Изслушването на премиера и службите за вчерашното изгонване на 70 руски дипломати и служители от България забави окончателното приемане на актуализацията на бюджета на Републиката за 2022 година. Депутатите няма да се върнат в залата тази вечер, за да продължат работа и заседанието бе отложено за утре.

Днес маратонът започна още в 9 часа и до 18 ч. бяха приети едва данъчните закони, тоест остава по-голямата част от текстовете. 

Данъчни промени

Днес депутатите приеха, че акцизът върху електричеството, втечнения нефтен газ и природния газ ще бъде елиминиран до 30 юни на 2025 година. Промяната бе прокарана през Закона за акцизите и данъчните складове. Идеята е мярката да започне да действа веднага - от първи юли. 

Освен това доставките на електричество и на природен газ за централно отопление ще бъдат и с намален ДДС - от 20 на 9%. Тази мярка ще действа пък до средата на 2023 година. 

В секция "Акцизи" има и още една новина и тя е, че парламентът отказа да увеличи налога за цигарите. Предложението бе на Министерски съвет и според финансовото министерство държавата щеше да събере допълнителни 100 млн. лв. от новите суми. Очакването бе, че цената на кутия цигари щеше да скочи с между 20 и 25 стотинки. 

Най-важната мярка обаче бе предложена от депутати на доскоро управляващата коалиция - Мартин Димитров и Георги Ганев от ДБ, Любомир Каримански от ИТН, Искрен Митев от ПП и Румен Гечев от БСП. С нея се прие, че народните представители ще стимулират конкуренцията при данъчно-акцизните складове на пазара на горива. 

Приетото предложение казва, че лицензираните складодържатели ще са длъжни да обявяват пред Агенция "Митници" всеки ден до 19 ч. свободните или несвободните си дневни капацитети. От своя страна агенцията ще обявява това на своя сайт най-късно до 9 ч. на другия ден. 

Както при повечето бюджетни процедури и днес не се размина без куриозни моменти. Този път обаче те ще ни струват около 10 млн. лв. на година, заради решението да се премахне ДДС не само за хляба - което бе очаквано, но и за брашното. Това стана заради сгрешено гласуване от страна на Антоанета Цонева от "Демократична България". 

За щастие на финансовия министър депутатите отхвърлиха искането на ГРБ за намаляване на ДДС върху плодове, зеленчуци и живи животни. Бившите управляващи искаха да се запази и ниската ставка за доставките на бира и вино в заведенията, но и тази идея не бе прокарана. 

Въпреки това обаче, продължаващото разбиване на единната ставка за данък добавена стойност е факт. Тя бе започната от правителството на ГЕРБ, което направи отстъпка първо за ресторантьорите, после за книгите и детските стоки. 

Раздуването 

Когато Министерство на финансите представи проекта за актуализация на републиканския бюджет, опозицията в лицето на ГЕРБ-СДС и ДПС, го скъса от критиките в две основни направления - твърде висок дефицит и висок дълг. Тоест - прекалено много разходи. 

Именно с тези аргументи бе внесен и вотът на недоверие, който свали правителството. Между двете четения обаче и двете формации направиха куп предложения за увеличаване на разходите. По време на второто четене в бюджетна комисия новото мнозинство, в което освен ГЕРБ и ДПС влизат и "Възраждане" и "Има такъв народ" гласуваха ударно увеличение на парите, които държавата ще раздаде и така общите разходи набъбнаха с почти милиард лева. 

Символно за вота и за реалната ситуация с парите на държавата остана изказването на Йордан Цонев от ДПС: 

"За нас не съществува риск за финансовото състояние на държавата."

Според опозицията парите ще дойдат от повишени вноски от ДДС, нараснал внос и по-голям номинален размер на БВП. 

Предстои депутатите да се опитат да решат какво ще се прави с компенсациите за цената на тока за бизнеса, защото вчера бюджетна комисия отхвърли всички предложения. 

Късно вечерта днес позиция допълнителна позиция по раздуването на бюджета зае и министъра на финансите в оставка Асен Василев. Той подчерта, че според гласуваните от депутатите текстове само от ДДС се залагат повече приходи в размер на 760 млн. лв. повече от това, което бе предварително изчислило ресорното му ведомство. 

"Тези допълнителни приходи, срещу които са заложени и много разходи, са над това, което министерството предвижда. При много неблагоприятно икономическо развитие и много висока инфлация от септември натам, през последните три месеца на годината, е възможно само част от тези приходи да бъдат реализирани. Аз мисля, че всички ще бъдат реализирани. Ако се види, че приходите не се реализират, е възможно да се налагат ограничения на различните министерства и ведомства, така че те да имат по-малки лимити от това, което е предвидено в бюджета с цел да не се наруши бюджетното салдо. ТОва е правено в предишни години", обясни той. 

Заседанието ще продължи утре.