Само преди месец основната тема в България бе руският газ и има ли живот без него. Решението на Русия да спре газа на България и Полша заради отказа им да нарушат европейските санкции предизвика вълна от критика от страна на онези среди у нас, свързани по един или друг начин с „Газпром“.

Бе повтаряно до безкрай, че без руски газ ще настъпи криза незабавно, че от него няма по-евтин, че няма начин в България да се докара друг газ, че правителството на Петков не служи на интересите на страната, като не се съгласява с условията на Путин да плаща доставките в рубли и най-вече, че останалите държави в ЕС вече са склонили и са приели промените, поискани от Кремъл, и ще плащат с руска валута за доставките.

След Полша и Румъния обаче газът бе спрян на Финландия, Нидерландия, Дания, нататък критиците просто спряха да следят, защото си намериха нова тема – Северна Македония.

Единственият им коз в газовата сага бе Германия. Германската индустрия е изключително зависима от руския газ и затова някои от клиентите на „Газпром“ като RWE и „Унипер“ обявиха, че са намерили начин да платят в рубли, без да нарушават санкциите.

Но реши ли това проблема с Русия?

Не.

Преди няколко дни „Газпром“ без предупреждение намали с 60% доставките на газ по „Северен поток 1”, който е основната енергийна артерия на германския бизнес. Заплаши също така, че може да ги спре изцяло. Без оглед на това коя фирма как се  е договаряла и намерила ли е компромис. 

Това, което критиците на решението на България да скъса с „Газпром“ премълчават, но вече се вижда ясно, е, че Русия не търси просто по-изгодни условия за себе си, променяйки договорите в последния момент. Русия води война. Икономическа война с цяла Европа и не признава никакви договорки, отстъпки и надхитряния.

Какво се случва в момента в Германия – страната, която уж успя да запази отношенията си с „Газпром“ поне на първо време? Рязкото намаляване на газоподаването изправи пред сериозни предизвикателства правителството и се наложи то да премине към втората степен на спешния план за газова криза. При нея то подготвя мерките за навлизане в третата фаза, при която кабинетът решава кой и колко газ да получи. Страната се надпреварва с времето, за да намери алтернативни източници.  

В тази битка в първото полувреме всички шансове са на страната на Русия. Тя държи в ръцете си Германия и може във всеки момент да я изправи пред криза, сравнима само с тази след края на Втората световна война. Но до края на годината страната ще е построила поне два от планираните пет терминала за втечнен газ. А в началото на следващата и другите три.

Днес „Шпигел“ съобщи, че се обмисля и национализиране на немската част от тръбата на „Северен поток 2”, за да се откачи тя от газопровода и да бъде свързана с плаващ терминал. Отпуснати са 15 милиарда евро за купуването на втечнен газ от САЩ и Близкия изток. В същото време не спира и процесът на преминаване към алтернативни източници. До няколко години страната няма да има нужда от Русия, а и цяла Европа няма да има нужда от нея.

С ходовете си сега Москва действително забавя този процес, тъй като поради високите цени на газа предприятията се затрудняват да инвестират в технологии. Досега руският газ е поскъпнал шесткратно, а се очаква цените да скочат още поне три пъти. Това ще се отрази на цените на енергията в цял свят, така че България няма да остане незасегната, но откъсването от „Газпром“ е най-добрата услуга, която кабинетът направи на гражданите на България. Защото оттук нататък въпросът не е можеше ли по-евтино, а как да не е най-скъпото.