината българи оценяват положително Китай и Русия, а над 50% имат отрицателно отношение към САЩ.

• Над две трети от респондентите у нас смятат, че поддържането на цените и разходите на живот е по-важен приоритет от защитата на свободата и демокрацията.

Такива са резултатите от специалното проучване на Евробарометър за пролетта на 2022 г. То бе разпространено от Европейския парламент.

Войната на Русия срещу Украйна е засилила обществената подкрепа за ЕС, е установило проучването. В целия Европейски съюз са проведени 26 580 интервюта. 1039 от тях са в България.

Почти две трети (65%) от европейците смятат членството в ЕС за нещо добро. Това е най-високият резултат от 2007 г. насам, когато този показател бе 58%. Членството в ЕС е определено като „нещо добро“ от мнозинството от гражданите във всички държави членки с изключение на Гърция и Словакия, където повече респонденти го смятат за „нито добро, нито лошо“. В сравнение с последното проучване на Парламента, проведено в края на 2021 г., резултатите по този показател са се увеличили значително в повечето държави членки. Докато в България се отчита лек спад от 2 процентни пункта (47%).

52% от европейците имат положителна нагласа към ЕС и само 12% отрицателна. Националните резултати варират от 76% в Ирландия до 32% в Гърция. В България близо половината анкетирани имат положително виждане за ЕС (49%), което представлява спад с  2 процентни пункта спрямо края на 2021 г. Отрицателни нагласи са изразили 20% от респондентите.

ЕС и светът

Неотдавнашните събития също така формираха вижданията на европейците за други големи участници на международната сцена. Русия се оценява положително само от 10% от анкетираните европейци. Китай е с втория най-нисък резултат от 22%. За сравнение европейците имат по-положителна нагласа към Великобритания (65%,), следвана от САЩ с 58%. Българските респонденти също имат висока положителна нагласа към Обединеното кралство (62%). Нагласите им към останалите геополитически субекти обаче се различават съществено. Почти всеки втори българин оценява Русия (49%) и Китай (50%) положително към настоящия момент. Докато преобладаващата оценка за САЩ е отрицателна (53%) срещу 40% положителна.

Повечето граждани на ЕС възприемат войната в Украйна като фундаментална промяна. 61% от европейците не са уверени, че животът им ще остане непроменен. Само около една трета от респондентите не очакват промени в начина си на живот (37%). В България над две трети от анкетираните са неуверени, че животът им ще остане непроменен (71%), като едва 25% не очакват промени.

Поради нарастването на инфлацията и разходите за живот още преди началото на руското нашествие в Украйна, което допълнително усили тенденцията, четирима от всеки десет европейци заявяват, че вече усещат негативно въздействие върху стандарта си на живот (40%). В България почти двама от трима респонденти заявяват, че вече изпитват отрицателен ефект върху начина си на живот (62%). Това е най-високият дял от всички държави членки.

Независимо от негативите, 59% от европейците считат, че защитата на общите европейски ценности като свободата и демокрацията е приоритет, дори това да се отрази на цените и разходите за живот, което се определя като ясен знак за европейска устойчивост и единство. В България едва 28% от респондентите смятат, че защитата на общите европейски ценности като свободата и демокрацията е приоритет, като дават предимство на поддържането на цените и разходите за живот (70%).

Ценности за защита и приоритети на Европейския парламент

Нарастващото безпокойство за икономическото състояние е отразено и при определянето на политическите приоритети, върху които европейските граждани искат Парламентът да се съсредоточи. Борбата с бедността и социалното изключване се споменава на първо място (38%), следвана от общественото здравеопазване (35%) и демокрацията и принципите на правовата държава (32%). Нагласите на българските респонденти се доближават до средноевропейските, оценявайки като най-приоритетни темите за борбата с бедността и социалното изключване и подкрепата на икономиката и създаването на нови работни места (и двете с 46%). На второ и трето място у нас са общественото здравеопазване (39%) и демокрацията и принципите на правовата държава и бъдещето на Европа (и двете с 28%) .

Възприятията за войната и значението ѝ за ЕС се отразяват и при определянето на основните ценности, които гражданите искат Европейският парламент да защитава приоритетно. Демокрацията заема челно място. Следват защитата на правата на човека в ЕС и по света, както и свободата на словото и на мисълта, всеки показател с 27%. За българските респонденти водещите ценности, които Европейският парламент трябва да защитава, са свободата на придвижване в ЕС (33%), следвана от върховенството на закона (32%) и солидарността между държавите членки на ЕС и неговите региони (27%). Демокрацията и защитата на правата на човека в ЕС и по света остават на пето място с 22%, а свободата на словото и на мисълта - на шесто с 20%.