Ако руският президент Владимир Путин загуби войната в Украйна, той може да загуби и властта си, прогнозира днес в статия сп. "Форин афеърс". По-вероятно е това да стане с цялостен разпад на режима, отколкото в резултат на преврат, организиран от недоволни военни или олигарси, пише авторът, американският политолог Даниел Трисман. 

Той изброява ред исторически примери в Европа и Латинска Америка, когато загубата на война е сваляла автократи. Но има и обратни примери - особено в Близкия изток, когато те са оцелявали години след такъв удар.

Путин засега успява да прехвърли отговорността за военните неуспехи на подвелите го служби и на част от военното командване - осем генерали са отстранени и един дори вкаран в затвора, пише в статията. Руската армия все още успява да удърж и контрола над част от окупираните украински територии. 

Руският президент се е подсигурил срещу евентуален военен заговор с множеството служби с пипала навред в руското общество и особено във въоръжените сили, които се дебнат една друга - ФСБ, ГРУ, НСО и Националната гвардия. 

"Форин афеърс" гледа скептично към вероятността близките до Путин "ястреби" - чеченският лидер Рамзан Кадиров и собственикът на Частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин - да организират преврат. Те дължат положението си именно на близостта си с Кремъл. Извън нея са широко непопулярни и имат силни врагове по върховете на руската държава - най-вече сред военното командване, което напоследък остро критикуваха.

И двамата са полезни за Путин, защото придават известна легитимност на най-крайните засега действия във войната - като например масираните бомбардировки на гражданска инфраструктура в Украйна. Освен това екстремистките им призиви са удобен начин за руския лидер да тества обществената реакция на едно или друго решение.

"Въпреки че в този момент преврат е малко вероятен, режимът на Путин е по-уязвим от всякога за друга заплаха: парализиращ крах, тъй като натрупващите се кризи надделяват над капацитета на Кремъл за вземане на решения. Войната изостря вътрешните слабости на системата, тласкайки я към колапс", пише "Форин афеърс".

"Вертикалното" вземане на решения отгоре-надолу в руската пирамида на властта може да действа добре в мирни времена, но във военни то натоварва върха с много и трудни решения, които трябва да се вземат в кратко време, което увеличава риска от фатални грешки.

"На фона на напрежението по време на война, Путин трябва едновременно да се справи с обрати на бойното поле, конфликти на елита, икономически провали, свиващи се бюджетни приходи, безредици около мобилизацията и работнически протести. И този списък само ще се увеличава. С нарастването на тежестта расте и опасността от загуба на контрол", се казва в статията.

"Второто слабо място е необходимостта на Путин непрекъснато да демонстрира сила. Подобно на повечето съвременни авторитарни лидери, той разчита на сложна игра на доверие: повечето от представителите на режима са мотивирани по-скоро от корупция, отколкото от убеждения, но те действат от вяра, че системата ще оцелее. Когато тази вяра избледнее, резултатът не е преврат, а протакане, бездействие и в крайна сметка дезертиране", посочва Трисман.

Той предрича, че протестите против мобилизацията ще плъзнат из страната, щом вестите за убити мобилизирани започнат да пристигат и ще се смесят с протести срещу нередовно изплащаните заплати и съкращенията. Докато силите на реда са заети да потушават протестите, бизнесът и престъпните групи ще се възползват от това. Под въздействието на комбинацията от тези фактори рейтингът на руския президент ще започне да пада. Той беше 79% през октомври, смята авторът.

"Тесните и локализирани протести не са твърде трудни за управление. Но когато се разпространят, задачата става по-сложна. Насилствените репресии предизвикват две противоположни реакции: страх и възмущение. Тази, която доминира, определя дали протестите нарастват или се разсейват. Това от своя страна зависи от нивото на насилие и контекста. Твърде много сила в даден случай може да има обратен ефект, предизвиквайки възмущение, което надвива страха".

Използването на сила е ефективно, когато е съчетано с отстъпки. Но тук балансът е фин. Прекалените отстъпки, могат да се разчетат като признак на слабост и да предизвикат нови искания. Липсата на отстъпки може още повече да повиши напрежението. И отстъпките, както и репресията, могат да се окажат закъснели.

"Протестите са важни не защото заплашват с революция", се казва още в статията. "Революции рядко дестабилизират съвременните държави с дисциплинирани полицейски сили и достатъчно ресурси. Протестите са важни, защото могат да повлияят на мнението в елита и службите за сигурност, променяйки очакванията и подкопавайки лоялността".

"На фона на общо "източване" на доверието в Путин, преврат или революция може дори да не са необходими, за да бъде той отстранен", пише авторът. "Той може да види своя най-сигурен вариант в това да издигне по-убедителен кандидат на президентските избори през 2024 г. или дори да сподели властта преди това. Разбира се, подобна маневра може и да не спаси настоящия екип".

Той отбелязва, че степента на фалшификация на изборните резултати, необходима, за да бъде избран фаворит на Кремъл, може да се окаже твърде висока, за да е преглътне едно мобилизирано руско общество. А и операцията по намиране на приемник може да предизвика вътрешни борби в елита. Ако никоя от фракциите не надделее, ситуацията става непредсказуема.

"Както при сривовете на фондовия пазар, моментът на авторитарните сривове е невъзможно да се предвиди със сигурност. Такива режими могат да изглеждат силни години наред, само за да изчезнат внезапно след лавина от дезертьорства. Умножаващите се кризи и напрежение, които идват с войната, повишават шансовете, но краят на играта може да бъде предизвикан от грешки, от произволен характер. Събитията често изглежда се ускоряват точно преди колапса, докато падащото доверие рикошира сред елита. Както философът стоик Сенека го е казал в друг контекст: „натрупванията растат бавно, но крахът идва бързо“. Когато краят наистина настъпи, дори и близките наблюдатели са често изненадани", пише "Форин афеърс".