Ако искате да изопачите нещо, политизирайте го. Т.е. дайте го на политици в предизборна фаза.

Това упражнение роди серия от лъжи и глупости по Македонския въпрос, които се лееха като пълноводна река от парламентарната трибуна и в медиите през последните няколко дни.

Ето някои от тях сега, след като Народното събрание реши да вдигне българското вето над присъединителните преговори на Република Северна Македония (РСМ) с Европейския съюз. Въпреки че този въпрос за България вече е решен, все още има смисъл да ги опровергаваме, защото засягат повече ЕС отколкото Северна Македония и защото непременно ще бъдат повтаряни във вероятно предстоящата изборна кампания. Списъкът им, естествено, е непълен, защото превъплъщенията на глупостта и лъжата са безкрайни.

1. Ако България вдигне ветото, губи всякакъв контрол върху присъединяването на РСМ към ЕС.

Истината е точно обратната според приетата през 2020 г. от ЕС по-взискателна методология за водене на присъединителни преговори. Според нея всяка отделна държава от ЕС, включително България, може да спре, да върне в начална точка или дори да прекрати преговорите на държава кандидатка. Това става автоматично след искане на държава членка или на Европейската комисия. За да не стане, 27-те държави членки трябва да гласуват с квалифицирано мнозинство против, ако изобщо такъв вот бъде поискан.

Цитираната методология разделя 35-те стандартни преговорни глави на няколко групи (клъстера), главният от които засяга основните критерии за членство в ЕС, залегнали в член 2 от Договора му, а именно - демокрация, върховенство на правото, човешки права, права на малцинствата. От напредъка на страната кандидатка по този клъстер зависи напредъкът ѝ по всички останали. И в точно този клъстер попада изпълнението на изискванията на България, защото става дума за спазване на правата на българите в РСМ, за недискриминацията им, за еднаквото прилагане на законите към всички граждани на РСМ. Т.е. българският въпрос заема централно място в македонските преговори. България не само че не губи контрола, а го "циментира" за целия преговорен период.  

Това е подробно описано в проекта на френското председателство за преговорна рамка, който българските депутати и медии получиха и публикуваха миналата седмица. Ето някои цитати от него:

"Комисията (която води преговорите с държавата кандидатка - б.а.) системно ще се съветва с държавите членки през целия процес на присъединяване. Държавите членки могат да участват чрез наблюдение на място с техни експерти, преки приноси към годишния пакет (от мониторингови доклади - б.а.) по разширяването и чрез секторна експертиза". 

"...Основният клъстер ще бъде отворен първи и затворен последен. Tова ще даде достатъчно време за приемане на необходимото законодателство, институции и солидна последователност от действия по приложението преди преговорите да приключат. Напредъкът по основния клъстер ще определя общата скорост на преговорите и ще бъде вземан предвид за решението да се отварят или затварят нови клъстери или глави".

"В случай на сериозно и продължително нарушение от страна на Северна Македония на ценностите, на които се основава Съюзът, Комисията може по своя собствена инициатива или по надлежно мотивирано искане на държава-членка да препоръча спиране на преговорите и да предложи условията за евентуално подновяване. Решението за прекратяване на преговорите се счита за прието от Съвета, освен ако след изслушване на Северна Македония той реши с квалифицирано мнозинство да отхвърли препоръката на Комисията в рамките на 90 дни. Европейският парламент ще бъде информиран.

В случай на (1) сериозна или продължителна стагнация или забавяне в изпълнението на реформите в клъстера на основните принципи, или (2) ситуация, при която напредъкът по основния клъстер значително изостава от напредъка в други области и това води до цялостен дисбаланс на преговорите за разширяване и след като изчерпи всички други налични мерки, Комисията може по своя собствена инициатива или по надлежно мотивирано искане на държава-членка да предложи да оттегли своите препоръки за отваряне и/или затваряне на други преговорни клъстери и глави".

(Подчертаванията са мои - б.а.)

Ако българските медии бяха навреме прочели и разяснили това, щяха ли всевъзможни политици да излизат с лъжа №1? (Вижте горе). Щяха, най-малко, да знаят, че рискуват да се изложат. По-голямата част от българските медии, включително най-големите, изпуснаха този шанс да бъдат коректив на политиците и на популистките им забежки. И този път нито Делян Пеевски, нито Бойко Борисов са им попречили да бъдат "четвърта власт". Да се говори и пише, без да се чете, е фундаментална част от актуалната политическа култура, чието следствие е "Възраждане". Виж, за това Борисов и Пеевски имат несъмнен принос.

