Мнозинството от българите биха предпочели страната да бъде в съюз с НАТО и ЕС, отколкото са тези, които биха избрали съюз с Русия. Желанието за съюз с Москва е най-силно сред симпатизантите на БСП, те надминават дори привържениците на "Възраждане".

Близо 50 на сто от поддръжниците на ДПС нямат мнение по тази разделителна линия.

Това показват данните от национално представително изследване на общественото мнение, проведено на терен в периода 6-16 юни 2022 година от „Алфа Рисърч“ по поръчка на Институт "Отворено общество" – София

Над 39% от анкетираните заявяват, че България трябва да се позиционира в съюз със страните от НАТО и ЕС в случай на ново разделение в Европа подобно на това от времето на Студената война. За съюз със страни като Русия и Беларус се обявяват 23% от запитаните, а близо 7% биха предпочели друг вариант на поведение на страната. Хората, които не могат да преценят или не отговарят на въпроса, са близо 31%.

 

По партии

Привържениците на съюз с НАТО и ЕС доминират сред симпатизантите на четири от осемте политически партии, които през юни 2022 година получават подкрепата на над 4% от заявилите готовност да гласуват на парламентарни избори.

Партиите с доминиращи нагласи сред избирателите за съюз с НАТО и ЕС са:

"Демократична България" (96% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 0% са за съюз с Русия)
"Продължаваме промяната" (68% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 14% са за съюз с Русия)  
"Има такъв народ" (65% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 13% са за съюз с Русия)  
ГЕРБ (58% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 12% са за съюз с Русия)  

Партии с доминиращи нагласи сред избирателите за съюз с Русия са:

БСП (21% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 56% са за съюз с Русия)
"Възраждане" (17% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 49% са за съюз с Русия)
"Български възход" (25% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 38% са за съюз с Русия)

Сред привържениците на ДПС доминира групата на хората, които не могат да преценят или не дават отговор – 48%, докато близо 23% се изказват в подкрепа на съюз с НАТО и ЕС, а 21% са за съюз с Русия.

Колебаещите се доминират и в групата на анкетираните, които не са решили за кого ще гласуват (47% не могат да преценят или не дават отговор, 33% са за съюз с НАТО и ЕС, а 14% са за съюз с Русия), както и в групата на тези, които заявяват, че няма да гласуват (42% не могат да преценят или не дават отговор, 24% са за съюз с НАТО и ЕС, а 26% за съюз с Русия).

 

По възраст

 

Привържениците на съюз с НАТО и ЕС представляват най-голям дял от анкетираните във всички възрастови групи. Подкрепата за подобен съюз сред младите и активните е по-силно изразена, като достига 41% (срещу 14% за съюз с Русия) сред хората на възраст между 18 и 30 година и до 46% сред тези на възраст между 31 и 40 години (срещу 17% за съюз с Русия). От хората на възраст между 41 и 50 години 41% са за съюз с НАТО и ЕС, а 24% предпочитат съюз с Русия. Сред по-възрастните подкрепата за западната ориентация на страната намалява, но продължава да е по-голяма от тази за съюз с Русия. 35% от анкетираните на възраст между 51 и 60 години, както и сред тези над 61 години се изказват в подкрепа на съюз с НАТО и ЕС срещу съответно 23% (в групата 51-60 години) и 31% (в групата над 61 години) предпочитащи съюз с Русия.

 

Цитираните данни са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната през периода 6-16 юни 2022 година по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота  по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максимално допустимо стандартно отклонение на национално ниво при 95% гаранционна вероятност: +/-1.58% при 50-процентен дял. Изследването на терен е проведено от „Алфа Рисърч“ в рамките на проект финансиран от Институт Отворено общество – София.