Но да се върнем към лъжа №1. Преговорният процес е само първата линия на контрол, която България има. Следващата е подписването на присъединителния договор на РСМ, което предполага единодушие между 27-те. Това изисква член 49 от Договора на ЕС и рамката изрично отбелязва, че преговорите се водят по него. Третата защитна линия на българския интерес е ратификацията на този договор, която трябва да бъде направена от всички държави членки.

2. ЕС "като нищо" ще промени правилата си на гласуване, така че гласът на България да няма значение.

Тоест в ЕС ще отпадне приемането на решения с единодушие и той ще започне да решава всичко с квалифицирано мнозинство.

Дори най-радикалните федералисти, мечтателите за Съединени европейски щати, още не смеят да искат такова нещо, защото осъзнават, че е нереалистично. За отпадането на единодушието при вземане на решения във външната политика и сигурността няколко председатели на Комисията (Юнкер, Фон дер Лайен например) както и някои европейски партии (либералите най-вече) напират от години. Но то все на става. Защо ли?

Защото това е подаряване на много власт на другите и самолишаване от власт и суверенитет. Пандемията, войната в Украйна показаха, че ЕС трябва да може да решава по-бързо и по-ефективно. Затова тези и предшестващите ги кризи (с бежанците и на еврото) могат да принудят 27-те да опростят механизма си за вземане на решения, като заменят единодушието по някои въпроси с квалифицирано мнозинство - например при приемане на общи позиции и дори при налагането на санкции. Но това да стане и при разширяването на ЕС е илюзия. Не се виждат, поне досега, държави членки (най-малко Германия или Франция), които биха изпуснали контрола върху това кой и как влиза в Съюза.

За да промени начина на гласуване в Съвета (където са представени правителствата на държавите членки), ЕС трябва да промени своя Договор. За това трябва единодушие на всичките 27 страни членки. България спокойно може да се противопостави, ако заподозре, че някой подло се опитва да ѝ измъкне контрола върху северномакедонското бъдеще от ръцете.

3. Ако не пуснем РСМ в ЕС, оставяме я на Русия.

Който твърди това, е забравил (или не е разбрал все още), че РСМ е членка на НАТО. Загрижените за влиянието на Русия по Вардара по-добре да се съсредоточат върху руското влияние в България, включително - по върховете на държавните ѝ институции. Освен това Русия вече достатъчно здраво е стъпила в Сърбия (държава в процес на присъединителни преговори с ЕС).

Приритал е Владимир  Путин за Северна Македония. Случаите на Сърбия и България са ясно доказателство, че преговорите с ЕС и членството в него не са хапче срещу руското влияние. Да говорим ли за Унгария? Че дори и отчасти за държави като Германия, Италия и Австрия, които в най-близкото си минало са правили икономически мотивирани компромиси с Русия.

4. Ако ЕС не започне преговори с РСМ, подкопава доверието в себе си.

Тази опорка е вносна. Можете да я чуете особено често в пленарната зала на Европейския парламент. Включително там вече никой не ѝ обръща внимание, защото е стара, изтъркана и лъжлива.

ЕС по договор няма право да обещава на никоя държава кандидатка кога ще я придвижи напред в интеграцията. Напредъкът в присъединителния процес става нито по календар, нито под натиск, нито по политическа целезъобразност, а с изпълнение на критерии. Изпълняваш - напредваш. Не изпълняваш - не напредваш. Оценката за напредъка е индивидуална и по собствени заслуги на страната кандидатка.

ЕС би подкопал много повече доверието в себе си сред собствените си граждани, ако наруши принципите на разширяването и допусне неготови кандидатки да напредват към членство. ЕС много повече би подкопал доверието в себе си, ако чрез процеса на разширяване си "внесе" нерешени двустранни спорове между съседни страни.

И най-сетне: чие доверие по-важно за ЕС - на собствените му граждани или на гражданите на трети страни?

В това отношение френското предложение беше образцово - то отчиташе ангажимента на 27-те към Западните Балкани и признаването на техните усилия и постижения и в същото време даваше ясни гаранции за доверието в правилата на разширяването и охраната на интересите на държавите членки и на Съюза като цяло.